Определение № 442 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3780/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. В. Б. срещу решение № 120/03.05.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 572/2022 г. на Шуменския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановена частична отмяна на първоинстанционното решение № 726/10.10.2022 г. по гр. дело № 179/2022 г. на Шуменския районен съд (ШРС), упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Ж. С. С. и малолетното дете Е. С. С. е предоставено на насрещната страна по делото – бащата С. Ж. С., при него е определено местоживеенето на двете деца, определен е режим на лични отношения на майката – жалбоподателката Б. с всяко от децата и жалбоподателката е осъдена да заплаща издръжка на всяко от децата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се твърди недопустимост и неправилност на обжалваното решение, но се излагат оплаквания и доводи само за неправилност на същото, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели и до нарушение на материалния закон, т.е. – наведени са касационни основания само по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката Б., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) какви са критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на децата, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това; и 2) длъжен ли е съдът да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да предостави упражняването на родителските права. От страна на жалбоподателката се твърди, че тези въпроси били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като се сочи и разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но без да се излагат каквито и да било съображения в тази наксока. Същевременно в изложението се поддържа, че двата въпроса били разрешени от въззивния съд в противоречие с т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г., решение № 278/22.10.2014 г. по гр. дело № 1784/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 129/19.06.2013 г. по гр. дело № 1119/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 21/30.01.2014 г. по гр. дело № 5451/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 26/02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 40/15.02.2012 г. по гр. дело № 522/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 110/22.05.2018 г. по гр. дело № 327/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, т.е. – навежда се допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Насрещната страна С. С., в отговора си на касационната жалба излага становище и подробни доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваната част от въззивното решение, окръжният съд е приел следното:

Страните са съпрузи от 26.11.2005 г., като от брака си имат родени две деца – Ж., [дата на раждане] и Е., [дата на раждане]; не се спорно между страните, че от 14.01.2022 г. те са разделени, като ищцата заедно с двете деца е напуснала семейното жилище и е заживяла в дома на своята майка в [населено място]. По време на съвместното им съжителство са били налице непрекъснати конфликти и скнадали, предизвиквани от двете страни, и противоречия между тях, развили се до взаимна непоносимост, и всичко това е довело и до настъпилата фактическа раздяла на 14.01.2022 г., като никоя от страните не е положила усилия за запазване на брачната връзка. Честа причина за скандалите между страните е избраният от майката начин на хранене на децата, съобразено с разбиранията на Боян С., водещо до тяхното системно недохранване и насаждания от нея у децата страх от различни видове храна, от лекари и от самия баща на децата, без да има каквото и да е основание за това. Ответникът от своя страна се е държал грубо с ищцата и я е обиждал. Също така ищцата през последните месеци от семейният им живот не е допускала ответника в семейното жилище без нейно присъствие и е поставила в жилището сигнално-охранителна система.

Въззивният съд е приел, че социалното проучване, направено в докладите, изготвени от ДСП–Шумен, е извършено формално и бланкетно, без вникване в истинските проблеми между страните във връзка с отглеждането и възпитанието на двете деца, които са сериозни и са се отразили крайно негативно на психическото и физическото здраве на децата. Установеното в докладите относно здравословното състояние на децата не е кредитирано от съда, тъй като е в явно противоречие с констатациите на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) и комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ). От социалните доклади окръжният съд е възприел следното: Ж. е ученик в осми клас, а Е. не посещава детско учебно заведение. Децата живеят в жилището на своята баба по майчина линия, което се състои от спалня и кухня с дневен тракт; хигиенно-битовите условия в жилището са добри. Жилището, в което живее бащата и може да отглежда децата, е собственост на родителите му и се състои от две стаи и кухня с дневен тракт; обособени са самостоятелни стаи за двете деца; хигиенно-битовите услия са много добри. Бащата може да отглежда децата и в изцяло реновирана къща в [населено място], със самостоятелни стаи за двете деца и много добри хигиенно-битови условия, както и нов апартамент в [населено място], със самостоятелни стаи за двете деца. Съдът е възприел доклада и в частта, в която се сочи, че и двамата родители разполагат с необходимите жилищни условия и реализират доходи, с които могат да осигурят потребностите на децата. ШОС е обсъдил и доклад за предоставяне на социални услуги в ЦОП-Шумен за отчитане на резултатите от предоставените услуги на бащата – „Оценка на родителският капацитет“, съгласно който бащата желае да полага грижи за децата си в семейна среда, за да се отглеждат, хранят и възпитават по нормален начин; на база информацията от оценката е констатирано, че той може да полага добри грижи за двете си деца в семейна среда, може да осигури за тях подходящи жилищни условия и необходимите им храна, дрехи, консумативи и учебни пособия, а също да задоволява здравните и образователните им потребности. Бащата е декларирал пред съда, че има доход за 2022 г. в размер 19 206.08 лв., както и доходите на своите родители, които го подпомагат финансово. Майката е представила удостоверение за доходите си, съгласно което, за период от 11 месеца доходът `и е 12 659.59 лв.

Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелката В. Д. – бабата по майчина линия, предвид чл. 172 от ГПК, тъй като тя не е ходила в семейното жилище на страните и няма преки и непосредствени наблюдения върху семейният им живот, като тя свидетелства за това, което е чула от самата ищца; не са кредитирани показанията на тази свидетелка и в частта относно начина на хранене на децата и начина по който те се отглеждат от майката и самата свидетелката, тъй като соченото от последната рязко се разминава с установеното от СМЕ и КСППЕ, като според свидетелката, това били две здрави деца, но тя не отрича, че след като дъщеря и е посетила курса на Боян С., е променила начина на хранене на децата. Показанията на свидетелката Е. И. – сестра на майката, съдът също не е кредитирал, по съображения, че те също не се основават на преки и непосредствени наблюдения върху семейният живот на страните, като тя рядко е посещавала жилището на страните и свидетелства за обстоятелства, които и е разказала ищцата, като твърденията `и относно начина на хранене на децата потвърждават обстоятелството, че на тях им са налагани ограничения в храненето и Ж. ходи постоянно с шапка, включително и по време на часовете в училището. В тази връзка съдът е изтъкнал, че и двете свидетелки, както и ищцата са привърженици на учението на Боян С..

От показанията на свидетеля Ж. Ж. – дядото по бащина линия, съдът е приел за установено, че отношението на майката към Ж. се променило след като завършила курса – тя спряла да му дава да яде хлаб, карала го да яде трици и не му давала да консумира млечни храни; детето започнало да изостава в растежа си, след раздялата на страните отслабнало още, често било депресирано, със сенки под очите, било сънливо и няколко часа след като го вземели за осъществяване на режима на лични контакти, нямало сили, било недоспало. Е. станала агресивна и хапела брат си и го скубела. Майката решила на Е. да не се поставят ваксини и да не ходи на детска градина; Ж. имал поставени някои от ваксините. Майката твърдяла, че бащата обсебвал децата. Свидетелят и съпругата му били в добро здравословно състояние и можели да подпомагат сина си в отглеждането на децата. В жилището, където сега живеели децата, те нямали индивидуално пространство. Майката карала Ж. да носи непрекъснато шапка според учението на Боян С.; наложило се поради това Ж. да смени училището си и децата му се подигравали за това, че по време на час е с шапка. След като изкарала курса, майката спряла да комуникира и не искала да ходи на гости и на почивка. Бащата бил земеделски производител и имал свободно време да отглежда децата. Те изпитвали страх от майка си от психически тормоз и бой, тя насаждала у децата страх от лекарите и от много храни, които, ако ядяли, щели да се разболеят. Майката не им давала да виждат децата. При посещения в ресторант тя не давала на децата да консумират нищо друго освен пържени картофи без сирене и кока кола без захар. За Е. се грижел бащата от навършване на една година до три годишната `и възраст. Съдът е посочил, че напълно кредитира показанията на този свидетел, тъй като те са в унисон с останалите доказателства по делото и с констатациите на вещите лица по двете експертизи.

От показанията на свидетеля М. Д. – дългогодишен приятел на бащата, съдът приел за установени следните обстоятелства: Бащата се отказал от бизнеса, който имал, поради семейните проблеми. Свидетелят присъствал на много разговори между ответника и съпругата му по телефона, когато тя се заканила на бащата, че ще направи всичко възможно да докаже, че Е. била насилвана от него. Свидетелят присъствал на срещи на бащата с децата и често майката не ги давала с оправданието, че били болни. Децата се чувствали добре с баща си, нямало агресия нито от страна на бащата или от страна на децата. По време на съвместното съжителство на страните, бащата отказал да помогне на свидетеля с бизнеса му, защото трябвало да се грижи за дъщеря си. Много пъти бащата идвал в магазина на свидетеля с дъщеря си, за която се грижел. Свидетелят сочи, че бил очевидец на обиди, отправяни от майката към бащата; даже пред съдебната зала бабата по майчина линия си позволила пряко да заплаши бащата със саморазправа.

От заключението на СМЕ, дадено от вещото лице – педиатър, въззивният съд прел за установени следните релевантни обстоятелства: При прегледа на двете деца е установено, че Ж. е с ръст 150 см. и тегло 35 кг., а Е. е с ръст 101 см. и тегло 16.5 кг. Ж. е юноша на видима възраст, неотговаряща на действителната, във видимо добро общо състояние, астеничен хабитус, нисък ръст, правилно телосложение, запазена походка. Децата са както под идеалните, така и под средните норми за съответната календарна възраст, като при Ж. отклоненията са по-осезателни при теглото, а при Е. теглото е в границите на нормата, като при ръста `и се отчита незначително отклонение. От задължителните 18 ваксини до 14-годишна възраст при Ж. има регистрирани 8 ваксини. На Е. не са поставяни ваксини. Майката на децата е вписвала отказа си за имунизиране на децата. На същите редовно са извършвани профилактични прегледи и медико-диагностични изследвания; няма отразени хронични заболявания и заболявания, които биха могли да забавят физическото развитие на децата; липсва и документация, удостоверяваща алергични реакции в хода на боледуванията на децата. За периода от 14.01.2022 г. до януари 2023 г. (след раздялата) при Ж. са регистрирани 6 остри вирусни инфекции, а от раждането му до 14.01.2022 г. те са 12, като при лечението на инфекциите не е прилагано антибиотично лечение, а децата са лекувани с хомеопатични средства и по данни на майката към лечението тя е прибавяла „розово мляко степчета“. При направените параклинични изследвания на децата, проведени на 01.02.2023 г. в оторизирана лаборатория, са установени данни за отклонения в показателя за витамин „D“, отговорен за развитието на костната система и ръста при децата; при Ж. и Е. стойностите на витамин „D“ са характерни за латентен дефицит. Тъй като децата са свидетели на постоянните спорове на своите родители относно хранителния режим и хранителните продукти, които приемат, отклоненията в ръста и теглото в голяма степен се дължат и на стреса, на който са подложени. Индексът на телесна маса на Ж. е 15.6, което говори за поднормено тегло и тежко недохранване, а индексът на Е. е 16.2 – говори за поднормено тегло и средно недохранване. Отклоненията в ръста и теглото на 14-годишния Ж., в голяма степен биха могли да се дължат на по-продължително прилагания рестриктивен хранителен режим, докато Е. е едва на 4 години. От 14.01.2022 г., откогато децата се отглеждат само от майката – за 13 месеца теглото на Ж. е почти стационарна величина, което най-вероятно е резултат на недостатъчен внос на калории и нутриенти с рестриктивния хранителен режим, налаган от майката.

Намаленият слой подкожна мастна тъкан и недостатъчно изразената мускулна маса при Ж. са отражение на недостатъчен внос на протеини с хранителния режим. До момента не се наблюдава пубертетния растежен скок при Ж., както и не се отчита положителен ефект от влиянието на годишните сезони (скок на растежа през месеците април-август). Рестриктивният хранителен режим, прилаган от страна на майката, изключващ определени храни, чрез които не би могло да бъде осигурен достатъчен внос на жизнено важните белтъчини, въглехидрати и мазнини и калории, би могъл да води до забавяне на физическото развитие на децата. Липсата на балансирано и разнообразно хранене е сред причините, които могат да доведат до липсата витамин „D“, функциониращ като хормон, имащ значение за физическото развитие. Отказът от имунизации излага на риск здравния статус на Е., като е предпоставка и за ограничената социална среда – липсата на имунизации не позволява посещаване на детска градина.

От заключението на КСППЕ въззивният съд е установил, че към момента на освидетелстването, при Ж. е налице синдром на родителско отчуждение (СРО) към бащата – в лека към умерена степен – детето се среща с баща си, но ясно личат негативните нагласи и въвличането му в сценариите на майката и родителското `и семейство. Преодоляването на съществуващото, насадено у детето негативно отношение към бащата, е от критична важност за бъдещото му емоционално и личностово развитие и функциониране. Състоянието все още е обратимо, но ако премине към трета степен на СРО, ще се капсулира гневът и омразата към бащата, ще бъде част от формиране на личността му, с всички произтичащи от това последици за качеството на функциониране и междуличностовите му отношения като възрастен. Ж. е във възраст, в която вече има изградена критичност, и това прави конфликта между внушеното отвън (от майката) по отношение на баща му и личното му преживяване, тежък и непоносим. Той поддържа контакт с баща си, бабата и дядото по бащина линия, и не може да отрече изцяло реалността, но програмирането от страна на майката е на път да блокира всички автентични преживявания. В цялостното психолого-психиатрично изследване има данни да се развиват индуцирани вярвания, изисквания, норми и правила произхождащи още от бабата по майчина линия, приемани, репродуцирани и мултиплицирани от майката, и възприети безусловно и безкритично от Ж..

Това поражда силен вътрешен конфликт и прави детето изключително напрегнато. Той е солидарен с позицията на майка си и бабата по майчина линия, спрямо бащата, и хранителните навици, които практикуват, тъй като на този етап те са важните фигури в живота му. Напрежението намира външен израз в стегната поза, блокирана емоционалност, отсъствие на типичната детска спонтанност, свръхконтрола на поведението, компенсаторните поведения. Описаното състояние всъщност е продуциране на симптоми от невротичния спектър и ако не бъде променен контекста, в който расте детето, рискът за психичното му здраве е сериозен. Опитът на единия родител – майката, да изключи другия от живота на детето – бащата, говори за сериозни дефицити в родителския капацитет. Необходимо е да се оцени личностовия ресурс и готовността за участие в индивидуална терапия на всеки един от родителите и включването им в процес на родителско консултиране и посредничество между тях. Този процес трябва да бъде стриктно проследяван от съответните компетентни органи и периодично преоценяван. В случая тежестта на СРО е лека към умерена и това подобрява прогнозата, по отношение повишаване родителския капацитет на майката, независимо от личностовата и акцентуация. Другият отчуждаващ член в семейството – бабата по майчина линия, също трябва да бъде оценен и терапевтиран. Ако се докаже, че ниският ръст на Ж. е с алиментарна етиология, това също говори за нисък родителски капацитет и невъзможност на майката да оцени негативния ефект на вярванията си и хранителни практики върху развитието на детето си – момче в пубертетна възраст. При майката са налице данни за личностова акцентуация, без да достига до ниво на личностово разстройство; изборът и да следва правилата на затворената група, в която членува, налагането на ограничителен хранителен режим, представлява контекста, в който се развива детето, и който ще влияе върху психичното му функциониране, ако не бъде коригиран. При Ж. се наблюдават сериозни дефицити в емоционално-афективен план. Първоначалното впечатление е за обща недоразвитост на емоционално-афективната сфера, но при обстоен анализ на получените резултати, се касае за сериозна емоционална блокада, която не позволява на детето да разпознава, назовава и емпатира по линия на семейни взаимоотношения и отношения „мъж-жена“. Това състояние има психотравматична етиология и е в пряка връзка с начина на отглеждане, обгрижване и взаимоотношения в семейството, в което понастоящем се отглежда детето. По отношение развитието на емоциите при децата, тяхната проява и функциониране, основна роля има майката. В случая на Ж. емоционалната експресия е в значителна степен блокирана вследствие контактите и взаимодействията, които се реализират в настоящата му жизнена среда. Теоретично, бащата има косвена подкрепяща функция, а в конкретния случай, дори тази функция не може да се реализира, поради оскъдния контакт, който има с детето – редуцирани срещи под контрол. Детето декларира добро отношение към двамата си родители, с превес в отношението към майката, но изводимо от цялостното психолого-психиатрично изследване, детето не показва особено близка емоционална свързаност с нея. Описаното емоционално състояние на блокиране би могло да се обясни със сериозно преживявани страхове, свързани с образа на майката и/или обграждащата среда.

Ж. е отглеждан от майка си и родителското `и семейство, той е интегрирал техните вярвания и е лоялен към тях. С напредване на възрастта му и възможността му да тества реалността, социалният му опит и критичността нараства, детето чувства вътрешна (и вероятно не само) принуда да остане лоялно на стила на отглеждащите го възрастни, което повишава тревожността му. Цялото му поведение на компенсация е представено от привидно позитивно, весело, жизнерадостно настроение и видно упорито старание на детето да дава положителни отговори, сочи, че поради дългогодишната давност на начина на живот на семейството, Ж. е загубил способността да диференцира приемливо от неприемливо, и към момента на изследването е приел този живот като естествен процес и негова субективна норма. Ж. е лоялен към майка си, баба си и сестра си, към бащата е започнал процес на родителско отчуждение, в резултат на дисквалификацията на бащата от майката и бабата по майчина линия. Процесът е предизвикан от дълбокия конфликт между родителите и влиянието върху детето на майката и бабата по майчина линия, и е довел до развитие на СРО лека към умерена степен, с всички произтичащи от това последици за личностовото и социално развитие на момчето. Детето с лекота обвинява баща си за всички проблеми на семейството и е възприел позицията си като негова собствена преценка. За сравнение, в случаите, в които допуска да каже нещо негативно за майка си, той задължително я оневинява и оправдава. Подобен балансиращ подход към бащата липсва изцяло. Като метод майката и нейното семейство използват най-често готови отговори и внушения, видно от фамилната анамнеза, като описаните методи целят провокиране на емоции, гарантиращи пълна подчиняемост. От материалите по делото е видна предварителната репетативна подготовка на Ж. да говори пред представители на институции – информацията, която подава пред социални служби, съд, психолог, психиатър е почти идентична до най-малките детайли.

При липса на възможност детето да се отглежда в пълно семейство с двама родители, в пубертетната възраст при момчето е по-подходящ мъжки модел, тъй като той е изграждащ по отношение на половата идентификация и социализация. Функционирането сред повече женски модели или приоритетно женски модели биха затруднили идентификацията поради липса на възприятие за мъжко функциониране. В най-добър интерес на Ж. е той да запази развиващи се отношения с баща си, който би могъл да е модел за идентификация на момчето; прародителите по бащина линия също трябва да бъдат включени. Детето се доверява на майка си, интегрира нейните модели и ценности, като правилни, чувства се добре с тези идеи. Ако е достоверна информацията за носенето на шапки в социална среда, това би могло да има комрометиращ и стигматизиращ ефект и ще повлияе негативно самооценката, самочувствието и социалното функциониране на Ж.. Момчето е на прага на юношеската криза (която е леко забавена, поради забавеното физическо развитие), вероятно когато навлезе в нея, с нарастването на влиянието на връстниковата групата, той ще започне да продуцира симптоми от невротично-поведенческия кръг. От психолого-психиатричното изследване не се извежда информация Ж. да има ирационални вярвания. Майката, допускайки, че афиширането на хранителния режим на затворената група, на която е последовател, не е социално приемливо, не го афишира. Тя не споделя убежденията и рутините, които практикува в храненето – своето и на децата си; Ж. също е „инструктиран“ да не ги споделя – в стремежа си да е лоялен към отглеждащите го възрастни, детето стига до абсурдни твърдения, че у дома всеки ден „обядват пържоли, кремвирши, салам“. В психологичното интервю на Ж. и фамилната анамнеза, снета по данни на майката, има абсолютно противоречива информация за хранителния режим на семейството. По косвени данни може да се приеме, че хранителни ограничения има, вероятно с висока категоричност, тъй като Ж. се чувства длъжен по линия на лоялността и страха да отрече всякакви хранителни ограничения, майката в анамнезата подава противоречива информация, която в определени моменти утвърждава, в други отрича. Подобни противоречия възникват, когато хората целят да внушат определени послания у интервюиращия, без оглед на тяхната достоверност. Има невербални маркери, по които може да се заключи, че детето изпитва високи нива на тревожност при цялостното изследване. Ангажирайки целия си психичен ресурс, за да може да даде изискваните от него отговори, детето извършва стресоредуциращи действия от подтиков тип, неосъзнато, за да може да се справи с напрежението и отговорността пред майка си. Няма значима информация дали детето има индуциран или спонтанен страх от лекари, лечения и други медицински дейности. Ж. не споделя информация, бащата и бабата и дядото по бащина линия да са правили опити да злепоставят и компрометират майката. Такава информация не се извежда от цялото психолого-психиатричното изследване. Няма данни общуването с бащата по време на привременните мерки да са оказали негативно влияние върху Ж.. Риск за детето е СРО в лека към умерена степен, като отчуждаващият родител е майката, подкрепяна от бабата по майчина линия. Друг аспект на риска са странните изисквания за налагане на социално неприемлив хранителен режим и поведения, развили се по индукционен механизъм; с напредване на възрастта и тестване на реалността ще въвлекат Ж. в интрапсихичен конфликт и продуциране на симптоми от поведенческия и невротичния спектър или емоционално капсулиране.

В този смисъл, вярванията, поведението и родителския ресурс на майката, при която са налице данни за личностова акцентуация, без да достига до ниво на личностово разстройство, представляват контекста, в който се развива детето, повлиява психичното му функциониране и развитие, и следва да бъде коригиран. В съдебно заседание вещите лица са посочили, че Ж. на практика е със забавен пубертет, той изглежда като петокласник, един деликатен, мъничък, слаб и е блокиран. Синдромът на родителско отчуждение при Ж. категорично говори за родителския капацитет на майката – всеки родител, който предпоставя развитие на такъв синдром, т.е. отчуждаващият родител е с намален родителски капацитет, който и по друга линия, по линия на физическото отглеждане – изхранването и социализацията, е намален. Майката е непреклонна в това, че трябва да ядат „еди какви си неща или да не ядат еди какви си неща“; тя е непреклонна в това, че вярванията, които се насаждат от някъде, трябва да се транспорират и на децата, независимо, че тези вярвания водят до физическо изоставане в развитието на децата. Майката не може да разбере, че така уврежда децата си, това е същественото. За да не изрази някакво позитивно отношение към бащата, Ж. блокира абсолютно автентичните си преживявания, и оттам идва този емоционален блокаж, той много се тревожи да не би случайно да му проличи, че има някаква позитивна емоция към другия родител. Визията на майката е срещите на бащата с децата да се провеждат в нейно присъствие или те да се записват, защото по този начин, тя ще може да контролира неговото общуване и поведение спрямо децата. Според вещите лица е недопустимо да има такъв контрол над срещите на децата с другия родител, различен от отглеждащия; това е недопустимо и много тревожно – Ж., който трябва да запише срещата с баща си, какво трябва да каже, какво ще чуе майка му, дали ще я засегне и т.н., според вещите лица е емоционално насилие над Ж..

От заключението на КСППЕ въззивният съд е установил, че при Е. също се забелязват симптоми на начеващ СРО, като има данни образът на бащата да е дискредитиран, обиждан и злепоставян пред детето; има данни на бащата да е приписвано виновно, недостойно и компрометиращо поведение, което да го очерня и дискредитира пред детето, с цел да се стабилизират позициите и отношенията между майката и него в настоящото му семейство. При Е., поради малката възраст все още не е постигнат контрол на подтиците от майката и детето все още изпада в противоречия между твърдения и поведение; тя допуска негативни твърдения за баща си, но емоционално се свързва с него, видимо и е приятно да си играят и да се закачат. В този смисъл амбивалентност е постигната по възрастови причини. Невключването на Е. в образователно-социализационни дейности и институции говори за нисък родителски капацитет и невъзможност на майката да оцени негативния ефект на вярванията си в тази посока и в посока хранителни практики върху развитието на детето си. Говорното развитие при Е. е с много добър обем за възрастта, разбира и изговаря много думи; борави с добър речников фонд; отговаря с изречения, разказва. Наблюдават се артикулационни нарушения с дислаличен характер (звуконарушения), които са сравнително лесни за логопедично терапевтиране. В емоционално-афективната сфера се наблюдават дефицити. Е. не реагира на позитивно или негативно емоционално стимуриране; дистантна в емоционален план – не реагира нито веднъж за час и половина на конфликта между родителите си нито с лицеизраз, с дума или с телесна експресия. За час и половина детето се справя с 6-7 задачи, за които е било многократно похвалено и стимулирано, получило е дребни наградки за старанието си, но не се усмихва нито веднъж, не изразява щастие и задоволство от успехите си. Пред непознати хора и в непозната среда адаптацията е сериозно затруднена; детето не е спонтанно, не инициира контакт, не задава въпроси, не изказва собствени желания; поведението и е изцяло пасивно и подчиняемо, в пълна готовност да следва инструкции, т.е. е доста нетипично за пола и възрастовата група. Социализацията не е съответна на възрастта – задържана е; детето видимо има желание да общува, но няма опит в инициирането, поддържането и откликването в социални контакти, липсва спонтанност и инициатива в общуването; липсва социално-емоционален отговор в реакция на поведението на другия. При Е. се наблюдават дефицити в емоционално-афективен план, в качествено отношение, подобно на брат и. При Е. също се касае за емоционална блокада, която не позволява на детето да се свърже спонтанно с близки хора или да реагира на ситуация; каквото и да става около нея, реагира с абсолютно застинал лицеизраз (тип „маска“), не резонира на емоционалното напрежение, не откликва и на положителни емоционални послания – поздравления, хвалби, подаръци, награди; поведението и е изцяло емоционално индиферентно. Това състояние има психотравматична етиология и е в пряка връзка с начина на отглеждане, обгрижване и взаимоотношения в семейството, в което понастоящем се отглежда детето.

Единствената спонтанна автентична емоция, демонстрирана по време на психолого-психиатричното изследване, е след приключването на първия етап от психологичното изследване, в коридора, в игра, инициирана от бащата, детето се е смяло с глас, радва се, отпуска се и изглежда видимо доволно и щастливо. Емоционална експресия в отношението към майката и бабата по майчина линия, не е наблюдавана. По отношение развитието на емоциите при децата, тяхната проява и функциониране, основна роля има майката. В случая и на Е. емоционалната експресия в значителна степен е блокирана вследствие контактите и взаимодействията, които се реализират в настоящата `и жизнена среда, но за разлика от брат си, поради малкия житейски и нищожния социален опит, детето не успява да компенсира автентичните си емоции със социалнозаучено поведение. Теоретично, бащата има косвена подкрепяща функция, а в конкретния случай, дори тази функция не може да се реализира, поради оскъдния контакт, който има с детето – редуцирани срещи под контрол. Психолого-психиатричното изследване не открива преки данни, детето да има ясно изразени страхове, свързани с някой от двамата си родители. Има косвени данни за усещане за самотност и за редуцирано присъствие на майката в психоемоционалния свят на детето. Дефицитите в описаните сфери – емоции, адаптация и социализация – свидетелстват за ниско качество на взаимоотношения и непълноценен контакт с майката, който датира от ранна възраст на детето. Професионалната ангажираност не може да оправдае бедната лицева и телесна експресия и липсата на спонтанност и автентичност на реакциите на Е.. Състоянието на детето свидетелства за значително по-голяма давност от представения трудов договор от август 2022 г. Няма данни състоянието да е било забелязано и да е търсена професионална помощ и подкрепа. В част от отговорите си детето репетитивно изказва негативно отношение към бащата, но същото не се потвърждава от психолого-психиатричното наблюдение. Дотолкова, доколкото са допускани негативни коментари и детето ги е заучило, може да се приеме че има условия за възникване на СРО, който ще се задълбочи и развие при евентуално възпрепятстване на срещите с бащата. Наблюдаваната емоционална експресия при детето го свързва най-автентично с бащата. В един от отговорите присъства информация, че най-много ще му липсва майката. В чисто битов и житейски план детето е свикнало и възприело като най-близък човек баба си по майчина линия, с която прекарва най-голяма част от деня. Като модел на поведение, избор на игри и играчки, подъзнателно, най-силно се идентифицира с брат си. Т.е. детето не демонстрира трайна и дълбока емоционална свързаност със статут на емоционална доминанта, с нито един от членовете на семейството. Ако за бащата има обяснение по линия на редуцираните срещи, за останалите членове на семейството, с които съжителства ежедневно през последната една година, единстветото обяснение е емоционална дистантност, ако се изключи активен психотравматизам, който няма данни да бъде потвърден. Емоционалната дистантност има статут на пасивен психотравматизъм, което обяснява описаното психоемоционално състояние на Е.. Детето е отглеждано в работния ден приоритетно от баба си по майчина линия. Има данни епизодично да посещава център, в който заетостта е почасова, без хранене, без спане. Лишаването от възможност да посещава системно и редовно образователно детско заведение, в този толкова важен етап от развитието на Е., има пряко отношение към дефицитите в две от описаните сфери – социализация и адаптация. Психолого-психиатричното изследване открива данни за внушаване на негативни послания, касаещи образа на бащата, както и дома му, за който Е. споменава, че има духове.

Детето не подава конкретна информация за рестрикции по отношение на храненето в семейството. Психолого-психиатричното изследване на детето не открива данни за опити да се дискредитира или компрометира образа на майката. Както брат `и, и Е. е застрашена от развитие на СРО към бащата, като отчуждаващият родител е майката, подкрепяна от бабата по майчина линия. Друг аспект на риска са странните изисквания за налагане на социално неприемлив хранителен режим и поведения, които с напредване на възрастта и тестване на реалността ще въвлекат Е. в интрапсихичен конфликт и продуциране на симптоми от поведенческия и невротичния спектър или емоционално капсулиране. В този смисъл, вярванията, поведението и родителския ресурс на майката, при която са налице данни за личностова акцентуация, без да достига до ниво на личностово разстройство, представляват контекста, в който се развива детето, повлиява психичното му функциониране и развитие, и следва да бъде коригиран. В съдебно заседание вещите лица са посочили още, че липсата на емоция у Е. – не се усмихва по времето – час и половина, в което те са контактували с нея, не е нормална, детето абсолютно не реагира с никаква лицева експресия, което значи, че всъщност нейното състояние наподобява това на Ж., на емоционална блокада, и тя не изразява емоции, което всъщност е много тревожно състояние. Има косвени данни за усещане за самотност и за редуцирано присъствие на майката в психоемоционалния свят на детето. При условие, че те живеят заедно, обяснението е, че емоционалната връзка не е качествена, че има дефицит на емоционални взаимоотношения в семейството, т.е. фигуративно всички са там, присъстват, децата са обгрижени, но емоционалните отношения в семейството са по-скоро формални или фигуративни, тъй като децата показват емоционален дефицит и емоционална блокада. При Е. емоционалната дистантност има статут на пасивен психотравматизъм и се изразява в това, че детето не получава достатъчно близка емоционална връзка, достатъчно добър емоционален контакт. Емоционалното неглижиране също се счита за психотравматизъм, за пасивна агресия. В рамките на този час и половина детето изобщо не потърсило майка си; вече истинска, автентична емоция имало в коридора, когато детето започнало да се закача с баща си и да се смеят, да бягат и да се гонят. Това била единствената автентична емоция при Е.. Според вещите лица, майката се нуждае от сериозно психотерапевтично лечение, терапия, за да може да се променят нещата за децата.

При изслушването на родителите в съдебно заседание, пред въззивния съд всеки от тях е заявил готовността и желанието си да отглежда децата. Изслушан в съдебно заседание, Ж. е заявил, че иска да живее при майка си. Предвид отразеното от вещите лица по КСППЕ, че е видна предварителна репетативна подготовка на Ж. да говори пред представители на институции (информацията, която подава пред социални служби, съд, психолог, психиатър), че е мощно повлиян от майка си да дава социално желателните „правилни“ отговори, че е с блокирана спонтанност и повишена тревожност, и че към бащата е започнал процес на родителско отчуждение в резултат на дисквалификацията на бащата от майката и бабата по майчина линия, въззивният съд е приел, че изразената негативна нагласа на детето срещу бащата е именно поради развития у него от майка му и баба му синдром на отчуждение. Съдът е посочил още, че се е уверил лично при срещата си с Ж., че той е нисък на ръст за възрастта си, много слаб и блед.

При така установените обстоятелства, въззивният съд е изтъкнал, че по иска за предоставяне упражняването на родителските права следва да се вземат предвид интересите на детето, преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици, социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители, помощ на трети лица и др. Изхождайки от тези принципни съображенияя, окръжният съд е приел следното:

По време на брачното съжителство на страните грижи за отглеждането и възпитанието на децата са полагали и двамата родители, като след раздялата на страните децата са останали с майката и живеят в жилището на своята баба. Първоинстанционният съд е постановил един много ограничен режим на лични контакти на бащата с децата, без да има основание за това, който и в този му вид не е бил спазван напълно от майката и е бил препятстван от нея, което говори за недобри родителски и възпитателски качества у нея. Майката отчуждава по всякакъв начин децата от техният баща, като началото на това отчуждение е било още по време на съвместното съжителство на страните, като майката е насаждала у децата различни страхове, включително и от техния баща; стигнало се е даже и до обвинения, че бащата им въздейства от разстояние и че той блудства с Е.. Майката налага на двете деца ненужни и неоправдани ограничения в храненето им, насажда им страхове от определени храни и ги заплашва, че ако ги ядат, ще се разболеят. Ръстът и теглото на децата са както под идеалните, така и под средните норми за съответната календарна възраст. Установеният ръст на Ж., сравнен със стандартните таблици, е нисък; има и липса на пубертетно развитие; не се наблюдава пубертетния растежен скок. Майката отказва да ваксинира децата, като по този начин ги излага на риск от редица инфекциозни заболявания – при Ж. са изпълнени не всички имунизации, а Е. няма нито една имунизация. Рестриктивният хранителен режим, прилаган от страна на майката, изключващ определени храни, чрез които не би могло да бъде осигурен достатъчен внос на жизнено важните белтъчини, въглехидрати, мазнини и калории, би могъл да води до забавяне на физическото развитие на децата. Липсата на балансирано и разнообразно хранене е сред причините, които могат да доведат до липса витамин „D“, функциониращ като хормон, имащ значение за физическото развитие. Отказът от имунизации излага на риск здравния статус на Е., а е предпоставка и за ограничената социална среда – липсата на имунизации не позволява посещаване на детска градина. Хранителните ограничения прилагани при децата, влияят неблагоприятно върху нормалното физическо развитие на децата. Майката насажда негативна нагласа у децата спрямо техния баща. При Ж. е налице СРО към бащата, в лека към умерена степен, детето се среща с баща си, но ясно личат негативните нагласи и въвличането му в сценариите на майката и родителското и семейство. Това поражда силен вътрешен конфликт и прави детето изключително напрегнато. Той е солидарен с позицията на майка си и бабата по майчина линия, спрямо бащата, и хранителните навици, които практикуват, тъй като на този етап те са важните фигури в живота му. Опитът на единия родител – майката, да изключи другия от живота на децата – бащата, говори за сериозни дефицити в родителския капацитет. При майката са налице данни за личностова акцентуация, без да достига до ниво на личностово разстройство, налагането на ограничителен хранителен режим, представлява контекста, в който се развиват децата, и който ще влияе върху психичното им функциониране, ако не бъде коригиран. У Ж. се наблюдават сериозни дефицити в емоционално-афективен план; касае за за сериозна емоционална блокада, която не позволява на детето да разпознава, назовава и емпатира по линия на семейни взаимоотношения и отношения „мъж-жена“. Детето не показва особено близка емоционална свързаност с майка си. Описаното емоционално състояние на блокиране би могло да се обясни със сериозно преживявани страхове, свързани с образа на майката и/или обгриждащата среда. Ж. изпитва сериозни затруднения – до невъзможност да се свърже със значимите женски образи в живота си. При липса на възможност детето да се отглежда в пълно семейство с двама родители, в пубертетната възраст при момчето е по-подходящ мъжкия модел, тъй като той е изграждащ по отношение на половата идентификация и социализация. Функционирането сред повече женски модели или приоритетно женски модели, биха затруднили идентификацията поради липса на възприятие за мъжко функциониране. Ж. има ирационални вярвания; носенето на шапки в социална среда, би могло да има комрометиращ и стигматизиращ ефект и ще повлияе негативно самооценката, самочувствието и социалното функциониране на детето. Момчето е на прага на юношеската криза (която е леко забавена, поради забавеното физическо развитие), вероятно когато навлезе в нея, с нарастването на влиянието на връстниковата групата, той ще започне да продуцира симптоми от невротично-поведенческия кръг, според вещите лица по КСППЕ. Ж. е мощно повлиян от майка си да дава социално желателните „правилни“ отговори на експертните въпроси; той е с блокирана спонтанност и повишена тревожност. При Е. също се забелязват симптоми на начеващ СРО; образът на бащата е дискредитиран, обиждан и злепоставян пред детето. Има данни на бащата да е приписвано виновно, недостойно и компрометиращо поведение (обвиненията към него са недоказани), който да го очерня и дискредитира пред детето, с цел да се стабилизират позициите и отношенията между майката и него в настоящото му семейство. Детето допуска негативни твърдения за баща си, но емоционално се свързва с него, видимо и е приятно да си играят и да се закачат. Невключването на детето в образователно-социализационни дейности и институции говори за нисък родителски капацитет и невъзможност на майката да оцени негативния ефект на вярванията си в тази посока и в посока хранителни практики върху развитието на детето си. Има косвени данни за усещане за самотност и за редуцирано присъствие на майката в психоемоционалния свят на Е.. Дефицитите в тези сфери – емоции, адаптация и социализация – свидетелстват за ниско качество на взаимоотношения и непълноценен контакт с майката, който датира от ранна възраст на детето.

В заключение въззивният съд е приел, че поведението на майката води до извода, че тя не е подходящият родител, който да упражнява родителските права по отношение на двете деца и, че тя не отглежда и не възпитава децата по правилният начин, липсва и необходимият за това родителски капацитет и поведението и не е в интерес на децата, а напротив – пряко застрашава тяхното психическо, емоционално и физическо здраве. Предвид това, съдът е намерил, че съобразно интересите на двете деца и след преценка на всички обстоятелства по делото в тяхната съвкупност, упражняването на родителските права по отношение на тях следва да се предостави на бащата, като се определи и местоживеенето им при него. За да достигне до този свой решаващ извод, въззивният съд е обсъдил още и следното: Бащата притежава необходимия родителски капацитет, полагал е всички необходими грижи за децата, задоволявал е всичките им потребности и нужди. Има по-добри финансови възможности от майката, в неговото жилище има по-добри битови условия за отглеждането на двете деца, където им е осигурено лично пространство, за разлика от жилището на майката. Децата са израснали в това жилище и го възпримат като свой дом, като за всяко дете има осигурена самостоятелна стая. Бащата може да отглежда децата и в къщата, намираща се в [населено място], както и в апартамент в [населено място]. Бащата може да разчита и на помощта на своите родители при отглеждането на децата. Той се отнася сериозно и отговорно по отношение на отглеждането и възпитанието на децата, има желанието за това, както и достатъчно свободно време, което да отдели за децата; в негов интерес е и направената му оценка на родителският капацитет от ЦОП-Шумен.

При така изложените мотиви на окръжния съд, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на аткакуваната част от въззивното решение.

Както сочи жалбоподателката, разрешение на първия формулиран от нея правен въпрос, е дадено със задължителните указания и разяснения, обективирани в т. II от ППВС №1/12.11.1974 г., съгласно които, при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно-битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка са посочени и изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК; такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. В друго посочено от жалбоподателката – решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, е разяснено, че тъй като в задължителните указания, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., изрично е посочено, че от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, то съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само като заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода (включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица), жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Изхождайки от задължението на съда служебно да следи за защитата на интересите на детето, в решение № 110/22.05.2018 г. по гр. дело № 327/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е изтъкнато, освен че извършваната в тази насока преценка е комплексна – съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето – в тяхната съвкупност, а също – и че съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето. В същия смисъл е и решение № 98/02.05.2019 г. по гр. дело № 4628/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което е прието следното: В решението си съдът следва да обсъди и да вземе предвид желанията и интересите на родителите, но не е обвързан и не е длъжен да се съобразява с тях, а изхождайки именно и изключително от интересите на децата, той е длъжен да разреши спора между родителите единствено на базата на задълбочена и комплексна преценка на всички събрани по делото доказателства и на цялата съвкупност от всички конкретно установени от тях обстоятелства, които са от значение в конкретния случай за максималната защита на интересите на децата. Изследвайки цялата съвкупност от тези релевантни обстоятелства, съдът същевременно следва да отчете спецификите на всеки конкретен случай, като обсъди подробно конкретните специфични обстоятелства, които са от най-съществено значение за интереса на конкретното дете, и – специално – такива обстоятелства, ако са установени по делото (като родителско отчуждение, проява на насилие от родител към детето или другия родител и други подобни), които са от естество да поставят детето в риск и по този начин значително да накърнят или застрашат интересите му.

Настоящата инстанция намира, че в случая въззивният съд по никакъв начин не се е отклонил от тази практика на ВС и ВКС, а напротив – в обжалваната му част въззивното решение е съобразено с нея, тъй като въззивният съд е разрешил спора между страните относно упражняването на родителските права, преценявайки обективно интересите на двете деца – обсъждайки съвкупността от всички конкретно установени по делото обстоятелства и доказателствата за тях, които са от значение за тази преценка, включително съобразявайки подробните експертни заключения на вещите лица, изготвили СМЕ и КСППЕ по делото, респ. – установените и с тях специфични обстоятелства, които в случая са от естество да поставят в риск двете деца и са от най-съществено значение за защитата на интересите им.

Разрешение на втория правен въпрос, посочен в изложението към касационната жалба, е дадено със задължителните указания и разяснения, обективирани в т. I.2 от ППВС №1/12.11.1974 г., и основаната на тях практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, включително посочените от страна на жалбоподателката: решение № 278/22.10.2014 г. по гр. дело № 1784/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 129/19.06.2013 г. по гр. дело № 1119/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 21/30.01.2014 г. по гр. дело № 5451/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 26/02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 40/15.02.2012 г. по гр. дело № 522/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Съгласно тази практика на ВКС, изслушването на родителите в производството при определяне на родителските права и на мерките за лични контакти по чл. 59 от СК е задължително, като по своята същност то не е равнозначно на разпит на свидетели или на обяснения на страните по делото, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и на обществото. Разяснено е и че неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда съставлява нарушение на съдопроизводствено правило (чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК) и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменяване, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. Това нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, когато именно то се е отразило върху постановения краен резултат по спора.

В случая, видно и от мотивите към въззивното решение, окръжният съд е провел задължителното изслушване на родителите (страните по делото) по чл. 59, ал. 6, пр. 1 от СК – в откритото съдебно заседание, състояло се на 21.02.2023 г., поради което и този процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд, не в противоречие, а в пълно съответствие с цитираната, трайно установена практика на ВС и ВКС.

От гореизложеното следва, че не е налице наведеното от жалбоподателката допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване и по двата правни въпроса, формулирани от нейна страна. Както стана ясно, по тези правни въпроси е налице константна, включително задължителна практика на ВС и ВКС, посочена от самата жалбоподателка, поради което въпросите не са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, респ. – не е налице и тази хипотеза за допускане на касационното обжалване, която се сочи бланкетно в изложението към касационната жалба.

В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на жалбоподателката основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. При извършената и служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца на страните, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване – в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, включително – по непосочени и неаргументирани такива от страна на жалбоподателката.

Предвид констациите на вещите лица, извършили СМЕ и КСППЕ, чиито заключения по делото съдържат обезпокоителни данни по отношение и на двете деца, сочещи наличието на признаците на „дете в риск“ по смисъла на § 1, т. 11, б. „в“ от ДР на ЗЗакрД, както и предвид съдържащите се в заключенията на КСППЕ изрични препоръки, настоящият съдебен състав намира, че ДСП-Шумен следва да бъде сигнализирана да се запознае с материалите по делото и да предприеме незабавни действия по задълбочено проучване на актуалния статус на двете деца, с оглед осъществяване на адекватни мерки и компетентна защита на техните права и интереси.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение