Определение № 192 от 13.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1340/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на застрахователно дружество ЗД „Бул Инс“АД- [населено място] е обжалвано решение № 548 от 04.03.2020 г. по в.т.д. № 1348 /19 на Апелативен съд-София, В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 6689/29.10. 2018 г. по гр.д. № 16041/2016 г. на СГС, касаторът е осъден да заплати на ищеца П. Л. Т. на основание чл.226 от КЗ/отм./ сумата от 64 000 лева–обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. А. Т., неин съпруг, като следствие от ПТП на 16.11.2013 г., ведно със законната лихва от настъпване на смъртта на 16.04.2014 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице виновно поведение от страна на водача, предизвикал удар в движеща се в същото направление каруца, управлявана от съпруга на ищцата. Скоростта от 89 км.ч. при скъсена светла част на деня, при пътуване на включени къси светлини, не е била съобразена спрямо спирачния път в случай на поява на внезапно препятствие на пътя. В същото време експертът по приетата автотехническа експертиза заключава, че при наличие на светлоотразител на каруцата, същата би била забелязана от разстояние не по-малко от 150 м. При огледа на местопроизшествието не са установени светлоотразителни парчета, поради което е прието, че каруцата се е движела без светлоотразително устройство. С оглед изложеното, съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в съотношение на 20 % - за управлявалия каруцата. Съгласно заключението на медицинската експертиза се установява, че пострадалият Т. е хоспитализиран в състояние на травматичен шок, с разкъсно-контузна рана в теменната област, зацапана с кръв, голям хематом в областта на дясната тазобедрена става, хематом в кръстната област, счупени 5-то и 6-то ребро /в дясно/, счупена лява срамна кост с раздалечаване на симфизата. Аутопсията е установила двустранен гноен пиелонефрит, обострен хроничен цистит, захарен диабет, тежка атеросклероза с локация по аортата и коронарните съдове, хронична исхемична болест на сърцето, фиброзиращ ендокардит на митралната клапа, огнищен емфизем, антракоза на белите дробове с белодробен оток, паренхимна дистрофия на черния дроб, оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор на черепа, остър кръвен застой във вътрешните органи. От 05.12.13 г. до момента на смъртта /на 16.04.14 г./ пациентът не е вертикализиран и е получил декубитални рани. Последните са възприети от експерта, изготвил заключението по СМЕ, като входни врати за инфекция. Изводът на експерта е, че причина за смъртта на Т. е генерализирана инфекция – сепсис. Според въззивния съд от горното не следва извод за прекъсване на пряката връзка в причинността между получените при катастрофата увреждания и настъпилия впоследствие смъртен изход. Налице е залежаване на пострадалия, но няма доказателства, че същото е могло да бъде преодоляно с волеви усилия на пациента или по-качествени грижи от страна на неговите близки. Съпругът на ищцата е бил в напреднала възраст-75 г., с утежнено общо състояние. Аутопсионният протокол установява полиорганна недостатъчност. Няма данни същата да е предизвикана от бактеримия, започнала от инфектиране на декубиталните рани, усложнена до сепсис. Единствено при такъв извод би могло да се приеме, че има нарушаване на веригата от преки причинни последствия между увреждането и смъртта на пострадалия. Аутопсията установява тежка органна увреда на бъбреците, със задръжка на гной. Няма доказателства дали тази локална инфекция не е била генерализирана до зараза на кръвта с бактерии, усложнена до септична инфекция на целия организъм. На това основание съставът на САС е приел, че изводите на вещото лице за настъпване на смъртния изход поради сепсис, предизвикан от инфекция, навлязла през накърнената кожна цялост на местата с декубитални рани е предположение, което не води до изключване на причинно-следствената връзка между причинените при ПТП сериозни наранявания и настъпването на смъртта на пострадалия. При зачитане на възприетото съпричиняване, според съда, следва да бъде ангажирана гаранционната отговорност на ответника и в полза на ищцата да се присъди обезщетение за неимуществени вреди. С оглед показанията на разпитаната свидетелка, че след смъртта на пострадалия, ищцата „рухнала“, „здравето й се разбило“, „затворила се в себе си и предвид, че загиналият към момента на катастрофата е бил на 75 г., с обективно установени ,при аутопсията, множество сериозни хронични болести, съдът е приел, че спрямо момента на катастрофата и съответстващата на този момент икономическа конюнктура еквивалент на описаните страдания на ищцата е сумата от 80 000 лева. При приспадане на възприетото съпричиняване на вредоносния резултат в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 64 000 лева. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят –застраховател сочи наличие на хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Според практика на ВКС, например- определение на ВКС,Второ т.о.№ 97/02.02.2018 г., постановено по ч.т.д. № 221/18, за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на очевидно тежко нарушение на закона/приложен несъществуващ закон или приложена норма в нейния обратен смисъл/ или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като такива, в случая, се навеждат оплаквания за неправилна преценка на обстоятелствата, с оглед приетата от съда налична причинно-следствена връзка. Подобни пороци не могат да бъдат констатирани само от съдържанието на съдебния акт, а предполагат нов анализ на целия доказателствен и фактически материал по делото. По изложените съображения, същите не попадат в обсега на законовото понятие „очевидна неправилност“,визирана от законодателя като основание за допускане до касация. Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал.1,т.1 на чл.280 ГПК са поставени въпроси, които се свеждат до оплаквания за неправилно разпределена доказателствената тежест относно доказването на причинно-следствената връзка като елемент от фактическия състав, водещ до отговорността на ответника-застраховател на ГО на водача на МПС и за незачитане на мнението на експерта по СМЕ. Така посочените въпроси се свеждат до преценка от съда на конкретните факти, специфични за процесния спор, с оглед установяването на причинно-следствената връзка между виновно-причиненото ПТП от застрахованото лице и настъпилата смърт на пострадалия, което е въпрос на обоснованост на обжалвания акт, т.е. касае правилността на обжалвания акт и не представлява критерий за преценка по чл.280 ал.1 ГПК. По отношение на значението на заключението на в.л. по СМЕ като доказателство по конкретното дело, то следва да се има в предвид, че фактическите и правни изводи на съда се основават на съвкупната преценка на всички събрани доказателства, а не само на заключението на експертизата, т.е. въпросът не се явява единствено обуславящ крайните изводи на съда. От изложеното следва, че жалбоподателят не е формулирал въпроси по чл.280 ГПК, имащи характер на правни и обуславящи изхода по конкретния спор и следователно не е обосновал основание за допускане до касация/ така т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. По отношение на разноските: В полза на адв. дружество „Й. и Е.“ следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 989 лева – адв. възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв. С оглед изложеното, съдът