Определение № 515 от 02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3349/2013 г.
ВКСIII гражданско отделение02.08.2013 г.докладчик Диана Хитова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 231/24.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 182/2013 г. на Апелативен съд-гр.В.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по повод постъпила частна касационна жалба от А. Щ. Д., приподписана от адв.В. С. срещу определение № 231/24.04.2013 г. по ч.гр.д.№ 182/2013 г. на Апелативен съд-гр.В..С него е потвърдено определение №762/11.03.2013 г. по гр.д.№475/2013 г. на Окръжен съд-гр.Върна, с което е прекратено производството по делото и е върната подадената от него исковата молба, поради неотстраняване на нередовности. Касационният жалбоподател прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на определението на въззивния съд.Намира,че подадената от него искова молба е редовна. Иска отмяната на обжалваното определение. По допускането на касационно обжалване на, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна ,срещу определение, преграждащо хода на делото. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с определение № 651/27.02.2013 г г. по гр.д.№475/2013 г. на Окръжен съд-гр.В. е оставена без движение исковата молба, подадена от касационния жалбоподател срещу държавата, за присъждане на обезщетение за нарушаването на конституционните му права и за отказ от правосъдие.С това определение са му дадени подробни указания да отстрани нередовностите й, като посочи срещу кой орган на държавното управление е насочен иска, да изложи фактически твърдения от кои незаконосъобразни съдебни актове са настъпили вредите, които е понесъл, кои негови конституционни права са нарушени, кои са дискриминационните действия, насочени срещу него, в какво се изразява отказът от правосъдие, какъв е характерът на вредите-имуществени или неимуществени, да уточни петитума на иска. В отговор на това определение е постъпила уточняваща молба, в която е преповторено съдържанието на първоначлната искова молба и не е внесена яснота по поставените от съда въпроси. Въззивният съд е счел ,че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК и че нередовностите й не са отстранени в срок, поради което разпореждането за връщането й е правилно и следва да бъде потвърдено. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касационният жалбоподател е посочил, че представителството на държавата е уредено в ГПК,че не е връчено копие от исковата му молба на ответника, че е посочил основанията си за касационен контрол, както и че съгласно чл.2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат всяка подадена молба за защита на лични и имуществени права. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира, че определението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на обжалващата страна, задължението да мотивира допускането му. Това е ново изискване на сега действащия ГПК.Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. В изложението на касационните основания не е обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. Касационният жалбоподател не е въвел материалноправен или процесуалноправен въпрос, относно приети от съда правни разрешения по прилагане на конкретна правна норма, засягащи предмета на делото, на който ВКС да даде отговор,нито е аргументирал допълнително основание в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК. В този вид изложението не съдържа общо основание за допускане на касационен контрол, което да бъде преценено като правен въпрос, изведен от мотивите на съда и формулиран от страната. Касационният съд не може сам да въвежда въпроса.В този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. В изложението се преповтарят оплакванията, съдържащи се в касационната жалба, които по своя характер са основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но липсва правен въпрос. Когато такъв не е налице, не могат да бъдат обосновани и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,