Определение № 272 от 11.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 158/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 вр. с чл.248 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на синдика на ЗК „ Р. 92 „ / в несъстоятелност / против определението на Бургаски апелативен съд, търговско отделение по ч.т.д. № 242 / 2011 год., постановено на 29.09.2011 год., с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против определение № 574/ 14.07.2011 по т.д.№ 91 / 2010 год. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на синдика на ЗК „ Р. 92 „ / в несъстоятелност / за допълване решението на съда, с присъждане в полза на жалбоподателя - ищец разноски -адвокатско възнаграждение.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение с довода за несъобразяване на съда със състоянието на неплатежоспособност на ЗК „ Росица 92 „, предпоставило късното / след приключване на устните състезания / заплащане на адвокатското възнаграждение, както и с довода за неправилно приложение нормата на чл.80 вр. с чл.78 ал.1 от ГПК. Намира ,че несвоевременното заплащане не е предпоставяло включването на тези разноски в списъка по чл.80 от ГПК, поради което и от невключването им не следва основание за отказ за присъждането им, тъй като не се касае за виновен пропуск / бездействие / на страната за своевременно претендиране на действително направени разноски в хода на съдебното производство. В изложението за допустимост на касационното обжалване, страната мотивира формално основание по чл.280 ал.1 т.3 вр. с чл.274 ал.3 от ГПК, при следния поставен въпрос: „ Как следва да постъпи синдика, когато към изтичане срока по чл.80 ГПК - „ приключване на последното заседание в съответната инстанция „, не разполага с парични средства по особената банкова сметка по чл.658 ал. 1 т.8 от ТЗ на търговеца в несъстоятелност, с които да покрие нуждата от разноски по предявени отменителни искове по чл.646 от ТЗ и не следва ли в този случай съдът да се съобрази със състоянието на неплатежоспособност на търговеца, в смисъл - да се съобрази с причината за несвоевременното разплащане на договорените разноски ? „. Допълнителният селективен критерий за касационното обжалване страната не мотивира с конкретни съображения, относими към цитираните и приложени определения на различни касационни състави. Доколкото същите са в подкрепа на трайна и непротиворечива практика за присъждане само на своевременно претендирани и доказано заплатени разноски, в срока за депозиране списъка на разноски по чл.80 от ГПК, очевидно е, че поставеният от жалбоподателя въпрос предпоставя отговор за основателност на претенцията за възмездяване на разноски в идентична хипотеза – заплатени след последното заседание в съответната инстанция - но в специфичната хипотеза очертана по-горе: отменителен иск по чл.646 ТЗ, предявен от синдика, при липса на парични средства в особената банкова сметка на търговеца в несъстоятелност, за разплащане договорените разноски най-късно до изтичане срока по чл.80 ГПК. Ответната страна не е взела становище по касационната частна жалба. С оглед цената на исковете, касационното обжалване не е изключено на основание чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 ГПК. Атакуваното определение подлежи на касационно обжалване, съгласно т.6 на ТР № 1 / 2001 год. по тълк.дело № 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС по спорни въпроси на касационното производство, приложимо в тази си част и при действието на ГПК, в сила от 1 март 2008 год., във връзка с изричното процесуално правило на чл.248 ал.3 ГПК. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК ,от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и като насочена срещу валиден и допустим съдебен акт следва да се разгледа по същество. За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е споделил извода, че като договорени своевременно, но незаплатени до приключване на устните състезания по делото, понесените от ищеца - синдика на ЗК „ Р. 92 „ / в несъстоятелност / разноски - адвокатско възнаграждение от 1500 лв. - не могат да бъдат възмездени на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Допълнил е мотивите за отхвърляне на искането, с довода за невключване претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в списъка по чл.80 пр.1 ГПК, респ. обвързване страната с последиците на чл.80 пр.2 от ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК е този, включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда. Конкретно формулираният от касатора въпрос не е относим към предмета на спора и решаващите изводи на съда, тъй като не е обсъждана възможна и допустима, различна от претенция по чл.248 от ГПК, хипотеза за възмездяване на направени сред срока по чл.80 ГПК, но реално понесени от страната разноски. Ако в съответствие с правото, предоставено със задължителните указания в т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, така зададеният въпрос се конкретизира и уточни в аспект на допустимостта на възмездяване на разноски в конкретната хипотеза – неизвършени в срока по чл.80 ГПК, но с оглед спецификата на исковете по чл.646 от ТЗ, при предявяването им от синдика, разплащащ разноски в съответствие с наличностите по особената банкова сметка и относима ли е към произнасянето на съда наличността на такива средства, за разплащане до края на устните състезания по делото, то формулираният от касатора материалноправен и процесуалноправен въпрос ,макар частично включен в предмета на произнасяне и предпоставящ решаващите изводи на съда по приложението на чл.78 ал.1 вр. с чл.248 от ГПК, в специфичната си част не се явява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Причината за несвоевременно заплащане дължимите за производството разноски не е включена в преценимите предпоставки за приложимост на нормата на чл.78 от ГПК. Поради това спецификата на така зададения въпрос не го характеризира като правен такъв, тъй като в отговор на такъв въпрос съдът не е дължал и съответно не е изложил мотиви. Независимо от предходното, както в тази, така и в частта му, свързана с произнасянето на съда и обуславяща решаващите му изводи относно възмездяването на разноски, не е обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика относно присъждане на разноски, своевременно претендирани и доказано заплатени в срока по чл.80 пр.1 от ГПК – до края на последното заседание в съответната инстанция. Видно от приложените към частната жалба касационни определения / опр.№ 434 от 01.07.2009 год. по т.д.№ 356 / 2009 год. на ВКС, ТК, І т.о.; опр.№ 54 от 06.02.2009 год. по ч.гр.д.№ 42 / 2009 год. на ВКС, ГК, І г. о.; опр. № 129 / 10.09.2009 год. по гр.д.№ 69 / 2009 год. на ВКС, ГК,ІІ г. о.; опр. № 276/ 07.05.2009 год. по ч.т.д.№ 301 / 2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. /, същата е известна на страната. В специфичната си част въпросът не е свързан с наличие на неясна или непълна правна норма, подлежаща на тълкуване ,тъй като правна норма, свързана с претендиране на разноски, предпоставяща преценка на субективни предпоставки, извън факта на „ претендиране „ и „ заплащане „ от страната, за възмездяването им по реда на чл.78 ал.1 ГПК, няма. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия ,второ търговско отделение