Определение № 346 от 02.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7515/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение от 30.04.2013 г. по гр.д. № 13 667/2010 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 14.09.2009 г. по гр.д. № 26738/06 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Василева Стоянова обективно съединени искове за ревандикация срещу [фирма] и [фирма] и в тези части е постановено друго, с което:

• е признато за установено по отношение на [фирма], че Д. В. С. е собственик на апартамент № 3, находящ се в [населено място], в сградата на [улица], построен на трети надземен /втори жилищен/ етаж, кота +8.10 м, с площ от 121.26 кв.м, заедно с избено помещение № 3 с площ 4.48 кв.м, построено в подземния етаж, и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ Х-82 в кв. 276 по плана на [населено място], и ответникът [фирма] е осъден да предаде на ищцата владението върху този имот;

• е признато е за установено по отношение на [фирма], че Д. В. С. е собственик на апартамент № 5, находящ се на трети надземен / втори жилищен/ етаж, кота + 8.10 м, с площ 121.26 кв.м, построен в същата сграда, заедно с избено помещение № 5 в подземния етаж и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е построена, и ответникът [фирма] е осъден да й предаде владението върху този имот.

Със същото въззивно решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в останалите му части - с които са отхвърлени предявените от Д. В. С. против [фирма] иск за ревандикация на гараж № 3 на първи надземен етаж в описаната по - горе сграда, против [фирма] - за ревандикация на магазин № 1 на първия надземен етаж / партер/, кота 0.00 и против [фирма] и Т. Г. К. – за прогласяване на основание чл. 26, ал.1, изр.1 ЗЗД нищожността на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 9, т.ІІ, дело № 197/2006 г. в частта по т.6, с която е учредена ипотека върху магазин № 1.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответниците по делото [фирма] и [фирма] в частта, с която са уважени предявените против тях искове за ревандикация. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение, като се твърди, че ищцата Д. С. няма правен интерес от предявените искове за ревандикация на апартаменти № 3 и 5, тъй като е предявила друг иск, основан на същото придобивно основание, по който обаче твърди, че е собственик на други два апартамента в същата сграда. На следващо място касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани три правни въпроса, за които касаторите твърдят, че са обуславящи изхода на спора, но са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички допустими и относими доказателства, представени пред него, в тяхната взаимна връзка и зависимост. 2/ Каква е материалната доказателствена сила на частните документи, съдържащи волеизявления на страните по делото и удостоверяващи неизгодни за тях факти. 3/ Ако по делото има приети няколко експертизи по едни и същи задачи, в които се съдържат различни противоречиви становища на вещите лица, длъжен ли е съдът да изложи в решението си съображения кое от заключенията възприема и защо.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата Д. С. изразява становище, че не са налице сочените от двете дружества - касатори, основания за касационно обжалване.

В срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба и от Д. В. С., която обжалва въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от нея при условията на обективно съединяване искове против [фирма], [фирма] и против [фирма] и Т. Г. К.. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Дали съждението на въззивния съд, с което е обосновал правния извод, че ответниците [фирма] и [фирма] не владеят имота, почива на логическата преценка на събраните писмени и гласни доказателства и дали с това е нарушено изискването за обоснованост на съдебните решения. Необходимо ли е съдът да формира своите правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото и следва ли да посочи на кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. 2/ Достатъчно ли е установяването на факта, че упълномощен представител на ответника държи ключа за процесния имот, за да се направи обоснован извод, че ответникът владее имота. 3/ Следва ли при събрани писмени доказателства, които се подкрепят и от гласни доказателства за факта на владението, същите да не се вземат предвид при постановяване на решението. 4/ Следва ли при липса на съгласие от собственика на имота същият да бъде ипотекиран и не води ли това до нищожност на договора за ипотека. Жалбоподателката твърди, че по тези въпроси съществува противоречива съдебна практика, което съставлява основание за допускане на решението до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е прието за установено, че на 12.04.1993 г. е сключен предварителен договор, с който съсобствениците на дворното място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо имот пл.№ 11 от кв. 277 /стар/ по плана на м.”Л.” поели задължението да учредят в полза на [фирма] правото да построи жилищна сграда в съответствие с издадена виза за предварително строителство и проучване от 12.04.1993 г., срещу задължението на приобретателя да построи от свое име и със собствени средства недвижими имоти, описани в договора, за които учредителите си запазили право на строеж. По силата на този договор дружеството е следвало да построи и предаде на В. Н. В. и на Д. В. С. апартаменти №№ 4 и 6 от втори жилищен етаж на сградата, представляващ 2/3 от този етаж, както и магазин, представляващ 1/3 от втория жилищен етаж, построен на първия етаж / сутерена/, ведно със санитарен възел към магазина, една гаражна клетка по проект и мазета съгласно броя на апартаментите. С анекс от 09.08.1993 г., сключен между [фирма] чрез П. Б. като управител на дружеството, и В. Н. С., действаща за себе си и като пълномощник на Д. В. С., страните уговорили, че т.1а от предварителния договор ще се чете ” За В. Н. В. и Д. В. С. - апартаменти №№ 3 и 5 от трети жилищен етаж на сградата, със застроена площ 121.26 кв.м за всеки, представляващи 2/3 от същия етаж, и магазин, представляващ 1/3 от трети жилищен етаж, построен на първия етаж /сутерена/, ведно със санитарен възел към магазина, съгласно архитектурен проект, една гаражна клетка по проект и мазета съгласно броя на апартаментите, вместо апартаменти № 5 и 6 от втори жилищен етаж от сградата”.

С декларация с нотариална заверка на подписите от 09.10.1995 г. В. В. и Д. С. декларирали, че си разпределят съсобствените обекти както следва: на В. В. ще се отреди в собственост апартамент № 1 на втори етаж, заедно с мазе № 1 и припадащите се идеални части за жилището и за мазето, а на Д. С. - апартамент № 2 на втория етаж, заедно с мазе № 2, магазин № 1 на партерния гаражен етаж, застроен на 52.22 кв.м, състоящ се от търговска зала със санитарен възел, както и гараж № 3 на партерен гаражен етаж, застроен на 17.80 кв.м, заедно с припадащите се към тези обекти идеални части от общите части на сградата и от мястото.

С решение по гр.д. № 11953/95 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 05.10.2005 г., предварителният договор от 12.04.1993 г. е бил обявен за окончателен по иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, предявен от [фирма]. Посочените в решението обекти, които по силата на договора е следвало да бъдат получени от В. В. и Д. С., са апартаменти № 4 и 6 на втория жилищен етаж, представляващ 2/3 от същия етаж, и магазин, представляващ 1/3 от втори жилищен етаж, построен на първия етаж / сутерен/, ведно със санитарен възел към магазина, една гаражна клетка по проект и мазета според броя на апартаментите.

Вещите лица от назначените по делото съдебно - технически експертизи са установили, че изградената в имота сграда се състои от: подземен / сутеренен етаж/, в който са разположени подземни гаражи, мазета, рампа и абонатна станция; надземен / партерен етаж, гаражен етаж/ на кота + 0.00, в който са разположени надземни гаражи, магазини и вход; първи надземен етаж на кота +2.70, решен изцяло като офиси; втори надземен етаж на кота +5.40, в който са разположени два апартамента и офис; трети надземен етаж на кота +8.10, който е изцяло жилищен - три броя апартаменти; четвърти надземен етаж на кота + 10.80- жилищен- три броя апартаменти; подпокривен етаж на три нива с разположени в тях апартаменти. Сградата е изградена съобразно архитектурен проект, одобрен на 28.09.1993 г., т.е. след сключването на предварителния договор. По този договор разпределението на обектите, които е следвало да получат собствениците на дворното място, е извършено по схема, която не е предвиждала изграждането на офисен етаж. По тази схема първият надпартерен етаж е разположен на кота + 2.70 и на него са разположени апартаменти №№ 1, 2 и 3. На втори надпартерен етаж на кота + 5.40 е било предвидено изграждането на апартаменти №№ 4, 5 и 6. Съгласно одобрения архитектурен проект етажът на кота + 2.70 е проектиран изцяло като офисен, трите апартамента са обединени и е изградена вътрешна стълба към ниво +5.40, като по този начин средният апартамент от кота +5.40 е приобщен към офиса.

На база на тези констатации вещото лице от изслушаната пред първата инстанция съдебно- техническа експертиза е посочило, че не може да се даде категоричен отговор дали апартаменти №№ 4 и 6 по предварителния договор са идентични с процесните апартаменти №№ 3 и 5, разположени на кота + 8.10 м. Назначена е тройна съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че в зависимост от това дали офисният етаж и етажът над него ще бъдат приети за жилищни или не, апартаменти №№ 4 и 6 могат да бъдат идентични или с апартаменти №№ 1 и 2 на кота + 5.40 или с апартаменти №№ 6 и 8 на кота + 10.80. Изслушаната е повторна разширена съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че в одобрения архитектурен проект, етажът на кота + 5.40, на който са проектирани апартаменти № 1 и 2, е обозначен като втори жилищен етаж, а етажът на кота + 2.70, който е предназначен изцяло за офиси, е обозначен като първи жилищен етаж. Апартаменти с №№ 3 и 5 са проектирани на етажа с кота + 8.10, посочен в архитектурния проект като трети надземен етаж. Експертизата не се е ангажирала с единно становище относно идентичността на процесните жилища с апартаменти №№ 4 и 6 по предварителния договор. Такова становище е изразено в особеното мнение на едно от вещите лица- инж. Д. Б..

Пред въззивната инстанция е назначена нова еднолична експертиза, изпълнена от в.л. арх. Цв. Ш.- Б., която в основното си заключение е посочила, че по местоположение апартаменти №№ 1 и 2 по одобрения архитектурен проект отговарят на апартаменти №№ 4 и 6 по предварителния договор, но поради промяна на предназначението на първия етаж от жилищен в офисен, са идентични с апартаменти №№ 3 и 5.

При тези данни въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в частта, с която са уважени предявените от Д. С. против [фирма] и [фирма] искове за ревандикация на апартаменти №№ 3 и 5 по третия от поставените в изложението към касационната жалба правни въпроси, касаещ задължението на съда да обсъди заключението на съдебната експертиза във връзка с останалите доказателства по делото и при наличието на изразени различни становища на вещите лица да посочи кои от тях приема и защо. В представените от тях с касационната жалба решение № 24/10 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/08 г. на ВКС, І го. и решение № 1318 от 16.04.2009 г. по гр.д. № 5641/07 г., е прието, че експертното заключение следва да бъде обсъдено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, а когато по делото са изслушани няколко заключения и е налице различие в мнението на експертите, съдът следва да изложи правните съображения, поради които възприема едно от тях. Доколкото в случая въззивният съд е основал извода си за идентичността на процесните две жилища с тези, за които е сключен предварителния договор, на заключението на едноличната техническа експертиза, дадено от в.л. М. и особеното мнение на едно от вещите лица от изслушаната пред първата инстанция тройна съдебно - техническа експертиза, без да изложи съображения защо не възприема заключението на тройната експертиза, дадено от в.л. Й. Н., Б. Х. и М.М., следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. В. С. против [фирма] иск за ревандикация на магазин № 1 на първия надземен етаж / партер/, по поставения от тази жалбоподателка правен въпрос, касаещ задължението на съда да формира своите правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото и да посочи на кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. Въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на процесния магазин, но е отхвърлил иска за ревандикация по съображения, че не е установено магазинът да се намира във фактическа власт на този ответник. Пред първата инстанция е представен нотариален акт № 24 от 31.07.2006 г., с който [фирма], представлявано от управителя П. И. Д. е продал на [фирма], представлявано от управителя Б. М., процесния магазин № 1. Събрани са гласни доказателства, преразказани от въззивния съд, за това, че за всички извършени от вещите лица огледи в сградата на [улица] достъпът е бил осигуряван от лицето Д. С. Б., който бил упълномощен да представлява всички дружества, притежаващи обекти в нея, в това число и [фирма]. Тъй като от мотивите на обжалваното решение не личи тези доказателства да са съобразени при постановяване на решението, а те са от значение за изхода на спора, се налага извод, че поставения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в част от представените към касационната й жалба решения, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. С. против [фирма] и Т. Г. К. за прогласяване недействителността на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 9, т.ІІ, дело № 197/2006 г. в частта по т.6, с която е учредена ипотека върху магазин № 1. Служебна известна на настоящия състав е практика на ВКС/решение № 1029 от 14.07.1999 г. по гр.д. № 337/99 г. на ВКС, V г.о., решение № 419 от 07.04.2006 г. по гр.д. № 3099/04 г. на ВКС, ІV-Б г.о./ включително и такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК/ решение № 553 от 20.12.2011 г. по гр.д. № 1166/2011 г. на ВКС, І. г.о./, в която се приема, че ипотека, учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест се учредява, е недействителна. Даденото от въззивния съд разрешение е в обратен смисъл и това е основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения под № 4 в изложението към касационната жалба на Д. С. правен въпрос.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. С. против [фирма] иск за ревандикация на гараж № 3. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че надземният гараж, който ищцата е следвало да получи съгласно предварителния договор, не е индивидуализиран нито в договора, нито в съдебното решение за обявяването му за окончателен по реда на чл. 19, ал.3 ЗЗД, по никакъв начин – не са посочени площ, местонахождение, номер или граници, поради което не може да се приеме, че това е именно процесният гараж № 3. Обстоятелството, че по архитектурен проект е била предвидена врата между гараж № 3 и магазин № 1 е преценено като недостатъчно да обоснове извод, че процесният гараж е следвало да бъде получен в обезщетение от ищцата. Следователно, въззивният съд е взел предвид заключението на изслушаната пред него съдебно - техническа експертиза, но въз основа на него е направил извод, различен от този, който жалбоподателката счита за правилен. Поради това не може да се приеме, че въпросът за задължението на съда да формира своите правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото, се явява обуславящ изхода по този иск и поради това по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът