Определение № 429 от 17.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3884/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 6657/31.08.2022 г., подадена от С. Д. Г., чрез процесуалния представител адвокат И. Г. – АК- П., срещу решение № 132/26.07.2022 г. по в. гр. д. № 80/2022 г. на Пловдивския апелативен съд. Въззивното решение се обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260221/09.11.2021 г. по гр. д. № 131/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е уважен предявеният от Ю. Г. Г. срещу касатора равандикационен иск и е признато за установено, че ищцата е собственик на основание договор за дарение от 12.12.2017 г., обективиран в нотариален акт № ....., том ..., рег. № .........по нотариално дело № ..../2017 г. на нотариус А. И., на поземлен имот с идентификатор .......по КККР на [населено място], местност „А.”, с площ от 1708 кв. м, както и на построените в него сгради: селскостопанска сграда с идентификатор ........, с площ 158 кв. м., на един етаж, представляваща сеновал и навес до две ограждащи стени и селскостопанска сграда с идентификатор ...........- склад за фураж с площ 331 кв. м., на един етаж, с начин на трайно ползване - за друг вид производствен складов обект; в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо това е уважен иск по чл. 108 ЗС и е признато за установено по отношение на С. Д. Г., че Ю. Г. Г. е собственик на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ...том...., рег. № ........по нот. дело № ........./2017 г. на нотариус А. И. от 12.12.2017 г., на сграда с идентификатор .........., с функционално предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1, със застроена площ от 333 кв.метра - обор за животни, и сграда с идентификатор ............., с функционално предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1, със застроена площ от 6 кв. метра -външна тоалетна, построени в поземлен имот с идентификатор ..........; и в частта, с която е уважен предявеният от Ю. Г. Г. срещу касатора иск по чл. 59 ЗЗД като С. Д. Г. е осъден да й заплати сумата от 8 158, 50 лв., представляваща обезщетение за ползването на сграда с идентификатор ............с функционално предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1 със застроена площ от 333 кв.метра - обор за животни, за периода от 12.12.2017 г. (дата на придобиване на собствеността) до 30.01.2020 г. (дата на исковата молба), ведно със законната лихва от 30.01.2020 г. до окончателното плащане на сумата. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение в частта, с която е уважен ревандикационният иск и се иска обезсилването му от касационната инстанция. Излагат се съображения, че петитумът на исковата молба не съдържа искане за признаване за установено, че ищцата е собственик на имотите, за които се претендира предаване на владението и затова като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която се признава за установено, че ищцата е собственик на процесните имоти, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Поддържа се неправилност на въззивно решение в частта, с която е уважен иска по чл. 59 ЗЗД, поради необоснованост, нарушаване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, като се моли за отмяната му в тази част и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за обезщетение бъде отхвърлена със законните последици. Според касатора в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил възражението му за незаконност на сграда с идентификатор .............., необосновано е приел, че тя представлява приращение към поземления имот, което е довело до неправилно решение, с което касаторът е осъден да заплати обезщетение именно за тази незаконна постройка. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, наред с доводите за недопустимост на въззивното решение в частта по предявения ревандикационен иск, се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната съдебна практика- допълнително основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да е формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос. Формулиран е материалноправен въпрос, който според касатора е обуславящ за правилността на обжалваното въззивно решение в частта по иска по чл. 59 ЗЗД, за който твърди, че произнасянето на ВКС с решение по реда на чл. 290 ГПК би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: Допустимо ли е съдът да признава на лице, притежаващо поземлен имот, върху който има незаконно построена, респ. неузаконена сграда, правото да получи обезщетение от трети лица за това, че е лишено от ползването на незаконната сграда? Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, Ю. Г. Г. чрез процесуалния си представител адв.И. Н. Ц. изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е изложил съображения, че произнасянето по иск по чл. 108 ЗС има две компоненти: установяване на правото на собственост на ищеца върху една вещ на наведеното в исковата молба основание и осъждане на ответника да предадат фактическата власт, ако същият я държи без правно основание като съгласно т. 2А от ТР № 4/14.03.2016 г., по т. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Посочено е, че в исковата молба се твърди, че ищцата е собственик, на основание договор за договор за дарение от 12.12.2017 г., обективиран в нотариален акт № ...., том ...., рег. № .........по нотариално дело ........../2017 г. на нотариус И., рег. № ......, на недвижими имоти: ПИ с идентификатор с идентификатор ..........по КККР на [населено място] м. „А.“ с площ от 1 708 кв. м. с начин на трайно ползване - за друг вид производствен складов обект, ведно с построените в имота сгради: сграда с идентификатор ...........с площ 158 кв. м. на един етаж представляваща сеновал и навес до две ограждащи стени, сграда с идентификатор ..............- склад за фураж с площ 331 кв. м., сграда с идентификатор ..............с функционално предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1 със застроена площ от 333 кв. м. - обор за животни и сграда с идентификатор ..........с функционално предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1 със застроена площ от 6 кв. м. - външна тоалетна. Взето е предвид, че съгласно договор за дарение от 12.12.2017 г. Ю. Г. Г. е станала собственик на ПИ с идентификатор ............., построените в него сгради с идентификатор ............и с идентификатор ..............., ведно с всички подобрения и приращения в поземления имот, а съгласно нотариален акт за собственост на недвижими имоти № ...., том ....., рег. № ..........., дело № ........./31.12.2018 г. на нотариус Д., рег. № ........., Ю. Г. Г. е призната за собственик чрез дарение, приращение, нанасяне в кадастралния план на следните обекти: ПИ с идентификатор с идентификатор ..............., построените в него сгради с идентификатор ............, с идентификатор ..............., с идентификатор ................., с идентификатор ...............и с идентификатор ................ Посочено е, че ответникът оспорва собствеността върху сгради с идентификатор ............и с идентификатор ................ Констатирано е, че с договор за наем от 12.12.2008 г. между Д. Г. Д. (праводател на ищеца) и С. Д. Г., на последния е предоставено ползването на сгради с идентификатор .............и с идентификатор ............за десет години, след което с нотариална покана рег. № ...., т....., № ...........на нотариус Г., рег. № ........, връчена на С. Д. Г. на 06.12.2019 г., му е даден срок до 05.01.2020 г. да освободи сгради с идентификатор ..........., с идентификатор ............., с идентификатор ............, с идентификатор ............и с идентификатор .................. При тези фактически констатации, въззивният съд е приел, че ищцата е станала собственик, на основание договор за дарение от 12.12.2017 г., на недвижими имоти: ПИ с идентификатор с идентификатор ..........., ведно с построените в имота сгради с идентификатор ............, сграда с идентификатор .............като в текста на договора изрично е посочено, че тя става собственик и на всички подобрения и приращения в поземления имот. Прието е, че макар сгради №№ 5 и 6 да са построени от праводателя на Ю. Г. и от С. Д. Г. в ПИ с идентификатор с идентификатор .............., преди датата на дарението, след като собственик на терена към този момент е праводателят на ищцата и няма твърдение или данни в полза на ответника да е учредено право на строеж, то сградите са станали собственост на собственика на терена по силата на чл. 92 ЗС, съответно са придобити от Ю. Г. с договора за дарение. Посочено е, че съгласно показанията на свидетел Г. сграда № 5 е освободена от ответника в началото на 2020 г., сграда № 1 не се ползва от него от края на 2019 г., сграда № 6 никога не се е ползвала от него, а сграда № 2 е освободена след постановяване на първоинстанционното решение, в края на 2021 г. Прието е, че след като към момента на постановяване на решението на въззивния съд, ответникът не упражнява фактическата власт върху нито една от процесните сгради, исковите претенции за предаване на владението следва да се отхвърлят. По иска с правна квалификация чл. 59 ЗС е прието, че ищцата е собственик на сгради: с идентификатор ............., с идентификатор ..............., с идентификатор .................и с идентификатор ..............като сграда № 5, с площ от 333 кв. м. е ползвана от С. Д. Г. до началото на 2020 г. без основание и за периода от 12.12.2017 г. (датата на придобиване на собствеността) до 30.01.2020 г. (датата на исковата молба), същият дължи обезщетение. С оглед заключението на техническата експертиза и след математически изчисления, въззивният съд е определил размера на дължимото обезщетение за процесния период, възлизащ на 8 158, 50 лв., до който размер е уважен иска по чл. 59 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че искането на касатора за допускане на касационното обжалване на въззивното решение като вероятно недопустимо е неоснователно. Оплакването за недопустимост на обжалваното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е уважен предявеният от ищцата ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, произтича от твърдението, че съдът не е имал процесуално основание да се произнесе с установителен диспозитив и да признае по отношение на касатора, че Ю. Г. е собственик на процесните имоти, тъй като формулираният в исковата молба петитум съдържа само претенция за предаване на владението, но не и за установяване принадлежността на правото на собственост. Твърди се, че при решаване на спора, с който е сезиран, съдът е обвързан от въведените в исковата молба твърдения и е недопустимо да постанови решение извън обхвата на сезирането. В конкретния случай, се установява, че в исковата молба Г. излага твърдения, че е собственик на процесните имоти на основание договор за дарение и иска да и бъде предадено владението върху тях. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 2А от ТР № 4/14.03.2016 г., по т. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, предмет на делото по чл. 108 ЗС е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение. Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Произнасянето на въззивният съд по предявения по реда на чл. 108 ЗС иск е изцяло съобразено със задължителната практика на ВКС, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на решението, нито по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито по чл. 280, ал. 2 ГПК. По отношение на формулирания от касатора материалноправен въпрос, свързан възможността да се получи обезщетение от неоснователно ползване на незаконна постройка, следва да се посочи, че по този въпрос изобщо липсва произнасяне в мотивите на въззивното решение, поради което същият не представлява обща предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това, доколкото е налице константна съдебната практика, че незаконният строеж е годен обект на вещни права и същият може да бъде придобиван от субектите по всички уредени в закона придобивни способи (решение № 233/27.11.2012 г. по гр. д. № 195/2012 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 280/60.12.2016 г. по гр. д. № 2394/2013 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 60087/28.06.2021 г. по гр. д. № 3984/2020 г. на ВКС, ІІ ГО), то предпоставки за допускане на касационно обжалване по този въпрос не са налице – присъждайки обезщетението въззивният съд се е съобразил с тази практика на ВКС. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД, е необходимо ищецът да е собственик на имота, ответникът да го ползва фактически и без основание за това, като размера на обезщетението се определя на базата на средномесечен пазарен наем - решение № 293 от 30.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 119/2015 г. IV г. о.; решение № 398/2014 г. на ВКС по гр. № 1993/2013 г. на IV г.о.; решение № 193/2010 г. на ВКС по т. д. № 1087/2009 г. на II т.о.; решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1822/2009 г. на ВКС, IІІ г.о.; решение № 131 от 27.10.2009 г. по т.д. № 268/2009 г. на ВКС, I т.о.; решение № 1025 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 3841/2008 г. на ВКС, I г.о. Законодателят не е изключил незаконните строежи от обектите, върху които могат да съществуват вещни права, нито ги е изключил от гражданския оборот. Изискването на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ за удостоверяване търпимостта на незаконния строеж е само за нотариалното производство и цели уведомяване на приобретателя за риска, че придобива незаконен строеж, който може да бъде премахнат от органите на строителния контрол или който не би могъл да ползва по предназначението, за което го придобива. Липсата на удостоверение за търпимост, както и статута на нетърпимост на строеж не е пречка за прехвърлянето му по нотариален ред. В зависимост от конкретните нарушения, обусловили състоянието на незаконен строеж, при наличието на определени предпоставки те могат да бъдат узаконени на името на собственика на земята или да бъде разпоредено тяхното премахване. След като не е постановено премахване на незаконно построената сграда, касаторът дължи обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на средствата, които е спестил, като е лишил собственика от възможността да отдава под наем тази сграда, без значение от благоустройствения й статут. В настоящия случай липсва основание за допускане на касационно обжалване и по соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. В сътветствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти съм приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение