Определение № 107 от 24.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 669/2020 г.
ВКСI търговско отделение24.06.2020 г.докладчик Вероника Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, в качеството на правоприемник на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, за спиране на производството по т.д.№669/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., до постановяване на решение по т.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, в качеството на правоприемник на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, касационна жалба срещу решение от 04.11.2019г. по т.д.№801/2019г. на Варненски окръжен съд, ТО. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което жалбата е оставена без разглеждане, може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.280 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, в качеството на правоприемник на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД срещу решение от 04.11.2019г. по т.д.№801/2019г. на Варненски окръжен съд, ТО, с което е потвърдено решение от 28.02.2019г. по гр.д. №15622/2017г. на Варненски районен съд, 8 състав, в частта, с която „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е осъдено да заплати на Б. П. Г. и С. Б. Г. на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата от 15 602,68 лева, представляваща надплатена за периода от 07.10.2012г. до 15.10.2017г. сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL от 23.08.2007г., сключен с „Българска пощенска банка“ АД, вследствие валутната разлика между швейцарския франк и евро и сумата от 4 122,95 швейцарски франка, представляваща надплатена за периода от 07.10.2012г. до 15.10.2017г. сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL от 23.08.2007г., сключен с „Българска пощенска банка“ АД, съставляваща разлика между платените лихви и размера на действително дължимите лихви по договора за кредит. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 от ГПК. Ответниците по касация Б. П. Г. и С. Б. Г. поддържат, че касационната жалба е недопустима, а също и че е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 от ГПК, в действащата редакция /ДВ бр.86/2017г./, която е приложима в настоящото производство, от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай обжалваното въззивно решение е постановено по искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени през периода от 07.10.2012г. до 15.10.2017г. суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL от 23.08.2007г., при цена на всеки от исковете под 20 000 лева, поради което въззивното решение, на основание чл.280 ал.3 от ГПК, не подлежи на касационен контрол. Предмет на делото са права, които произтичат от неточно изпълнение на търговска сделка /чл.286 ал.2 от ТЗ вр. чл.1 ал.1 т.7 от ТЗ/, поради което по арг. на чл.365 ал.1 т.1 от ГПК, делото е търговско. Едва с изменението на чл.113 от ГПК, озаглавен „Искове на и срещу потребители“ / ДВ, бр.100 от 20.12.2019г./, е създадено ново процесуално правило, а именно образуваните дела, страна по които са потребители, да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес, от което би следвало, че за тях се прилага чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК и прагът за касационно обжалване е 5000 лева. Нормата има действие и за заварените производства, но тъй като е приета след постановяване на въззивното решение, то е влязло в сила в момента на постановяването му и нормата на чл.113 изр. посл. от ГПК не намира приложение спрямо него. Неоснователно е искането за спиране на настоящото производство до постановяване на решение по т.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно дело №3/2019г. на ОСГТК на ВКС е образувано с разпореждане от 22.07.2019г. на Председателя на ВКС по въпроса: „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото“. Формулираният въпрос не обхваща всички видове сделки, сключени между търговци и физически лица, поради което разрешението му не се явява обуславящо за произнасянето по настоящия спор относно изпълнението на абсолютна търговска сделка. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 280 ал.3 от ГПК