Определение № 942 от 16.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1135/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Феликс К. Ч. и К. Г. Л. (акционери, притежаващи повече от 10 % от капитала на „Строителен и технически флот“ АД) чрез адв. Г. А. обжалват определение № 284 от 11.04.2023 г. по т.д. 216/23 г., Апелативен съд – Варна, ТО, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение № 170/27.01.2023 г. по т.д. 330/22 г., по описа на ОС – Варна, в частта, с която съдът на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК е спрял производството по делото до окончателното приключване на т.д. 913/20 г., по описа на ВОС, касаещо решение по т. 5 на проведено на 26.06.2020 г. Общо събрание на акционерите за освобождаването им от отговорност като членове на СД за дейността им през 2019 г. т.д. 635/21 г, по описа на ВОС, касаещо решение по т. 5 на проведено на 26.08.2021 г. Общо събрание на акционерите за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите за дейността им през 2020 г. и т.д. 648/22 г., по описа на ВОС, касаещо решение по т. 5 на проведено на 28.09.2022 г. Общо събрание на акционерите за освобождаване от отговорност на членове на Съвета на директорите за дейността им през 2021 г.

В частната жалба се сочат основания за неправилност на определението, като основното твърдение е, че липсва преюдициалност между производството по исковете с правно основание чл. 240 а от ТЗ и искове с правно основание чл. 74 от ТЗ относно незаконосъобразност на решенията на Общи събрания на акционерите за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите (за 2019 г, 2020 ги 2021 г.).

Изводите на съда за наличие преюдициалността по споровете относно законосъобразността на решенията на ОСА за освобождаване на членовете на съвета за директорите за съответните години, били несъответни на нормата на чл. 240 а от ТЗ. Искът с правно основание чл. 240 а от ТЗ бил субсидиарен, той е предоставен на акционери, притежаващи 10 % от стойността на капитала, като се конституира като страна и дружеството, чийто права били предявени. Този иск въпреки това не бил суброгаторен, тъй като представлявал специален иск за обезщетяване на вреди, причинени на трето лице, което се конституирало като самостоятелна страна в процеса.

Дори да се приемело, че можело да бъдат освободени от отговорност, членовете на съвета на директорите, то това решение на мнозинството, не можело да бъде противопоставимо на малцинството и не можело да засегне изрично уреденото индивидуално право на малцинството да търси отговорност по чл. 240 а от ТЗ. Разпоредбата на чл. 240 а ТЗ не предвиждала процесуални пречки за воденето на иск, доколкото давала права на миноритарни акционери да защитят членствените си права. Да се постави като предпоставка за воденето на този иск, да не е взето решение за освобождаване от отговорност или решение на ОСА означавало да се отрече възможността на миноритарните акционери да защитят правата си, а разпоредбата на чл. 240 а ТЗ да се обезпредмети. Бездействието на дружеството, което може да е в резултат на бездействие на неговите органи, без значение дали е оспорено или не решението на ОСА, да не се търси обезвреда на вредите, причинени от лошо управление, самото бездействие било достатъчно да легитимира малцинството да предяви специално предвидения иск. Този иск бил гаранция за правата на малцинствата срещу злоупотреба. С обжалваното определение бил се препятствал достъпа до правосъдие. Молят да се отмени.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Представлява ли пречка освобождаването от отговорност на членовете на съвета на директорите за водене на иск по чл. 240 а от ТЗ? По този правен въпрос сочи противоречие с определение № 75 от 02.02.2015 г. по т.д. 1105/14 г. на ПАС, както и решение № 360/04.07.2 по гр.д. 197/2005 г. ВКС, I ТО. Обстоятелството, че членовете на съвета на директорите са освободени от отговорност с решение на ОСА на дружеството, което е оспорено по реда на чл. 74 ТЗ и по тези искове са висящи дела, съставлява ли пречка за водене на иска по чл. 240 а от ТЗ за реализиране на отговорността им за вреди, причинени на дружеството, което те управляват и представляват. Счита, че по този въпрос е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като счита, че по отношение на въпроса за реализиране отговорността от вреди на управител на ООД е налице практика – решение № 41 от 29.04.2014 г. по т.д. 669/2008 г. ,ВКС, I ТО докато по отношение на отговорност на член на съвета на директорите няма.

Излага подробни съображения, че са налице разлики между иска по чл. 145 от ТЗ и чл. 240 а от ТЗ. Счита, че дори да се приеме, че мнозинството от акционерите чрез решението за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите, опрощава задълженията им, то това не можело да засегне правата на миноритарните акционери. Така било постановено в решение № 360 от 04.07.2006 г. по гр.д. 197/2005 г. на ВКС, I ТО.

Излага съображения, че искът не е суброгаторен. Счита, че предмет на иска с правно основание чл. 240 а от ТЗ, освен репариране на вредите, причинени на дружеството от лошо управление има за предмет и защита на членствените права на ищците, макар и косвено.

2. Следва ли да се прилага по аналогия разрешението за реализиране на деликтната отговорност на членовете на СД и изпълнителния директор на дружеството даденото от ВКС разрешение по отношение на ООД, както е посочено в решение 41/29.04.2009 г. по т.д. 669/2008 г., I ТО, ВКС или такова е невъзможна за АД?

3. Наличието на решение на ОСА за освобождаване от отговорност на членовете на СД представлява ли пречка за водене на иска по чл. 240 а от ТЗ от акционер, който притежава повече от 10 % от капитала на дружеството?

4. Може ли на възражението за погасяване на отговорността поради опрощаване (решение на ОСА за освобождаване от отговорност) да се противопостави възражение и довод, че решението е нищожно и включено ли е то в предмета на осъдителните искове?

5. Ако спиране на делото е допустимо на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, то с извършването на кое процесуално действие производството по делото може да бъде спряно и длъжен ли е съдът да даде възможност на страните да изчерпят възраженията и доводите си и да посочат доказателства като изготви проект за доклад по делото?

По отношение на правните въпроси от 3 – 6, включително, касаторът счита, че е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Сочи наличие на основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Било уважено искането за шиканиране в процеса, като било уважено искане, представляващо злоупотреба с право.

„Строителен и технически флот“ АД чез адв. Г. А. поддържа частната жалба.

С. Я. С. чрез адв. С. Н. Т. и И. П. Д. чрез адв. М. Б. Ралчеев оспорват частната жалба. Считат, че не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване. Подробно излагат съображения.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирано да обжалва определението лице.

Въззивният съд, за да остави без уважение частната жалба на Ч. и Л. срещу определението на първоинстанционния съд, с което е спряно производството по делото до приключване на производствата по т.д. 913/20 г., ВОС, т. 5 на проведено на 26.06.2020 г. Общо събрание на акционерите за освобождаването им от отговорност като членове на СД за дейността им пред 2019 г., т.д 635/21 г. по описа на ВОС, касаещо решение по т. 5 на проведено на 26.08.2021 г. Общо събрание на акционерите за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2010 г., т.д. 648/22 г по описа на ВОС, касаещо решение по т. 5 на проведено на 28.09.2022 г. Общо събрание на акционерите за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите, за дейността им през 2021 г., е приел, че посочените производства са образувани по искове на жалбоподателите, с правно основание чл. 74 от ТЗ, за отмяна на посочените решения на общо събрание на акционерите. Образуваното производство по исковете на акционерите ФЕЛИКС К. Ч. и К. Г. Л., в „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ“ АД, притежаващи повече от 10% от капитала на дружеството срещу членове на Съвета на директорите на дружеството – И. П. Д. и С. Я. С., от които последният изп. директор и представляващ дружеството, за заплащане на сумата от 15 000 лева, част от претърпяна вреда от общо 3 946 700 евро, разлика между продажната цена, договорена в предварителен договор от 16.08.2019г. за покупко-продажба на недвижим имот с нот. удостоверяване на подписите от същата дата на нотариус Кр.К. и анекса към него от 14.01.21г., също с нот.удостоверяване на подписи рег.№170/14.01.21г., сключен с „ПОДДЪРЖАНЕ ЧИСТОТАТА НА МОРСКИТЕ ВОДИ“ АД, като купувач, и пазарната цена, на 36.71% ид.ч. от ПИ с идентификатор №27125.504.149 по КК и КР, находящ се в [населено място], общ. Б. с предназначение: територия на транспорта, начин на трайно ползване –за пристанище, с площ от 83 779 кв.м., ведно с всички приращения и подобрения и реалната пазарна цена на имота; сумата от 15 000 лева, част от претърпяна вреда от общо 2 993 873 евро, представляващи разлика между продажната цена, договорена в НА №110, том VII, дело №1113 от 2020г., сключен с купувача БЪЛГЕРИЪН БИЛДИНГ КЪМПЪНИ ЕООД и пазарната цена на ПИ с идентификатор №27125.504.148 по КК и КР, находящ се в [населено място], общ.Б., обл.Варна, с площ от 14 107 кв.м., ведно с построената в имота САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор № 27125.504.148.1 със застроена площ от 4 777 кв.м., с предназначение Складова база, на един етаж с адрес [населено място], п.к.9129, Абоба, представляваща по документ за собственост сграда – производствен комбинат, двукорпусно помещение от ЕЖБ секции и ферми, състоящо се от шест броя складови и битови помещения по източната фасада ведно с изградените в имота пътища, асф.инфраструктура, подземни съоръжения, комуникации, осветление, всички подобрения и приращения; сумата от 15 000 лева, представляващи част от претърпяна вреда от общо 2 709 359 евро – разлика между продажната цена на общо 25% ид.части от ПИ с идентификатор 1 №27125.504.149 в КК и КР, в [населено място], общ.Б. ведно с всички подобрения и приращения с начин на трайно ползване –за пристанище, с площ по документи 83 779 кв.м., а по скица 83 711 кв.м., договорена в НА №154, том X, рег.№41697/30.12.2021г., дело №1694/2021г. на нотариус Кр.К. и нот.акт №93, том II, рег.№1682/02.03.22г., дело №234/2022г. на същия нотариус, и реалната пазарна цена на имотите; сумата от 500 лева, част от разходите за изграждане на кабелна линия и поемане на сервитут от МЗХГ по Договор №РД-53- 3/16.02.2021г.; сумата от 2 500 лева, част от претърпяна вреда от 148 980 евро, представляващи разлика между продажната цена, договорена в НА №177, том трети, рег. №7737, дело №405 от 2021г., сключен с БЕЛ ИНВЕСТ БГ ЕООД, относно ПИ в [населено място] с идентификатор №03719.502.305 по КК и КР, с площ от 1 411.42 кв.м., попадащ в урбанизирана територия с начин на трайно ползване – ниско застрояване, без предишен идентификатор, ведно с построената в имота сграда с идентификатор №03719.502.305.1 със застроена площ от 504 кв.м., на един етаж, с предназначение по предходен документ за собственост – ремонтна работилница, а по скица –постройка на допълващо застрояване и реалната пазарна цена на имота;

сумата от 2000 лева, вреда от общо 107 000 лева, представляващи разлика между цената, на която е продадена несамоходна многокфена дълбачка Т. рег.№54, том първи, стр.940 в регистъра големи кораби над 40 БТ при Д. Варна и нейната пазарна цена, на която е заведена по баланса на дружеството като полезен отпадък, е спряно до приключване на производствата относно отмяна на решения на ОСА за освобождаването на членовете на Съвета на директорите, включително Д. и С. от отговорност за дейността им пред 2019 г., т.д. № 635/2021 год. по описа на ВОС, касаещо решение по т.5 на проведено на 26.08.2021г. Общо събрание на акционерите за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите, включително Д. и С. за дейността им през 2020 год. и т.д.№ 648/2022 год. по описа на ВОС, касаещо решение по т.5 на проведено на 28.09.2022 г. Общо събрание на акционерите за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите, включително Д. и С. за дейността им през 2021 год.

Въззивният съд, за да приеме наличието на преюдициалност между производството по исковете за вреди, на основание чл. 240 а от ТЗ и производствата по искове за отмяна на решения за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите, за които се твърди, че са причинили вреди е приел, че с иска по чл. 240 а от ТЗ малцинството от акционерите упражнява право на дружеството от свое име, без да е необходимо съдействие или насрещно поведение от страна на дружеството. Малцинството обаче е титуляр на правото на иск, но не и на спорното материално право, поради което ответниците по иска с правно основание чл.240а от ТЗ могат да противопоставят на малцинството всички възражения, с които разполагат срещу дружеството, в това число и възражението, че са освободени от отговорност за дейността си като членове на управителен орган. В правомощията на общото събрание на акционерите като върховен орган на дружеството е да вземе решение за освобождаване от отговорност на членовете на СД и предмет на производствата по т.д. 913/2020 год., т.д. 927/2020 год., т.д. 635/2021 год. и т.д. 648/2022 год. по описа на ВОС са искове с правно основание чл. 74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията за освобождаване от отговорност на ответниците като членове на Съвета на директорите за дейността им през периода 2019 - 2021 год., който съвпада с периода, през който според твърденията на жалбоподателите са извършени вредоносните за дружеството действия, съдът е приел, че следва да приключат производствата по чл.74 от ТЗ, които в случая се явяват преюдициални спрямо производството по иска с правно основание чл.240а от ТЗ.

Допускането на касационно обжалване на определенията, постановени от въззивния съд, се извършва, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

С оглед поставените правни въпроси в разглежданото изложение на частните жалбоподатели, настоящият съдебен състав намира, че соченото основание за допускане касационно обжалване, чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК не е налице. За да е налице това основание, частният жалбоподател следва да е мотивирал такава неправилност на въззивния съдебен акт, която е изводима от мотивите на същия, без да се извършва същинска проверка. В случая не може да се установи очевидна неправилност на въззивния акт, без да се извърши проверка относно наличието или липсата на преюдициалност между производствата, характера на производствата и страните.

Два са основните мотиви, изложени от въззивния съд, за да прецени, че е налице преюдициалност между исковете с правно основание чл. 240 а от ТЗ и чл. 74 от ТЗ по отношение на исковете за отмяна на решения на общото събрание на акционерите, на основание чл. 221, т. 10 от ТЗ, а именно, че исковете с правно основание чл. 240 а от ТЗ са предявени от субституенти, не носители на материалното право, като претендираното право принадлежи на дружеството, както и че в правомощията на общото събрание на акционерното дружество, като върховен орган на дружеството е правото да освободи от отговорност на членовете на съвета на директорите за дейността им през периода от 2019 – 2021 г., който съвпада с периода, за който ищците са изложили твърдения за претърпени вреди. Това е обусловило извод, че исковете за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите за всяка от годините, с правно основание чл. 74 от ТЗ, са преюдициални с оглед иска с правно основание чл. 240 а от ТЗ.

Поставеният трети правен въпрос представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно тълкуването на чл. 280 от ГПК с тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция може да уточни поставения от касатора правен въпрос. В случая, правният въпрос относно преюдициалността на иска с правно основание чл. 74 от ТЗ, представлява ли абсолютна процесуална пречка за упражняване на правото на иск, с правно основание чл. 240 а от ТЗ, e включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд. Това разрешение е обусловило извод относно преюдициалност на повдигнатия между ищците и дружеството правен спор относно законосъобразността и уставосъобразността на решение на Общото събрание на акционерите на дружеството относно освобождаване на членовете на съвета на директорите от отговорност за посочените години. По отношение на този правен въпрос е налице трайна практика на ВКС, израз на която е посоченото от касатора решение на ВКС (решение № 360 от 04.07.2006 г. по гр.д. 198/2005 г., ВКС, I ТО), съгласно което искът с правно основание чл. 240 а от ТЗ е иск, който може да бъде предявен от акционери, притежаващи определена в закона част от капитала на дружеството, като предявеният иск е учреден на малцинството за търсене на имуществена отговорност на членове на съвет на директорите, респ. управителен съвет. По силата на решението се иска осъждане в полза на дружеството и реализиране отговорността за вреди на дружеството. Учреденото от законодателя овластяване за малцинството от акционерите да предяви иск за вреди, цели спрямо дружеството да се разпростре силата на пресъдено нещо, осъждането ще бъде в полза на дружеството за причинени на дружеството вреди. Според трайната практика по тълкуване на чл. 240 а от ТЗ, във връзка с чл.221, т. 10 от ТЗ, решенията на Общото събрание на акционерите, за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите, подлежат на преценка в процеса, с оглед интереса на дружеството и наличието на вреда, в причинна връзка с действията или бездействията на ответниците, членове на съвета на директорите, респ. управителния съвет. Даденото тълкуване се споделя от настоящия съдебен състав. Следователно, не би могло да има самостоятелно значение само освобождаването от отговорност на членовете на съвета на директорите от общото събрание на акционерите, с взето решение, на основание чл.221, т. 10 от ТЗ. Наличието на такова решение, следва да се преценява с оглед всички останали доказателства по делото и спрямо засягане интересите на дружеството.

В случая въззивният съд не е съобразил тълкуването на чл. 240а от ТЗ, така както е изразено в цитираната практика на ВКС и се е отклонило от нея. С оглед изложеното следва да се приеме, че липсва преюдициалност между делото, образуваното по иск с правно основание чл. 240 а от ТЗ и производството, образувано по иск за отмяна на решение на Общото събрание на акционерите за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите. Този извод се налага поради това, че решението на Общото събрание на акционерите за освобождаване от отговорност, на основание чл. 221, т. 10 от ТЗ, следва да се прецени с оглед останалите основания, предвидени в нормата на чл. 240 а от ТЗ.

С оглед изложеното, изводът на въззивния съд е постановен в противоречие с нормата на чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК и чл. 240 а от ТЗ, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на производството по него.

Така мотивиран Върховният касационен съд