Определение № 269 от 14.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1373/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 23 268/23.12.2019 година, подадена от К. Й. Ч., против определение № 4019/04.12.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 5485/2019 година. С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение № 23 169/08.10.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-ти брачен състав, постановено по гр. д. № 11 252/2019 година, с което производството по делото е било прекратено поради недопустимост на предявения от К. Й. Ч. против А. А. В. иск. В частната си касационна жалба К. Й. Ч. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него определение № 23 169/08.10.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-ти брачен състав, постановено по гр. д. № 11 252/2019 година да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частната жалбоподателка твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Насрещната страна по частната касационна жалба А. А. В. е подала отговор на същата с вх. № 3346/25.02.2020 година, като е изразила становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на определение № 4019/04.12.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 5485/2019 година до касационно обжалване и такова не трябва да се допуска, а в случай че бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено. К. Й. Ч. е уведомена за обжалваното определение на 17.12.2019 година, а частната й жалба срещу него е с вх. № 23 268/23.12.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови определението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че производството пред Софийски градски съд е било образувано по искова молба на К. Й. Ч. за поставянето под запрещение на А. А. В., на основание чл. 336, ал. 1 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 5, ал. 2 от ЗЛС. Ч. посочила, че с В. били роднини по сватовство, както и че между страните имало гражданско дело пред ВКС, приключило с влязло в сила решение, с което искът, с правно основание чл. 108 от ЗС, на В. против Ч. бил изцяло уважен. Първоинстанционният Софийски градски съд приел, че за К. Й. Ч. липсва правен интерес от исканото поставяне на А. А. В. под запрещение и на основание чл. 130 от ГПК върнал исковата молба. Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че обжалваното пред него първоинстанционно определение е правилно. В разпоредбата на чл. 338, ал. 1 от ГПК изчерпателно били изброени лицата, които били активно легитимирани да инициират производство по поставяне на едно лице под запрещение, като това били съпругът, близки роднини, прокурорът и всеки който имал правен интерес от това. От исковата молба, уточнена с молба от 07.10.2019 година се установявало, че К. Й. Ч. не попада в кръга на лицата, визирани в посочената разпоредба. Тя не била близка роднина на А. А. В. по смисъла на чл. 336, ал. 1 от ГПК и не спадала към лицата, които имали правен интерес от поставянето й под запрещение. Това било така, тъй като производството пред ВКС било приключило с решение, с което искът на А. А. В. бил уважен, т. е. нейните права по никакъв начин се са били накърнени. С оглед на това за К. Й. Ч. не бил налице правен интерес от поставянето на А. А. В. под запрещение и исковата молба подлежала на връщане. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. Й. Ч. е поискала въззивното определение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по правния въпрос за правния интерес да се иска поставянето на едно лице под запрещение съгласно ППВС № 5/79година от 18.ІІ.1980 година. Така поставения въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на Софийския апелативен съд при постановяване на обжалваното определение. Същият обаче не обуславя допускането на въззивното определение до касационно обжалване. Както е посочено в т. 2 от ППВС № 5/79година от 18.ІІ.1980 година, което е запазило действието си след влизането в сила на действащия ГПК, иск в производството по чл. 336, ал. 1 от ГПК могат да предявят съпругът на лицето, чието запрещение се иска, близките роднини, лицата, които имат правен интерес от запрещението и прокурорът. Наличието на правен интерес е винаги конкретно и се преценява с оглед на фактите по делото. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЛС обаче поставянето под запрещение цели да защити личните и имуществени интереси на лицето, чието поставяне под запрещение е поискано. Целта на производството е чрез ограничаването на дееспособността на лицето, да бъдат предотвратени негови действия, които да доведат до разпиляване на имуществото му или до неоправдано увреждане на интересите му. Затова трети лица, извън изрично посочените в чл. 336, ал. 1 от ГПК, са тези които биха черпели права от тази защита. Такива например са третите лица, които биха се явили наследници на лицето, чието запрещение се иска или пък неговите кредитори. Чрез производството по чл. 336, ал. 1 от ГПК тези лица целят да защитят личните и имуществените права на лицето, чието поставяне под запрещение е поискано, като по този начин косвено защитават и своя собствен интерес. Следователно налице е връзка между двата интереса, като удовлетворяването на интереса на третото лице, предполага защитата на интереса на лицето, чието поставяне под запрещение се иска. Такава връзка не е налице в случаите когато третото лице и лицето, чието поставяне под запрещение се иска са насрещни страни в исково производство. Тогава интересите на двете страни са насрещни и удовлетворяването на единия от тях води до отричане на другия. Затова насрещната страна в исково производство не може да бъде определена като трето лице по смисъла на чл. 336, ал. 1 от ЗЗД, тъй като няма интерес от защита на личните и имуществени интереси на другата страна. В случаите, когато лицето, чието поставяне под запрещение се иска е предявило иск с правно основание чл. 108 от ЗС насрещната страна по този иск не разполага с интерес да предяви иска по чл. 336, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 5 от ЗЛС. При такъв иск интерес да искат поставянето по ищеца под запрещение имат третите лица, които биха черпели права от това, че вещта, предмет на иска, ще се върне в патримониума на лицето, чието запрещение ще бъде поискано, т. е. интересът им за връщането на вещта съвпада с този на лицето. Ответникът по иска по чл. 108 от ЗС не попада сред тези лица, тъй като неговия интерес не съвпада с този на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, а е противоположен на него, тъй като се цели отхвърлянето на иска. Това важи както при висящо исково производство по чл. 108 от ЗС, така и когато решението с което този иск е уважен е влязло в сила. Във втория случай за ответникът по иска не съществува интерес от поставянето на ищеца под запрещение, тъй като страните са обвързани от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение. В случай, че страна в исково производство е в състояние налагащо поставянето и под запрещение то това нейно състояние води до евентуалното нарушаване само на нейните права и интереси, като не се отразява на действията на насрещната страна, поради което последната няма интерес да предяви иска за поставяне под запрещение. С оглед на това К. Й. Ч. не може да обоснове интереса си да иска поставянето на А. А. В. под запрещение с оглед на приключилото между тях гражданско производство по иска по чл. 108 от ЗС и тъй като въззивното определение на Софийския апелативен съд е съобразено с това но не трябва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 4019/04.12.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по ч. гр. д. № 5485/2019 година, по подадената срещу него от К. Й. Ч., частна касационна жалба с вх. № 23 268/23.12.2019 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение