Определение № 49 от 23.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 503/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. С определение № 130 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 2692/2020 г. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, е оставил без разглеждане подадената от М. В. М. и Д. П. Й. молба вх. № 423/13.01.2020 г. за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на влязло в сила решение № 3916 от 20.07.2017 г. по гр. д. № 671/2016 г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено решение № 3130 от 20.05.2016 г. по гр. д. № 1132/2012 г. на РС – Разлог. Срещу това определение в срока по чл.275, ал.1 ГПК е подадена частна жалба от молителите с искане да бъде отменено като неправилно. Ответникът по жалба „Александрос“ ООД – гр. Разлог, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Определението, предмет на частната жалба, е постановено в производство по чл.307, ал.1 ГПК, с което Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, се е произнесъл по допустимостта на подадената молба за отмяна. Посочил е, молбата за отмяна се основава на два документа: протокол за извънсъдебна почеркова експертиза от 23.12.2019 г. и писмо от адв. С. Д. до адв. С. С. Д. от 10.12.2019 г., към което са приложени решения № № 3329/2008 г. и 01.1А/2008 г. на ОСЗ – Разлог за реституирани наследствени имоти на адв. Д.. Въведеното твърдение е, че протоколът за извънсъдебна почеркова експертиза от 23.12.2019 г. доказва, че решение № 409/30.11.2010 г. на ОСЗ – Разлог, е подписано от лицето М. Т., заемала длъжността началник на ОСЗ – Разлог към постановяването му /почерковото изображение срещу думите „началник“ и „заместник началник“ не съставлява един подпис, а два преплетени един в друг подписа, единият от които е на М. Т./. С това решение молителите са се легитимирали като собственици на реалната част от имота, предмет на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР /предходна редакция/, отхвърлен по съображения, че реституционното решение е нищожно, тъй като не е подписано от началника на ОСЗ – Разлог. По отношение на втория документ – писмо е посочено, че доказва датата на узнаване на новото обстоятелство от молителите и спазването на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПП за подаване на молбата. В останалата си част молбата за отмяна съдържа оплаквания за постановяване на въззивното решение при допуснато нарушение на чл.17, ал.2 ГПК, изразяващо се в неупражнен косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на заповед № КД-14091-519/28. 09. 2007 г. за изменение на кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД 18-33/15. 05. 2006 г., които заповеди са представени и приети като писмени доказателства в приключилото исково производство. Твърди се, че изменението на кадастралната карта се изразява в изключване на спорната реална част от границите на ПИ *** и включването й в границите на ПИ ***, собственост на „Александрос“ ООД. Оплакванията са във връзка с тезата на молителите, че изменението на кадастралната карта има отношение към пространствените предели на обекта на собственост, придобит от дружеството с договора за покупко-продажба, тъй като от значение при индивидуализацията на предмета на договора са границите, а не площта на прехвърления имот. В обжалваното определение са изложени съображения, че недопустимостта на молбата за отмяна произтича, на първо място, от невъзможността да се подведат под основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, посоченото от молителите новоузнато обстоятелство /наличие на подпис на началника на ОСЗ-гр. Разлог в решение № 409/30.11.2010 г. на ОСЗ – Разлог и доказващият това обстоятелство документ /писмено заключение по извънсъдебна почеркова експертиза/. Протоколът за извънсъдебна почеркова експертиза обективира писмено становище на специалист в областта на техническите и почеркови изследвания на документи, но няма характер на писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 и на Раздел IV „Писмени доказателства“ от ГПК, тъй като не представлява документ, който сам по себе си установява релевантен за спора факт, а представлява документ, съдържащ индиция, че е възможно, в случай на отмяна на въззивното решение и допускане на съдебно-почеркова експертиза, определеният от съда експерт да даде заключение в смисъл идентичен със заключението на частната експертиза /че решението на общинската служба по земеделие, възстановяващо собствеността върху имота на молителите, носи подпис и на лицето, заемало длъжността началник на службата към постановяването му/. Изводът е обоснован и с постановките на ППВС № 2/1977 г., т.4, съгласно което е недопустима отмяна по чл.231, б.“а“ ГПК /отм./ въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда, като свидетели или вещи лица, вписаното в декларациите. Посочено е също така, че молбата за отмяна е недопустима и в частта, съдържаща оплаквания за постановяване на въззивното решение при допуснато нарушение на чл.17, ал.2 ГПК. Тези оплаквания представляват касационни отменителни основания, които биха били от значение в касационното производство по обжалване на решението, но не и твърдения, покриващи фактическия състав на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С разпоредбите на чл.303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по нейната допустимост. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел с чл.280, ал.1 ГПК за касационното обжалване, съдебната практика приема, че проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл.305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на конкретни и надлежно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК. Именно такава проверка е извършена с обжалвания съдебен акт, като е прието, че не са налице конкретни и надлежни твърдения, обосноваващи наличието на поне едно от изчерпателно изброените в закона основания за отмяна. Не се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Оплакванията в останалата си част съставляват такива за неправилност на съдебния акт и които не съставляват основания за отмяна на влязло в сила решение. Изложените доводи във връзка с приложените към писмото на адв. Д. решения за нейни реституирани имоти, са неоснователни. Същите са представени във връзка с установяване на датата на узнаване на новото обстоятелство и не могат да се разглеждат като доказателство за това обстоятелство, а и не установяват факт от значение за конкретното дело. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, І-во г. о., като е извършил горната проверка, правилно е приел, че молбата за отмяна е недопустима. В обобщение, молителите не са изпълнили изискването на закона, обуславящо положителната преценка за допустимост на молбата за отмяна. Ето защо частната жалба срещу определението, с което същата е оставена без разглеждане, е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото жалбоподателите дължат на ответника по жалба направените разноски в производството, възлизащи на сумата 500 лв. /за адвокатско възнаграждение/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.