Определение № 119 от 16.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 955/2020 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК г. Образувано е по частна жалба на Л. А. Н., чрез адв. Д. Г., срещу определение № 15/08.01.2020 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, постановено по касационно гр.д. № 2362/2019 г. С него касационната жалба на страната срещу въззивно решение № 50/11.02.2019 г. по гр.д. № 866/2018 г. на Русенсския окръжен съд е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Жалбоподателя излага съображения за неправилност – счита, че въззивното решение подлежи на обжалване предвид това, че предявеният иск бил потестативен и при уважаването му ще има за последица „възстановяване на едно вещно право в патримониума на лицето, което упражнява това свое право“; неправилно също така съдът е преценявал цената на всеки обективно съединен иск, а не общия сбор – договорът бил един, а с него се прехвърляли седем имота. Насрещните страни Р. Х. Н. и Р. К. Н., чрез адв. П. Н. Г., отговарят, че частната жалба е неоснователна. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Т. състав на Върховния касационен съд е приел, че касационната жалба на Л. Н. е недопустима, тъй като е срещу решение по чл. 87, ал. 3 ГПК за разваляне до ½ ид.ч. на договор, с който се прехвърля собственост върху седем различни недвижими имота. Цената на всеки един от седемте обективно съединени иска е под 5000 лв. Определението е правилно. Всеки един от обективно съединените искове има своя цена и тя определя неговата родова подсъдност, както и евентуално възможността за касационно обжалване. По всеки един от така съединените искове, се създават и самостоятелни процесуални отношения със съда. Той преценява допустимостта на всеки един поотделно. Сборът от цената на обективно съединените искове е ирелевантен, както за родовата подсъдност на делото, така и за достъпа до касационен контрол. Касационното обжалване е ограничено по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК за всички видове граждански дела по оценяеми искове, независимо от вида на исковата защита. Изключението относно исковете за собственост е неприложимо в случая. Петиторен иск не е предявен, а този по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е облигаторен. Правилно в обжалваното определение на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, е прието, че е налице обективно съединяване на искове. Има седем отделни прехвърлителни сделки, обективирани в един общ нотариален акт. В заключение, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят следва да заплати на ответниците по касационната жалба сторените съдебноделоводни разноски – 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение