Определение № 38 от 19.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 1156/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. К. Г. чрез адвокат М. М. срещу решение № 1971/20.10.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, Трети състав по т.д. № 1677/2013 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на Д. К. Г. срещу С. Д. Б.-Д. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че запис на заповед от 28.09.2001 г. за сумата 25000 щ.д. е нищожен на основание чл.535 т.3 вр. чл. 486 ал.2 ТЗ. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – С. Д. Б.-Д. оспорва допускането на касационата жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба срещу решението на САС, поради следните съображения: Пред СГС е предявен иск от Д. К. Г. срещу С. Д. Б.-Д. с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че запис на заповед от 28.09.2001 г. за сумата 25000 щ.д. е нищожен на основание чл.535 т.3 вр. чл. 486 ал.2 ТЗ. Искът е отхвърлен от СГС, чието решение е потвърдено от САС. Касае се за запис на заповед, по който е издаден изпълнителен лист по чл.237 б.”е” вр. чл.250 ГПК/отм./, при което е допустим установителен иск за нищожност и без ограничение във времето, приел е САС. Според САС в конкретния случай, в издаденият запис на заповед е посочено от издателя, че „при предявяване на този запис на заповед да плати на С. Д. Б.-Д. сумата от 25000 щ.д., която сума е платима не по-рано от 01.11.2002 г.” САС е посочил, че изразът „при предявяване” не определя падеж на ценната книга, а визира фактическото предявяване на ценната книга за плащане по чл.491 ал.1 ТЗ, което представлява покана за плащане и е от значение за поставянето на длъжника в забава. Прави се разграничение на граматическото значение на израза „на предявяване” и „при предявяване” и съответствието и несъответствието със законовата редакция на чл.498 ал.1 т.1 ТЗ, която е „на предявяване”, а не „при предявяване”. В този смисъл, според САС, изразът не означава определяне на падеж, а фактическо действие по чл.491 ТЗ, което кредиторът задължително трябва да извърши и то независимо от начина на определяне на падежа, за да претендира плащане. Според САС с израза „сумата е платима не по-рано от 01.11.2002 г.” издателят е конкретизирал, че падежът е на определен ден – 01.11.2002 г., когато е и предявен записът на заповед, както изисква чл.491 ТЗ. В изложението си касаторът формулира следния въпрос по чл.280 ал.1 ГПК: „Нищожен ли е записът на заповед, при условие, че падежът в него е уговорен неясно и по начин, който буди съмнение и дава основание за различно тълкуване волята на издателя, т.е. уговорен е по начин различен от предвидените в чл.486 ал.1 от ТЗ?” Така формулираният въпрос е обуславящ изхода на спора и доколкото разрешението му изисква тълкуване на законови разпоредби и тяхната съпоставка, каквото е направено и от САС, налице са предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на обжалваното решение. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението, да представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 688.97 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение: