Определение № 579 от 20.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 458/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 1542/19.ІV.2011 г. на С. И. Г. от [населено място], подадена против въззивното определение № 149 на Т. ГК, от 6.І..2011 г., постановено по ч. гр. дело № 110/2011 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу първоинстанционното определение № 286 на РС-Търговище от 17.ІІ.2011 г. по ч. гр. дело № 1335/08 г.: за обезсилването – по реда на чл. 415, ал. 2 ГПК - на издадена по същото дело заповед № 2/6.ІІ.2009 г. Единственото оплакване на частния касатор Г. е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му. Инвокират се доводи, че извършеното от Г. последващо оттегляне на иска му с правно основание по чл. 422 ГПК не променяло факта, че той е бил подаден в пределите на преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частният касатор Г. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с твърдение, че „случаят е интересен и може да се използва за обогатяване на практиката на съда и правото”. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба А. Т. А. [населено място] писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на частното касационно обжалване /в отделно свое изложение/, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки присъждане на разноски. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Търговищкия ОС, частната касационна жалба на С. И. Г. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, решен в обжалвания акт на въззивния съд, е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се обсъжда соченото допълнително основание за това /в случая по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. При този изход на делото в настоящето производство не следва в полза на ответника по касация А. за бъдат присъждани съдебно-деловодни разноски, тъй като той не само не е доказал такива да са били реално направени, но и не е посочвал размера на претендираната сума. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение