Определение № 58 от 25.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3027/2014 г.
ВКСI търговско отделение25.01.2016 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1799/10.08.15г., постановено по т.д.№ 3227/13г. от Софийския апелативен съд. УКАЗВА на касатора [фирма], - А. С. С., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото в тази част ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. При представяне на вносния документ в срок касационната жалба срещу решение 1799/10.08.15г. ще разгледа с касационната жалба срещу решение № 1249/11.06.14г. по т.д.№ 3227/13г. на Софийския апелативен съд. Делото е насрочено за открито съдебно заседание на 21.03.16г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], - А. С. С., [населено място] срещу решение № 1799/10.08.15г., постановено по т.д.№ 3227/13г. от Софийския апелативен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1249/11.06.14г. по т.д.№ 3227/13г. на Софийския апелативен съд, като в титулната част на решението при изписване на докладчика по делото вместо „докладваното от съдия Ц. т.дело № 3227 по описа за 2013г.”, се чете: „докладваното от съдия М. т.дело № 3227 по описа за 2013г.”. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при изписване на докладчика по делото неправилно е посочен съдия Ц. вместо съдия М., като съставът постановил съдебния акт включва съдиите И. И., И. М. и Н. М, които са положили подписи под решението. Касаторът поставя въпросите: 1.Налице ли е явна фактическа грешка, когато липсва несъответствие между волята на съда в мотивите и в диспозитива на решението?, 2.Процесуално допустимо ли е да бъде поправяно решение на въззивния съд по реда на чл.247 ГПК, след като е налице произнасяне на ВКС по същото?, 3.В случай, че е допуснато касационно обжалване по реда на чл.280 ГПК, поради съмнение за нищожност на въззивно решение, процесуално допустимо ли е този порок водещ до нищожност да бъде саниран от въззивния съд чрез производство по чл.247 ГПК? Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационното обжалване. С определение № 495/24.06.15г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивно решение № 1249/11.06.14г., постановено по т.д.№ 3227/13г. от Софийския апелативен съд за служебна проверка на евентуалната нищожност на обжалваното въззивно решение с оглед на състава, постановил обжалвания съдебен акт. В този смисъл поставеният трети въпрос от касатора е от значение както за разрешаването на спора относно поправката на въззивното решение, така и за произнасянето по касационната жалба, по която е допуснато касационното обжалване с определение № 495/24.06.15г. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса: „Допустимо ли е, при допуснато касационно обжалване по реда на чл.280 ГПК поради съмнение за нищожност на въззивно решение, този порок, водещ до нищожност, да бъде саниран от въззивния съд чрез производство по чл.247 ГПК?” На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд