Определение № 373 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3864/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищеца – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, комисията), подадена чрез процесуалния й пълномощник гл. инспектор М. Ц.-Г. срещу решение № 130/08.07.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 179/2025 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 26000/03.01.2025 г. по гр. дело № 918/2019 г. на Добричкия окръжен съд, са отхвърлени, предявените от комисията-жалбоподател срещу Ю. В. Х. и М. М. Х., искове по чл. 153 от ЗОНПИ за отнемане от двамата ответници в полза на държавата на следното (подробно описано) имущество: лек автомобил „а....“ и сумата 2 848 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „п.. СВ“, както и само от ответника Ю. Х. – лек автомобил „м. Ц .“ и сумата 39 114.61 лв., представляваща действителна стойност към датата на отчуждаване на недвижим имот, представляващ две полумасивни еднофамилни жилищни сгради, построени в общински поземлен имот (ПИ) с идентификатор .... и с административен адрес [населено място], [улица]; в тежест на комисията-касатор са възложени държавните такси и разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) допустимо ли е отъждествяването на придобитото и налично в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ; и 2) установеният недостиг на парични средства (отрицателен нетен доход) следва ли да се отчита като нула и представлява ли съставна част от определянето на несъответствието, получен при съпоставяне на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че по първия от тези въпроси въззивното решение противоречи на решение № 95/19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. По отношение на втория въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението си комисията сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като във връзка с него поставя и следния въпрос: ЗОНПИ поставя ли изискване за минимална стойност на имуществото, като предпоставка за отнемане на незаконно придобито имущество. Ответникът Ю. Х., в отговора си на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му пълномощник адв. И. С., излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и доводи за неоснователност на жалбата. Ответницата М. Х. не е подала отговор на касационната жалба. За да постанови обжалваното въззивно решение, в решаващите си мотиви апелативният съд е приел, че само когато стойността на възмездно придобитото през проверявания период и налично в края на периода имущество е над 150 000 лв., може да се обоснове извод за превишение спрямо притежаваното такова в началото на периода в размер над тази стойност. Приел е също, че само в този случай може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на изискването на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, доколкото по смисъла на § 1, т. 8, във вр. с т. 2 от ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. Съдът е изложил и съображения, че в хипотезата на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, ще означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията, дали е налице превишение, нетният доход не следва да се прибавя към стойността на имуществото, тъй като при формулата по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – „нетен доход минус имущество“, при отрицателно число на нетния доход, двете суми ще трябва да се сумират. Въззивният съд е приел и че едва след направата на извод за увеличение на имуществената сфера на проверяваното лице и свързаните с него лица в размер над посочения минимум, следва да се извърши и съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно разпоредбата на § 1, т. 8, във вр. с т. 2 и т. 9 от ДР на ЗОНПИ – доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, и след съпоставката му със стойността на наличното в края на периода имущество, да се направи заключение дали е налице изискуемото се от закона несъответствие. След обсъждане на твърденията в исковата молба и на доказателствата по делото, апелативният съд е приел за установено, че общата стойност на притежаваното от ответниците имущество в края на проверявания период е 126 905.31 лв., като е изтъкнали и че за това няма спор между страните. Съдът е посочил, че така определената стойност е под 150 000 лв., поради което, по изложените по-горе съображения, е приел, че не би могло да се формира несъответствие в изискуемия се от закона минимален размер по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Това е обусловило и крайния извод на въззивния съд за неоснователност предявените от КОНПИ искове за отнемане на процесното имущество, като е посочено, че в тази връзка не е необходимо да се формират изводи относно размера на нетния доход, участващите в изчисленията му приходи/доходи и разходи, и по направените в тази връзка твърдения на страните, както и да се излагат мотиви за връзка с престъпната дейност и пропорционалността на искането за отнемане. При така изложените решаващи мотиви на въззивния съд, поставените от касатора материалноправни въпроси, макар и непрецизно формулирани, са от значение за изхода на спора по делото и са обуславящи правните изводи на съда в обжалваното решение, респ. – осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с разпореждане от 15.01.2026 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, по което предмет на разглеждане е следният материалноправен въпрос: какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество; къде са нормативно регламентирани. В предметния обхват на този въпрос попадат поставените по настоящото дело от комисията-жалбоподател, материалноправни въпроси, поради което, и тъй като по посоченото тълкувателно дело все още не е постановено тълкувателно решение, то и по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК към настоящия момент (в този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо, касационното производство по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение