Определение № 4232 от 16.11.2022 г. на ВКС по д. № 3728/2022 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. С определение № 1378/03.10.2022 г. по гр. д. № 693/2022 г. Окръжен съд – Плевен е повдигнал спор за подсъдност между него и Административен съд – Ловеч относно съдебното производство, образувано по искова молба на М. С. С. срещу Административен съд – Плевен, с която е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 25 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на правораздавателна дейност по адм. д. № 610/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен. Настоящият състав по чл. 135, ал. 5 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Сезираният по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 АПК Административен съд – Ловеч е прекратил пред себе си производството, образувано по исковете на М. С. С., като е изпратил делото за разглеждане на Окръжен съд – Плевен. За да счете, че не е компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата молба, съдът е приел, че независимо, че ищецът в титулната й част е посочил разпоредбите чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, чл. 7 КРБ, във вр. с чл. 5, ал. 2 КРБ, чл. 47 ХОПЕС, във вр. с чл. 267 ДФЕС, чл. 6, § 1 и чл. 13 ЕКЗПЧОС, във вр. с чл. 5, ал. 4 КРБ, твърденията в исковата молба, с която се претендира обезщетение за вреди от действия/бездействия на съда при решаване и приключване на правен спор, не са свързани с никакъв конкретен довод за нарушаване правото на Европейския съюз (ЕС). Претендира се единствено незаконосъобразно създаване на процесуални пречки от съда на упълномощения адвокат на М. С. да получи искани копия от делото и да се запознае с него. Тези наведени доводи в исковата молба се отнасят евентуално до нарушение на норми на националното законодателство на Република България. В допълнение е посочил, че ЕКЗПЧОС не е част от правото на ЕС и не може да съставлява основание на иска по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Ето защо е приел, че доколкото твърденията в исковата молба се отнасят до допуснати от административния съд процесуални нарушения при разглеждане на правния спор, с които са били нарушени само норми от вътрешното право на Република България, правната квалификация на предявения от М. С. С. иск е чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Разглеждането на тези искови претенции е от компетентността на общите граждански съдилища и в случая - на Окръжен съд – Плевен. От своя страна, приемащият Окръжен съд – Плевен е отказал да разгледа исковете и е повдигнал препирня за подсъдност. Мотивирал се е, че ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от правораздавателната дейност на Административен съд – Плевен, като твърди нарушение на правото му на справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, водещо до нарушаване на правото му на защита по адм. д. № 610/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен. Посочено е, че в исковата молба М. С. се позовава на разпоредбата на чл. 47 ХОПЕС, касаеща право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Доколкото административният съд не е оставил исковата молба без движение и не изяснил констатираните противоречия между обстоятелствената й част и нейния петитум, както и с оглед разрешението, дадено с ТП № 1/29.09.2016 г., постановено по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, Окръжен съд – Плевен е счел, че към настоящия етап не е компетентен да разгледа предявените искове. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигнатия спор намира, че компетентен да се произнесе по исковата претенция е Административен съд – Ловеч. Съображенията му за това са следните: Ищецът твърди в исковата молба, че при разглеждане на адм. д. № 610/2021 г. Административен съд – Плевен е извършил действия и е издал съдебни актове – определения и разпореждания, в нарушение на закона и на основни принципи на правото, единият от които е правото му на справедлив съдебен процес, включващ в себе си правото на защита на правата му по делото. В резултат на това, за ищеца са настъпили редица негативни последици – морални вреди и материални щети. Посочено е, че действията на съдията докладчик по адм. д. № 610/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен нарушават правото на ищеца на справедлив съдебен процес на основание чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, както и на чл. 47 ХОПЕС, приложима по делото на основание чл. 267 ДФЕС. Съгласно новоприетата разпоредба на чл. 2в, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), исковете срещу държавата за вреди от нарушения на правото на ЕС, в случаите при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а извън горепосочените случаи – по реда на Гражданския процесуален кодекс. Настоящият случай, при изложените твърдения и доводи на ищеца за увреждащи действия от Административен съд – Плевен, довели до нарушаване правото му на ефективни правни средства на защита пред независим и безпристрастен съд, покрива хипотезата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Не би могъл да бъде подкрепен изводът на Административен съд – Ловеч, че в исковата молба липсват доводи за нарушаване правото на ЕС. Вярно е, че ищецът е цитирал разпоредбите чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, но едновременно с това ясно е посочил, че според него е нарушено правото на Европейския съюз – чл. 47 ХОПЕС. Съдът не е съобразил и сходството между чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, както и че съгласно чл. 52, § 3 ХОПЕС „доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция.“. Същевременно по силата на чл. 6, § 3 ДЕС основните права, които са гарантирани от ЕКЗПЧОС (в случая правото по чл. 6, § 1, на което се позовава ищецът) и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. При това положение съдът е следвало да приеме, че е сезиран с искане за обезщетяване на вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, което нарушение се основава на чл. 47 ХОПЕС, във вр. с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Въпрос по същество е дали конкретно посочените действия и бездействия на административния съд при осъществяване на конкретната правораздавателна дейност осъществяват или не състава на соченото нарушение. Поради изложеното по-горе и по аргумент от чл. 203, ал. 3, във вр. с чл. 133, ал. 5 АПК, компетентен да разгледа делото е административният съд по реда на АПК. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд