Определение № 301 от 20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1397/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. И. Х. и И. Ш. Х., и двамата граждани на Руската федерация, чрез адв. К. срещу определение № 137/20.02.2020 г. по ч. т. д. № 47/2020 г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която е потвърдено определение № 1548 от 19.12.2019 г. по т. д. № 649/2018 г. на Окръжен съд – Бургас в частта за връщане на исковата молба на настоящите касатори против „Инвестбанк“ АД, поради неизправянето в срок на нередовността й, произтичаща от невнесена държавна такса и е прекратено производството по делото. Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, ВКС, ГК, състав на трето отделение, приема следното: Въззивната инстанция е постановила обжалвания резултат като е установила, че по претенцията на двамата руски граждани против посочената търговска банка, с правно основание чл. 179 ЗЗД, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК и цена на иска 62 778. 80 лв., се е дължала държавна такса, която поради невнасянето й, е наложило исковата молба да бъде оставена без движение с разпореждане на първостепенния съд от 22.03.2019 г. На ищцовата страна са били дадени указания да внесе и да представи банков документ за внесената държавна такса по сметка на Окръжен съд - Бургас в размер на 2 511. 15 лв. При връчено на процесуалния представител на ищците на 26.03.2019 г. съобщение за разпореждането едноседмичният срок е изтичал на 02.04.2019 г. Последвали са многобройни молби на ищците (15 на брой) за продължаване на срока за отстраняване горния недостатък на исковата молба, от които 14 са били уважени и въпреки продължилата повече от 6 месеца процедура по чл. 63 ГПК дължимата за производството държавна такса е останала невнесена. Прието е, че продължаване на срока за внасяне на държавна такса е направено последно с определение от 26.11.2019 година. Последният ден на удължения многократно срок е бил 10.12.2019 г. – денят на подаване на последната молба за удължаване на срока по пощата, или повече от 6 месеца след разпореждането на съда за оставяне на исковата молба без движение. Установено е, че обжалваното прекратително определение е постановено след изтичане на дадения на страната допълнителен срок за изпълнение указанията на съда, като и пред въззивната инстанция не са представени доказателства за внасяне на дължимата държавна такса. Касационен контрол на въззивното определение в обжалваната му част не следва да се допуска. Съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател следва да посочи правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивния съдебен акт до касационно обжалване от доводите за неговата неправилност. Жалбоподателите не поставят конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд, нито пък обосновават допълнителни предпоставки в приложно поле на соченото от тях основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението не се повдигат правни въпроси, които са обусловили изхода на делото – т.е. които удовлетворяват общо основание, а се правят оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, чрез които страната изразява несъгласието си с изводите на въззивния съд за нередовност на сезирането. Така развитите доводи обаче са относими в производството по разглеждане на частната касационна жалба, което обаче изисква преодоляване на фазата по нейното селектиране при предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Непоставянето на обуславящи правни въпроси, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол при това без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите към разясненията по т. 1 от горецитирания тълкувателен акт. Частните жалбоподатели възразяват срещу „изключително кратките срокове“ по ГПК и настояват касационният съд да преосмисли практиката си относно възможността за продължаването им от заинтересованата страна, вкл. и чрез изпращане на нарочно съобщение за това дали молбата по чл. 63 ГПК е удовлетворена и какъв е срокът на продължението. Така се обосновава приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложението в посочената му част не е съобразено с постановките по т. 4 от ТР№ 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, доколкото не мотивира допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно там даденото обвързващо тълкуване. В хипотезата на „въпрос от значение за точното прилагане на закона“ - с излагане на твърдения, че разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а в хипотезата „въпрос от значение за развитието на правото“ – с твърдения, че конкретна правна уредба е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Възраженията пък срещу „изключително кратките срокове“ по ГПК и препоръките за промяна на правоприлагането от страна на ВКС в тази насока са изцяло неотносими, а в първата си част имат друг адресат, в лицето на законодателния орган – Народното събрание. Приложените две определения на ВКС (№№ 283/20.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1408/2016 г. и 193/11.04.2011 г. по ч. гр. д. № 103/2011 г., и двете на трето г. о.), постановени в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК не могат да обосноват достъп до касация на поддържаното основание за селекция на частната жалба – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а биха имали относимост (съгласно указанията по т. 2 от ТР № 2/28.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., ОСГК и ОСТК) при основанието по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК, каквото обаче не се сочи в случая, а и липсва отклонение с там дадените правни разрешения. В обобщение, касаторите не са обосновали предпоставки в приложно поле на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол на въззивното определение в обжалваната част. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,