Определение № 396 от 08.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2481/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Галчев инженеринг“ ЕООД обжалва решение от 15.5.2019 г. по т.д. 5208/18 г, Апелативен съд – София, 13 състав, с което е потвърдено изцяло решението на Софийски градски съд, с което са уважени исковете на „Рила еко резорт“ ООД срещу „Галчев инженеринг“ ЕООД. Излага съображения, че решението е постановено при нарушение на материалната норма на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и нарушение на съдопроизводствените правила, изразени в неправилно приложение на доказателствената тежест с оглед хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Излага съображения за неправилно приложение на съдопроизводствените правила и с оглед недопускане на свидетелски показания. Поради това не било доказано твърдението му за наличие на основание за задържане на сумата, внасянето й от „ Рила еко резорт“ ООД за сметка на „Ем строй“ ООД. Изводите на съда били необосновани с оглед събраните доказателства. Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърлят исковете.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси:

1. Следва ли съдът да допусне събирането на надлежно искани доказателства в първоинстанционното производство и по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК, когато от събирането на тези доказателства зависи провеждането на пълно и главно доказване на наведените от страната възражения за наличие на основание за задържане на получена сума? Позовава се на практиката, че при допуснато процесуално нарушение, за което е извършено оплакване във въззивната жалба, въззивната инстанция следва да събере това доказателство. Твърди, че е разрешен този въпрос в противоречие с трайната практика, основание по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

2. Може ли съдът, поради грешка или объркване във възприемането на изложеното от страната и на приложимия закон, да приеме за неотносими надлежно искани доказателства от значение за доказване на наведеното от страна възражение, в резултат на несъбирането, на които да приеме възражението за недоказано? При подробното мотивиране на въпроса се позовава се на константната практика на ВКС по приложението на чл. 12 и чл. 236 от ГПК. Като твърди, че в нарушение на същата бил приел писмо и декларация до Агенция „Пътна инфраструктура“ като съдържащи извънсъдебно признание на факти, което следвало да се разглеждат през призмата на чл. 175 ГПК, изискващ преценката за такова доказателство с оглед всички обстоятелства по делото. Съдът не бил преценил това доказателства, включително, че съдружникът „ЕМ строй“ ООД е бил в затруднено финансово положение, довело до запор на банковите му сметки. Тези съображения били изложени неколкократно в процеса, но липсвал отговор в съдебния акт.Позовава се на решения от практиката на ВКС, което е основание по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК.

3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства или може да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и без да изложи съображения защо ги отхвърля, особено когато така събраните доказателства са противоречиви? С оглед ППВС 1/79 г. разяснява, че правилото на чл. 154 от ГПК в случая, следвало да се приложи по следния начин: ищецът да установи прехвърляне на сумата, както и основанието, а ответникът да докаже основанията за задържане на получената сума. Във второто основание подлежало на доказване и основанието. Позовава се на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

4. При провеждане на иск по чл. 55, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, включително в случай, че от ответника се твърди наличие на различно основание от посоченото от ищеца, включва ли се във фактическия състав на втората кондикция по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД установяването на причините за неосъществяване на твърдяното от ищеца основание, и дали тези причини подлежат на доказване от ищеца в хода на съдебното производство? Качеството на „свързани лица“ по смисъла на ТЗ в конкретни хипотези предполага знание за осъществяването или неосъществяването на определени факти от действителността. Въпреки че не била приложима презумпция, то в решение № 169 от 21.2.2011 г. на ВКС по т.д. 27/10 г. било приложено такова уговаряне във формата на поемане на изпълнението, при което едно свързано с длъжника лице може да се задължи и да изпълни вместо него, да поеме наред с него едно задължение. А също така съдебната практика приемала наличие на съгласие между свързани лица за извършване на определени действия от името на едното – съобразно решение № 111 от 5.9.2012 г. по т.д. 304/11 г. 2 ТО на ВКС. В настоящия случай управителят на „Ем строй“ ООД бил одобрил годишните финансови отчети на обединението, в което дружеството е съдружник. Управителят бил свързано лице с управителя и мажоритарен собственик на „Рила еко ризорт“ ООД. Твърди се в производството, че с този управител били водени преговори за сключване на договор за извършване на СМР, но полагайки подписа си под счетоводните отчети, физическото лице се е съгласило с изложения запис, а именно – че получената сума е получена като вноска от „Ем строй“ ООД. Такова знание било осчетоводяването между физическите лица и юридическите лица, в чийто органи са те, било очевидно като следвало да влече и правните последици на изпълнение от името на свързаното лице без оглед на точното основание във вътрешните отношения между свързаните лица. Така изложеното било във връзка и с поставените правни въпроси 5 и 6. Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

5. При уговаряне на сделка, извършена между свързани физически лица, може ли да се изведе знание за липса на условие за действителност на такава сделка, когато едно от тези физически лица не разполага с пълна представителна власт, обуславяща субективна невъзможност за изпълнение? Счита, че този въпрос е разрешен в нарушение на правилата, изведени с решение № 1014 от 20.7.1999 г. по гр.д. 338/99 г. 5 ГО на ВКС, определение № 1076 от 3.12.12 г. на ВКС по ч.т.д. 381/12 г. 2 ТО на ВКС. В последното определение изрично се приемало, че при липса на дадено от съдружниците пълномощие на съдружника, сключил конкретна сделка с трети лица, произтичащите от нея задължения се считат за възникнали единствено за него. Изложеното било в съответствие с приложението на нормите, уреждащи общото представителство в гражданските правоотношения. В тази насока липсвало основание за търсене на преведената сума от обединението изобщо, тъй като не било обвързано от едностранните уговорки на единия съдружник, без необходимата представителна власт. Това определяло и въпрос 7. Позовава се на основането по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

6. Позволява ли качеството на свързани лица знание за извършени удостоверявания и записи в счетоводството на едно лице във връзка с твърдени отношения с юридическо лице, когато физическите лица от съставите на органите на две лица са свързани в преки роднински връзки?

7. При договаряне без представителна власт от името на гражданско дружество по смисъла на ЗЗД само от единия съдружник възникват ли правата и задълженията по такава уговорка единствено за сметка на договарящия съдружник? Доколкото обосновава, че този въпрос е свързан с въпроса по т. 5 обосновава приложението на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

По отношение на всички въпроси твърди, че е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Освен поставените въпроси сочи и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК като излага подробни съображения защо е налице соченото основание.

Ответникът „Рила еко ризорт“ ООД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице сочените основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения за основателност на претенцията.

Върховният касационен съд на Р България състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че между „Галчев инженеринг груп“ АД, „Галчев инженеринг“ ООД, „Ем строй“ ООД е сключен договор за гражданско дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД, с което са направили обединение „Ем строй Галчев инженеринг“ ДЗЗД за постигане на обща стопанска цел съвместно изпълнение на СМР и подготовка на общи оферти за съвместно участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, съгласно ЗОбП, като за съвместно изпълнение на работите, възложени с конкретен договор или за участие в конкретна обществена поръчка, страните ще сключват допълнителни споразумения, анекси към договора за определяне на задълженията им по всяка от тях. Уговорено било дяловото участие съобразно участието в изпълнението на договорните работи. 50 % за „Ем строй“ ООД и по 25 % за „Галчев инженеринг груп“ АД и „Галчев инженеринг“ ЕООД. С допълнително споразумение 2/26.11.2013 г. страните са уговорили, че обединението ще се представлява от М. В. Г. и И. Г. И.. Предвидена била възможност за преупълномощаване на трети лица, без съгласие на двамата управители, но при съвместно упражняване на представителната власт заедно с другия представляващ.

Установено било от извлечение от сметка, че на 28.10.2013 г. „Рила екоризорт“ ООД е превело по сметка на обединение „Ем строй Галчев инженеринг“ ДЗЗД сумата от 50 400 лв. Като основание за транзакцията било посочен „договор за извършване на СМР“, същото основание било посочено и в аналитична счетоводна сметка 402 ", където била осчетоводена като вноска от съдружник, но на вещото лице не били представени доказателства защо е извършено по този начин осчетоводяването. Обсъдено е писмо до Агенция „Пътна инфраструктура“ и е прието, че според “Галчев инженеринг“ ЕООД „ЕМ строй“ ООД не е участвало в проекта финансово. Въззивният съд е приел, че доказателствената тежест на ищеца е да установи предаване на сумата, а на ответника – да установи основание за задържане на сумата. Въззивният съд е приел, че основанието в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД се твърди от страната, дала престацията и в случая било и доказано, че ищецът е превел парите, като следвало да се приеме наличието на посоченото от него основание. Ответникът носел доказателствена тежест да установи осъществяване на основанието, респ. че при договор под отлагателно условие, насрещната страна е попречила за осъществяване на условието съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗЗД. В случая договор за строителство не се бил доказал в процеса и въззивният съд е приел, че възражението на ответника – заплащане на сумата от „Рила еко ризорт“ ООД за сметка на участника в дружеството по ЗЗД „Ем строй“ ООД, не било доказано. Въззивният съд е приел, че ирелевантно е обстоятелството дали между съдружниците в ДЗЗД е съществувала уговорка в смисъла, изложен от „Галчев инженеринг“ ЕООД и дали „Рила еко ризорт“ ООД е знаело за нея. От значение било дали волята на наредителя е била плащането да погаси задължение на „ЕМ строй“ ООД за извършване на парична вноска по договора за гражданско дружество, сключен с „Галчев инженеринг“ ЕООД. Съдът е приел, че с писма пред Агенция пътна инфраструктура, „Галчев инженеринг“ ЕООД е признал, че „Ем строй“ ООД не е осъществил финансиране на проектите. Тези признания, на основание чл. 175 от ГПК ги е преценил с оглед всички доказателства по делото като с оглед на тях, въззивният съд е приел, че е разколебана тезата на ответника, че със заплатената сума от „Рила Еко ризорт“ ООД по сметка на обединението е погасено задължението на „Ем строй“ ООД за извършване на парична вноска за посрещане разходите във връзка с осъществяване на пътно-строителната дейност, за която е било обединението. Относно възражението за наличието на свързани лица е приел, че наличието на свързаност не представлява доказателство, че плащането е погасяване на задължение на „Ем строй“ ООД към обединението по ДЗЗД. Прието е, че качеството свързаност е от значение само когато е предвидено в закона, както и при установяване от законодателя на презумпция предвид нормите на чл. 649, ал. 4 от ТЗ и чл. 135, ал.2 от ЗЗД. с оглед на които се определял за доказан определен факт. Само по себе си качеството свързаност не можело да е от значение. Осчетоводяването е прието за необосновано поради липса на първични счетоводни документи и не опровергавало основанието, посочено в преводния документ на процесната сума. Прието е наличието на разделна отговорност на дружествата по ЗЗД и отговорност на ответника за 50 % от сумата. Като е приел, че искът е основателен в уважения от първата инстанция размер от 25 200 лв. Приел е, че е налице неизпълнение на парично задължение и ответникът дължи от поканата на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД обезщетение за неизпълнение на парично задължение.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал.2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.

В разглеждания случай при извършената служебна проверка не се установи да са налице основания по чл. 280, ал. 2 пр. 1 и 2 от ГПК.

По отношение соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не следва да се приема ,че е налице такъв квалифициран случай на неправилност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Примерното посочване би могло да бъде приложение на несъществуваща правна норма, приложение в обратния смисъл на цитирана правна норма, противоречие в мотивите, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на въззивното решение. В случая такива нарушения не могат да се установят от проверка на съдебния акт.

По отношение на първия поставен правен въпрос:

Така поставеният първи въпрос е свързан с искането допускане на свидетелски показания, формирани пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд с обосноваване на приложението на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Относно относимостта на свидетелските показания въззивният съд е приел, че какви са уговорките между съдружниците е ирелевантно, защото от значение е знанието на неоснователно обеднилия се, а не на трето за процеса лице. С оглед фактическия състав на предявеното основание на иска по чл. 55, ал.1, пр. 2 от ЗЗД основанието за престиране не обхваща отношенията с трети лица. Въпреки въведените твърдения от ответника, отношенията с трети лица са извън процеса и не подлежат на доказване Приложението на чл. 266, ал. 3 от ГПК изисква твърдение за допуснато процесуално нарушение, т.е. нарушение на правилата за събиране на доказателства. Допускането касационно обжалване изисква касаторът да е обосновал правен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора, съгласно тълкуването, извършено в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не може да се установи разрешаване на този правен въпрос, тъй като с оглед предмета на делото, преценката на въззивния съд е, че не е било необходимо да се изслушват доказателства, които няма да установяват релевантни факти. Разрешението на съда не е включен в предмета на делото. Поради това правният въпрос за приложението на чл. 266, ал. 3 от ГПК не представлява общо основание за допускане касационно обжалване в конкретния случай. Не може да се приеме, че с недопускането на свидетели за сочените от касатора – въззивен жалбоподател, факти е разрешен правен въпрос, който е обусловил изхода на спора. Въззивният съд е приел, че не е доказано основанието от ответника да задържи сумите, както и че не е доказал наличието на знание у ищеца да получи от него сумата за сметка на третото лице „ЕМ строй“ ЕООД. Поради това въпросът не е обуславящ изхода на спора и не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Така и сочената практика на ВКС не може да съставлява допълнително основание по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК.

По поставения втори правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че не е разрешен от въззивния съд по посочения от касатора начин. В случая въззивният съд е определил точно предмета на делото чрез основанието на иска и основанието на въведените възражения, обсъдил е всички доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност и е изградил вътрешното си убеждение чрез приложение на съдопроизводствените правила. Нарушението на задължението на съда да спазва логическите и опитни правила опорочава решението поради неговата необоснованост. В случая не може да се приеме, че правният въпрос, както е формулиран и мотивиран от касатора е разрешен от въззивния съд. Липсва необсъждане на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност и изграждане на вътрешното убеждение на съда извън процесуалните правила. Нарушенията на закона могат да се разкрият само при наличие на проверка на решението по реда на касационното обжалване на основание чл. 281, т. 3 от ГПК. Но в случая твърдението е, за неизпълнение на задълженията на въззивния съд, на основание чл. 12 и чл. 236 от ГПК и такъв правен въпрос не е разрешен от въззивния съд, защото същият се е произнесъл по всички доводи на страните, обсъдил е доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност и с мотиви е изразил вътрешното си убеждение. Поради това този въпрос не може да е общо основание за допускане касационно обжалване. При липса на общо основание за допускане касационно обжалване не може да се преценяват и сочените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 от ГПК.

По отношение на поставения правен въпрос 3, не е разрешен от въззивния съд. Не съответства на данните по делото посоченото във въпроса, че въззивният съд е основал решението си на произволно събрани и анализирани доказателства. Въззивният съд е обсъдил доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност и е направил извод, че е налице липса на основание за задържане на сумата и задължение за връщането й. Поради това не може да се приеме, че е осъществено соченото от касатора основание. Липсва противоречие с разрешения от въззивния съд правен въпрос с посочената от него практика, която е и служебно известна на съда, не обосновават наличието на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Не е обосновано приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

По отношение на правен въпрос 4. Въззивният съд е приел, че след като сумата е преведена по сметка на гражданското дружество и получена, то следва да се приеме, че това е станало на основанието, сочено от ищеца, доколкото липсва опровергаване на това основание от ответника. Въпросът се свежда до това, следва ли ищецът да доказва преддоговорните отношения, за да се приеме, че е доказал основанието на преминаване на собствеността върху средствата. Но в случая няма основание да се приеме, че сумата не е преминала от ищеца към ответника. Твърдението на ищеца, че е имало отношения по повод сключване на договор за извършване на строително-монтажни работи и това е основанието за превод, не се опровергава. Ответникът не твърди отсъствие на преддоговорни отношения, а наличие на съвсем различни отношения между ищеца, ответника и трето за процеса лице. Предвид така изложените тези в процеса, въззивният съд е приел, че е налице плащане, като в основанието за плащане, е посочено едно основание и е осъществено плащане. При очертаване предмета на делото, въззивният съд е приел, че в тежест на ответника е установяване на основанието да задържи сумата. От значение е плащането от страна на неоснователно обеднилия се и с оглед конкретното оспорване в делото, въззивният съд е приел, че не е доказано основанието да се задържи сумата. Правният въпрос не може да е теоретичен, а винаги следва да е свързан с предмета на делото – основанието на предявения иск и основанията на въведените възражения. С оглед на предявения иск от значение е плащането, самото извършване. Въззивният съд не се е отклонил от разрешенията относно елементите на фактическия състав на нормата на чл. 55 от ЗЗД, както и че от значение при предявените искове е извършеното плащане (прието за доказано) и е приел, че твърденията на ищеца за осъществяване на плащането е доказано. А възраженията на ответника, не са доказани и не е доказано основание да задържи сумата. Приел е, че липсва доказване на други основания ,различни от соченото от ищеца. Поради това така поставеният въпрос не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. При липса на общо основание за допускане касационно обжалване не е налице възможност да се изследват допълнително сочените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 от ГПК.

По отношение на поставения правен въпрос 5 настоящият съдебен състав намира, че такъв правен въпрос не е разрешен от въззивния съд. Въпросът за действията на съдружник в дружеството по ЗЗД и наличие на условие за действителност на сделка не е разрешаван от въззивния съд. Въззивният съд е приел, че е налице превод на сума по сметка на дружеството по ЗЗД. Наличието на сделка между въззивника и другият участник в дружеството по ЗЗД, трето за процеса лице, не е обсъждан от въззивния съд. Такъв въпрос не е разрешаван. Прието е, че сумата е постъпила по сметка на дружеството по ЗЗД и „Галчев инженеринг“ ЕООД като участник в дружеството по ЗЗД отговаря за преведената без основание сума съразмерно на дела си в гражданското дружество. Въведеното възражение за плащане на сумата за сметка на другия участник в гражданското дружество, не е разглеждана от въззивния съд от гледна точка на отношения между „Рила еко ризорт“ ООД и другият участник в гражданското дружество – трето за процеса лице. Прието е, че не може да се приеме, че има плащане на дела на съдружника в ЗЗД – третото за процеса лице, предвид и направеното признание, извънсъдебно от „Рила еко ризорт“ ООД, че съдружникът не е платил дела си. По изложените съображения, в случая въззивният съд не е разрешавал посочения от касатора въпрос. Това не може да обоснове общо основание за допускане касационно обжалване на съдебното решение. От своя страна не може да се обоснове и проверка на допълнително сочените основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК.

По отношение на поставения правен въпрос 6. Въззивният съд е приел, че качеството свързани лица, (което се установява да съществува по отношение на „Рила еко ризорт“ ООД и „Ем строй“ ООД, в което е съдружник „„Истейт инвестмънт бг“ ЕООД, като Г. Т. е едноличен собственик на капитала на последното и съдружник в ищеца), е релевантно само в предвидените от закона случаи като например презумпциите по чл. 649, ал. 4 ТЗ, чл. 135, ал. 2, чл. 647, ал.1 т. 5 и 6 от ТЗ. В останалите случаи, въпреки наличието на свързаност това обстоятелство не представлява доказателство, че и основанието за извършено плащане е различно от посоченото от наредителя на транзакцията, респ. че ищецът е знаел, че плаща за сметка на задължението на „Ем строй“ ООД към обединението по ЗЗД за покриване на разходи в съвместната дейност. Твърдението на касатора в процеса е, че има изпълнение на задължение и няма как поради качеството свързаност да не знае ищецът, че плаща вместо „Ем строй“ ООД. Но този въпрос не е разрешаван от въззивния съд по такъв начин, че да обуслови изхода на спора. Въззивният съд е приел, че няма доказване на твърдяното основание от ответника и че няма презумпция в закона, от която може да се приеме наличието на соченото от касатора основание. Прието е, че презумпциите са определени само в закона и не може да се прилагат за други факти, освен за предвидените в конкретните норми на чл. 649, ал.4 ТЗ и чл. 135, ал. 2 от ТЗ. По отношение на знанието на определени факти, извършено осчетоводяване на определени стопански операции, въззивният съд също не е дал такова разрешение. Въззивният съд е приел, че няма доказателства за това да знае ищецът въпреки качеството на свързано лице за това, че изпълнява задължение за сметка на „ЕМ строй“ ООД. Прието е, че законодателят не е приел норма, която да обвързва качеството свързани лица с определени правни последици и поради това липсва доказване на знание за плащане на различно от соченото основание в платежния документ.

Така формулираният правен въпрос не е разрешен от въззивния съд, приемайки че счетоводните записвания по смисъла на чл. 182 от ГПК имат доказателствена сила с оглед тяхната редовност, доколкото са деривативни, а не оригинерни. А редовността им зависи от това дали са всестранни, обективни и хронологически последователни всички счетоводни операции и материално обосновани, което зависело от тяхното съответствие с данните на първичните документи. Редовността се преценява наред с всички други доказателства. Прието е, че няма първиччни счетоводни документи, които да обосноват извод, че основанието за заплащане на сумата е различно от посоченото от наредителя в преводния документ, респ., че съответства онова, което е посочено в счетоводното записване. С оглед на това разрешение, настоящият съдебен състав намира, че разрешението е в съотвествие с практиката на ВКС, формирана по приложението на чл. 182 от ГПК. Но отговор на поставения правен въпрос за знание за факт от свързаното лице, не е разрешаван. Въззивният съд е приел, че не може да се установи факт от счетоводните записвания, поради това и не е дал отговор на поставения правен въпрос. С оглед преценка на доказателствата, въззивният съд е направил извод, че не може от счетоводните записвания да се направи извод за твърдяното от ответника основание – вноска на съдружник, поради това, че липсва първичен счетоводен документ, различен от представения от ищеца, в който е вписано друго основание за превод да сумата. Правният въпрос, като общо основание за допускане касационно обжалване, следва освен да е включен в предмета на делото да е и разрешен от въззивния съд. Възможността знанието за осчетоводяването не е прието за факт, който е от значение с оглед въведения предмет на спора. По този начин въззивният съд не е разрешавал посочения по делото правен въпрос. Общо основание за допускане касационно обжалване не е налице и поради това, че този въпрос макар и разрешен не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Наличието на общо основание би било налице, ако разрешеният въпрос е обусловил изхода на спора. В случая въззивният съд, за да приеме, че е налице основателност на иска, е приел, че липсват доказателства за наличие на основание да се задържи сумата, както и че наличието на осчеводяването, при липса на първични счетоводни документи, не е достатъчно за да се приеме, че е налице соченото от „Галчев инженеринг“ ЕООД основание. Поради това и така поставеният правен въпрос не обуславя единствено изхода на спора и като такъв не съставлява общо основание за допускане решението до касационно обжалване.

По отношение на правен въпрос 7, въззивният съд не е приел, че права и задължения възникват само за единия съдружник. Въззивният съд е разгледал иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.2 от ЗЗД. Разгледал е релевираните от ищеца факти и е дал търсената защита. Приел е, че при така квалифицирания иск от значение е самият факт на превод на сумата по банковата сметка на дружеството по ЗЗД. А фактът кой и как е изразил волята на ЗЗД не е разглеждан. Прието е, че е налице разместване на парична сума, за която в хода на процеса не е установено основание да се задържи от гражданското дружество. По тази причина е прието, че се дължи заплащането й съразмерно на участие в дружеството по ЗЗД от ответника, срещу когото е насочен искът. Въззивният съд не е разрешавал правен въпрос за изразена воля на дружеството по ЗЗД или действие на един съдружник без представителна власт. Поради това се налага изводът, че липсва общо основание за допускане решението до касационно обжалване по така поставения въпрос. Съответно не могат да се разгледат и допълнително сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.

Следва да се отбележи, че касаторът не е мотивирал по всеки от въпросите приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

С оглед на изложените мотиви не следва да се допуска касационно обжалване.

По отношение на искането за разноски, формулирано от ответника по касация, настоящият съдебен състав не установи наличието на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Поради това не следва да се присъждат разноски на „Рила еко ризорт“ ООД.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България