Определение № 289 от 18.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 597/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „ОББ Факторинг” ЕООД срещу определение №50011 от 19.01.2023 г. по т.д.№440/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „ОББ Факторинг” ЕООД срещу решение №165 от 24.11.2021 г. по в.т.д.№307/2021 г. на АС Варна. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се посочва, че в случая процесните доставки са осъществени по силата на единен договор, в каквато насока са и доказателствата по делото, респективно претенцията за заплащане на придобитите от ищеца вземания, произтичащи от един договор, представлява един иск. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че претендираната от ищеца „ОББ Факторинг“ ЕООД сума, представлява сбор от сумите, дължими по девет фактури, вземанията по които са му прехвърлени от продавача „МКМ БГ“ ЕООД по сключения между тях договор за факторинг №А00196 от 17.05.2016 г. Посочил е, че доколкото обаче доставките по процесните фактури не са в изпълнение на сключен между „МКМ БГ“ ЕООД и ответника по настоящото дело „Жени 02“ ООД изричен писмен договор, следва да се счете, че всяка от фактурите обективира отделна сделка за продажба. В тази връзка е отбелязал, че твърдението на ответника „Жени 02“ ООД за сключен между него и „МКМ БГ“ ЕООД рамков договор за търговска продажба от 01.05.2017 г. е прието от въззивния съд за недоказано, който извод понастоящем не се оспорва и от двете страни, видно както от изложеното в касационната жалба, така и в отговора на същата. В този смисъл е достигнал до извод, че вземането по всяка фактура е предмет на защита със самостоятелен иск и именно с оглед неговата стойност, а не с оглед сбора от стойността на всички фактури, следва да бъде преценявана допустимостта на касационния контрол на въззивното решение, поради което и тъй като цената на всеки от исковете е под установения в закона минимален размер за търговските дела, т. е. под 20 000 лв., постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. В случая в исковата молба са въведени твърдения, че претендираната от ищеца „ОББ Факторинг“ ЕООД сума, представлява сбор от сумите, дължими по девет фактури, за осъществени девет доставки на стоки, вземанията по които са му прехвърлени от продавача „МКМ БГ“ ЕООД по сключения между тях договор за факторинг №А00196 от 17.05.2016 г. Ищецът изрично е поддържал, че всяка фактура обективира отделен договор за доставка сключен между цедента „МКМ БГ“ ЕООД и ответника по настоящото дело „Жени 02“ ООД, вземанията по всеки от които договори са прехвърлени с отделни цесии, съобщени с отделни документи /л.2, т.1 и л.3, т.2 и т.3 от исковата молба/. Т.е. самият ищец е навел твърдения за наличие на няколко спорни права /очертани в исковата молба/, респективно са предявени няколко отделни искови претенции /още повече, че твърдението на ответника „Жени 02“ ООД за сключен между него и „МКМ БГ“ ЕООД рамков договор за търговска продажба от 01.05.2017 г. е прието от въззивния съд за недоказано/ и тъй като размерът на цената на всяка от претенциите е под посочения в разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване, както е приел и първият тричленен състав на ВКС. С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение