Определение № 684 от 28.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2110/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „София юрис“ ЕООД срещу решение №287 от 07.05.2024 г. по в.т.д.№212/2024 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 05.01.2024 г. по т.д.№429/2023 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от „София юрис“ ЕООД срещу „Менкаура“ ЕООД иск по чл.79, ал.1, вр. чл.266, вр. чл.99 ЗЗД за сумата от 27 876.50 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от 14.01.2021 г., сключен между „Менкаура“ ЕООД в качеството на възложител и „Омега глобъл инвестмънт“ ЕООД в качеството на изпълнител, което вземане е прехвърлено от „Омега глобъл инвестмънт“ ЕООД на ищеца „София юрис“ ЕООД с договор за цесия от 26.09.2022 г., ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Налице ли е хипотезата на нищожност на консултантски договор поради невъзможен предмет, само защото страната възложител не е страна по основния договор за изпълнение на основната консултантска дейност. 2. Може ли за действителността на един договор и за действителната воля на страните да се прави извод от направените плащания по него с вписани основания. Спрямо първия от въпросите се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо втория - че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация „Менкаура“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 14.01.2021 г. между ответника „Менкаура“ ЕООД и „Омега глобъл инвестмънт“ ООД е сключен договор за консултанти услуги, по силата който ответникът - възложител е възложил на „Омега глобъл инвестмънт“ ООД осъществяването на консултации за нуждите на възложителя при изпълнение от негова страна на договор за обществена поръчка от 08.01.2021 г. с предмет „Рекултивация на ТБО, находящо се в [община]“, срещу заплащане на изпълнителя на възнаграждение в общ размер на 34 281.40 лв. без ДДС, като в изпълнение на договора изпълнителят е съставил фактура №3/27.08.2021 г. за сумата от 4800 лв. и фактура №8/16.12.2021 г. за сумата 3000 лв., които са заплатени изцяло от ответника. Посочил е, че по силата на договор за цесия от 26.09.2022 г. изпълнителят „Омега глобал инвестмънт“ ООД е прехвърлил всички свои вземания по договора на ищеца „София юрис“ ЕООД, като цесията е надлежно съобщена на длъжника „Менкаура“ ЕООД. Счел е, че основните спорни обстоятелства са дължи ли ответника плащане на претендираното възнаграждение по договора, предвид наведеното от същия възражение за нищожност на договора, поради невъзможен предмет, тъй като същият никога не е имал качеството на страна – изпълнител по договор за обществена поръчка, сключен на 08.02.2021 г. /или на друга дата/ с възложител [община] и предмет „Рекултивация на депо на ТБО в [община]“. Установил е, че по делото не е представен договор за обществена поръчка, сключен между „Менкаура“ ЕООД и [община] на посочената в договора от 14.01.2021 г. дата – 08.01.2021 г., нито на друга дата, с предмет „Рекултивация на депо за ТБО на територията на [община], а такъв договор е бил сключен на 11.01.2021 г. между [община] и класирания на първо място изпълнител „Копекс и Ко“ ООД със срок на изпълнение 43 месеца и 11 дни. С оглед изложеното въззивният съд е намерил, че процесния договор е нищожен, като сключен при невъзможен предмет, тъй като тълкуването на клаузите на чл.1.1 и 1.2 от договора обосновава недвусмисления извод, че същият има за предмет извършване на консултации от страна на изпълнителя в полза на възложителя при и по повод на изпълнение на поетите от него задължения, в качеството му на изпълнител по договор за обществена поръчка сключен на 08.01.2021 г. с община земен с предмет рекултивация на депо за ТБО в [община], който извод се подкрепя изцяло от клаузата на чл.7.3 от договора, която категорично и недвусмислено обвързва както размера на дължимото по договора възнаграждение, така и падежите на неговото заплащане със плащанията, които [община] следва да осъществи по договора за обществена поръчка от 08.01.2021 г. в полза на посочения за изпълнител по същия договор а именно ответника „Менкаура“ ЕООД. Посочил е, че липсата на подобен договор, както и на какъвто и да е друг подобен договор, чието сключване да предхожда датата на сключване на процесния договор обосновава извод за невъзможност на предмета на договора от 14.01.2021 г., поради което същият се явява нищожен, като сключен при липса на предмет. Изложил е съображения за неоснователност на доводите на ищеца, че действителният предмет на договора е предоставяне на консултации във връзка с кандидатстването на възложителя в административна процедура, както и доводите за свързаност на дружеството, изпълнител по договора за обществена поръчка с ответното дружество и че факта на осъществяване на частично плащане е по естеството си признание за наличие на валидно сключен договор между страните (плащане може да бъде осъществено и по нищожен договор, като същото не се отразява по никакъв начин на неговата валидност). Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираните от касатора въпроси не са обусловили правната воля на въззивния съд. Противно на твърденията на касатора, изводът за невъзможен предмет на процесния договор е направен не поради възприемане на становище за принципна невъзможност за сключването на действителен договор за консултантски услуги от възложител, който не е страна по основния договор за изпълнение на консултираната дейност (както се предпоставя с първия от въпросите), а с оглед уговорките между страните по процесния договор, за извършване на консултации от страна на изпълнителя в полза на възложителя при и по повод на изпълнение на поетите от последния задължения, в качеството му на изпълнител по договор за обществена поръчка, сключен на 08.01.2021 г., какъвто договор обаче, а и подобен, никога не е бил сключван. В решението не е отречена и възможността действителната воля на страните по един договор да бъде установявана и от осъществените в изпълнение на този договор действия, респективно предметът на договора да бъде извлечен след тълкуване на волята на страните, като именно след осъщественото тълкуване е изведена действителната воля на страните, водеща до извод, че е сключен договор с невъзможен предмет, плащането по който не може да се отрази на валидността му. Ето защо посочените въпроси не притежават характеристиката на правни въпроси, изведени от становищата на състава и определили постановения по делото резултат и по тях при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Следва да се отбележи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност (каквато не се твърди, а и установява по делото), не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 3480 лв. с ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,