Определение № 60642 от 05.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1598/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Й. В. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 12495 от 16.12.2020 г. по гр.д.№ 5674/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 6325/ 2017 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на Х. Н. Х. сумите 50 000 лв, получена по развален договор от 19.08.2016 г., 12 500 лв, получена по развален договор от 17.11.2016 г. и 16 920 лв, получена по развален договор от 27.08.2016 г., със законната лихва върху тези суми от 23.05.2017 г. и разноските по делото. Касаторът претендира допускане на обжалваното решение до касационен контрол по процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите на които се основават и доказателствата за тях?“. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС). Ответната страна Х. Н. Х. не взема становище. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да уважи исковете, съдът приел, че на 20.08.2016 г. ищецът и ответникът подписали като купувачи предварителен договор за покупко-продажба на таксиметрови лизингови автомобили с продавач К. А. П., каквото лице обаче фактически не съществувало. В тази връзка на 19.08.2016 г. с двустранно съставен протокол ищецът предал на ответника сумата от 50 000 лева, която от своя страна последният следвало да предаде на несъществуващия продавач. На 18.11.2016 г. ищецът подписал като купувач втори предварителен договор за покупко-продажба на таксиметрови лизингови автомобили с продавач същото несъществуващо лице. На 17.11.2016 г. била съставена разписка, според която ищецът предал на ответника сумата от 12 500 лева, представляваща цена по посочения договор, за да я предаде последния на продавача. На 27.08.2016 г. бил сключен между страните по делото договор за изработка, с който ищецът възложил на ответника извършването на ремонтни дейности по автомобилите, предмет на предварителния договор от 20.08.2016 г., като с разписка от същата дата ищецът предал на ответника сумата от 15 000 лева и 16 броя акумулатори на обща стойност 1 920 лева. Съдът отхвърлил възраженията на ответника, че не е подписвал посочените протоколи и разписки като посочил, че обратното се установява от заключенията на назначените по делото две графологически експертизи. От правна страна съдът посочил, че ищецът и ответникът били страни по три отделни правоотношения, възникнали от договори за изработка. С всеки от тези договори ответникът се е задължил да извърши фактически действия – ремонт на автомобили и предаване на част от продажната цена по двата предварителни договора на продавача. Такъв продавач обаче нямало /лице с правноиндивидуализиращи белези като посочените в договорите за продавач не съществувало/, съответно ответникът бил в неизпълнение на поетите задължения. С направено в исковата молба изявление ищецът развалил трите договора, а съгласно чл.88 ал.1 изр.1 ЗЗД, развалянето имало обратно действие. Предадените от ищеца и получени от ответника суми се задържали от последния при отпаднало основание и той дължал връщането им. Като се имат предвид тези мотиви на съда по същество, поставеният като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправен въпрос е обуславящ. Неоснователно обаче касаторът поддържа, че той е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При решаването на спора инстанцията по същество е съобразила установената практика, според която основно задължение на въззивния съд е да обсъди всички своевременно повдигнати възражения и доводи на страните, включително във връзка с установяването на фактите, на които те се позовават /срв. решение № 147/ 05.10.2018 г. по гр.д.№ 4347/ 2017 г., ІІІ г.о. и цитираните в него/. След фактическите констатации въззивният съд трябва да формулира своите правни изводи, които произтичат от наличието или липсата на тези факти. Въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото /решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него/. Тази практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което то е издадено в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. По изложените съображения съдът намира, не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и