Определение № 1125 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 64/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Е. Р. против решение №824 от 16.07.2024г. по гр.д. №833/24г. на Варненски окръжен съд. Ответникът по касационната жалба-„Пенемат“ ООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Р. П. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Д. М. е поддържал довод за очевидна неправилност на решението. Посочено е общо оплакване, че съдът е нарушил „грубо основните логически и общоприети правила при формиране на правните изводи“. Развито е разбиране, че дори и да няма уговорен срок, възложителят можел да претендира изпълнението да е в „ разумен срок“. Страната е развила оплакване и за това, че съдът не е взел предвид „принципа на добросъвестност и справедливост, тълкувал неправилно приложимите правни норми“, както и не оценил правилно представените доказателства и постановил решението си „без достатъчно установяване на факти“, които били важни за решаване на спора. По всичките тези оплаквания са развити подробни съображения за неправилност на решението. Страната е поддържала още и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поставила въпросите – 1/„Следва ли съдът да следи за разумен срок при въвеждане в експлоатация на сграда при липса на конкретно посочен срок за това и как следва да се тълкува понятието „ разумен срок“ по чл.69 ЗЗД при липса на изрично уговорен срок за изпълнение на строителните работи или въвеждане в експлоатация на сграда?“ 2 / „ Какви са задълженията и отговорностите на страните по договор за строителство при липса на уговорен срок…“, 3/Може ли да се претендира неустойка за забава при липса на конкретно договорен срок…“ 4/“ Как следва да се тълкуват и прилагат сроковете за въвеждане в експлоатация в контекста на строителния процес…“, 5/Налага ли се промяна или доразвиване на съдебната практика при спорове свързани със строителство или въвеждане в експлоатация с оглед реалности в строителния сектор и административните процедури?“. По всеки въпрос страната лаконично е сочила какви са ползите от отговора му за практиката. Други доводи не са развити. Касаторът е поддържал основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, с оплакване за неправилност на акта поради това, че въззвният съд е нарушил „грубо основните логически и общоприети правила при формиране на правните изводи“, развито е разбиране, че дори и да няма уговорен срок възложителят можел да претендира изпълнението да е в „ разумен срок“. Страната е развила оплакване за това, че съдът не взел предвид принципа на добросъвестност и справедливост, „тълкувал неправилно приложимите правни норми“, както и не оценил правилно представените доказателства и постановил решението си „без достатъчно установяване на факти“, които били важни за решаване на спора. Така изложеното не съответства на нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност, както е оплакването за несъгласие с правен извод на съда, който освен това е мотивиран от състава са такива по чл.281 ГПК и не са предмет на тази фаза на производството. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава и довод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставените от касатора въпроси са фактически, тъй като са свързани с конкретно доказване по конкретния спор и се извеждат от установените по него факти. Последният пети въпрос, също не обосновава извод за наличие на общо основание, тъй като съдържателно е неотносим към случая въобще и конкретно към решаващите изводи на състава. Но дори и от така поставените въпроси да бъде изведен релевантен, страната не е сочила каквито и да било аргументи за наличие на допълнителен критерий. Посочването на текста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК и общите доводи, че отговора на въпросите бил относим към практически действия по осъществяване на СМР, не е обосновава наличие на предпоставки за установен допълнителен критерий. Съдържанието на основанието е изяснено със задължителна тълкувателна практика на ВКС – т.4 ТРОСГТК №1 /09г., по очертаните хипотези, по които страната не е изложила доводи. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. При този изход на спора на ответника по касация на основание чл.78,ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция, поискани и установени разноски в размер на 2400лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение