Определение № 60571 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 82/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. А. от [населено място] - чрез адв. В. О. от САК, срещу решение № 11814 от 06.08.2020 г., постановено по гр. д. № 487/2020 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 7581 от 07.11.2019 г. по гр. д. № 1161/2018 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Д. К. А. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 07.09.2017 г., за разликата над сумата 12 000 лв. до присъдените от първоинстанционния съд 26 000 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, като се прави искане за неговата отмяна и за уважаване на иска до размер на сумата 26 000 лв. с присъждане на разноски. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС по значимите за изхода на делото въпроси относно „приложението на принципа на справедливост във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя във връзка с приложението на т.11 от ППВС № 4/68 г.“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по касация ЗД „Бул Инс“ АД със седалище в [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че справедливото обезщетение, което ищецът Д. А. има право да получи като паричен еквивалент на претърпените при ПТП от 07.09.2017 г. неимуществени вреди, възлиза на сумата 12 000 лв., поради което предявеният срещу ЗД „Бул Инс“ АД пряк иск по чл.432 КЗ е основателен за сумата 12 000 лв. и подлежи на отхвърляне за разликата до присъдения от първоинстанционния размер от 26 000 лв. Въззивният съд е формирал изводите си за размера на дължимото обезщетение след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза съдът е приел за установено, че в резултат на произшествието ищецът Д. А. е получил следните увреждания: Разкъсно - контузна рана в дясната теменна област на главата; кръвонасядане в областта на дясната буза и разкъсно - контузна рана на долната устна вдясно; контузия на дясна мишница и лакет с разкъсно - контузна рана в областта на лакета; контузия и кръвонасядане на десния долен крайник. В деня след инцидента е извършена ревизия на раната в дясната теменна област на главата - под местна анестезия е направено обилно промиване на раната в дясната париетална област с кислородна вода и йодасепт, и са прошити кървящите съдове; раната в областта на долната устна е зашита оперативно. Вследствие кръвонасядането в областта на дясната подбедрица са се появили мехури, което е наложило многократни промивки и превръзки. Според заключението общата продължителност на лечебния и възстановителен период е била около 2 месеца, като най-дълго е било лечението и възстановяването по повод травмата на подбедрицата по причина, че ищецът е имал придружаващи заболявания /разширени вени и сърдечна недостатъчност/. Съобразявайки установените в хода на делото факти и указанията в ППВС № 4/1968 г., въззивният съд е направил извод, че с оглед естеството на получените увреждания, които са били мекотъканни и са преодолени напълно /с изключение на леко изразения оток на дясната подбедрица, появилата се хиперпигментация по вътрешната страна на кожата и наличието на два трайни козметични белега в областта на темето и на устната/, кратката продължителност на лечебния и възстановителен период и липсата на трайни увреждания на здравословното състояние на ищеца сумата 12 000 лв. е достатъчна за обезщетяване на претърпените от последния неимуществени вреди. При определяне на обезщетението съдът е отчел и момента на настъпване на вредите като факт от значение за преценката на конкретните обществено - икономически условия в страната и за установените от КЗ лимити на отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а също така е посочил, че съобразява съдебната практика по сходни случаи. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос относно приложението на принципа за справедливост и критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател, съобразно т.11 от ППВС № 4/68 г., е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка - противоречие на решението със задължителната практика на ВС и конкретно - с практиката в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС. С Постановление № 4/68 г. Пленумът на Върховния съд е отговорил на въпроса кои са критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и имат значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане. В т.11 на постановлението е указано на съдилищата, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, и в мотивите към съдебното решение да се посочват конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите. В т. ІІ от съобразителната част на постановлението е разяснено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и че понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които съдът трябва да вземе предвид при определяне на обезщетението. Задължителните указания на Пленума на ВС са намерили отражение и в създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД. В постановените от различни състави на ВКС решения е изразено разбирането, че за да удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и да компенсира в най-пълна степен причинените неимуществени вреди, присъденото от съда обезщетение следва да е определено при съблюдаване на посочените в ППВС № 4/1968 г. критерии и след задълбочена преценка на всички релевантни за спора обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК е възприето и разрешението, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът трябва да отчита и икономическата конюнктура в страната, израз на която са ежегодно нарастващите нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Относно значението на лимитите на застрахователна отговорност следва да се има предвид решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., според което лимитите не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, но следва да бъдат отчетени при формиране на размера на обезщетението за неимуществени вреди. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е определил дължимото обезщетение за неимуществени вреди, след като е взел предвид всички установени по делото правнорелевантни факти, които в конкретния случай попълват съдържанието на понятието „справедливост”. Съобразени са както общите критерии, указани в ППВС № 4/68 г., така и специфичните за спора обстоятелства като вид и тежест на получените при произшествието телесни увреди, интензитет и продължителност на търпените по повод на тях болки и страдания, особености и времетраене на лечебния и на възстановителния процес. Определянето на обезщетение в размер, по-нисък от претендирания във въззивното производство, е обусловено от преценката на въззивния съд, основана на заключението на съдебномедицинската експертиза, че получените увреждания не са засегнали сериозно здравословното състояние на ищеца - сега касатор, и че са преодолени /с изключение на незначителни остатъчни последици/ в сравнително кратък отрязък от време. Размерът на определеното обезщетение е съобразен и с действалите към момента на проявление на вредите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите като произнасянето на въззивния съд в тази насока кореспондира изцяло с практиката на ВКС, според която лимитите не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Поради отсъствие на твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВС /и на ВКС/ няма основание решението да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по гр. д. № 487/2020 г. на Апелативен съд - София. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,