Определение № 3927 от 06.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2332/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 73/14.02.2023 г. по гр.д. № 992/2022 г., с което Окръжен съд-Благоевград, изменяйки решение № 906816/29.09.2022 г. по гр.д. № 3344/2019 г. на Районен съд – Благоевград, е осъдил Главна дирекция „Безопасност и защита на населението“ да заплати на Д. А. А. сумата 1 662.61 лв. - допълнително възнаграждение за положените часове нощен труд в периода м.декември 2016 – м.декември 2019 г., ведно със законната лихва от 11.12.2019 г., а искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 5 001.00 лв., определяйки отговорността на страните за разноските по делото. Решението в осъдителната част се обжалва от Главна дирекция „Безопасност и защита на населението“ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материалноправен въпрос: При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване и твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение. От ответника по касационната жалба Д. А. А. не е постъпил отговор. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в зададения с иска период ищецът по служебно правоотношение е работил на смени по график, полагал е нощен труд, като за отработените 1 800 часа ответникът му дължи допълнително възнаграждение, възлизащо на общата сума 1 662.61 лв. (преизчисляване на дневния труд, увеличен с коефициент 0.143). Мотивирал се е с това, в ЗМВР и приложимите към него наредби е налице празнота, липсва регламентация относно преобразуването на часовете положен нощен труд с дневен коефициент 0.143 и по аналогия следва да приложи специалната закрила по Кодекса на труда (така чл. 188 ЗМВР) и по-специално чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Изводът е основал и със съображения, произтичащи от Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 на СЕС и от чл. 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейски съюз. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславя решението, а начинът, по който му е отговорил противоречи на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение уеднакви противоречивата съдебна практика по този въпрос, като с позоваване на същото решение на СЕС и на ХОПЕС се прие, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Налице са и общата, и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, съдът