Определение № 1048 от 10.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3764/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба,подадена от ТП”Д.г.с.-К.””Ю.”ДП [населено място] срещу решение № ІV- 39 от 14.06.17г.по в.гр.дело № 694/17г.на Окръжен съд – Бургас.С него е отменено решение № 34 от 14.03.17г.по гр.дело № 402/16г.на Районен съд – Карнобат и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 - т.3 КТ,предявени от К. Л. Г..В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроси,свързани с доказването на законосъобразността на извършения подбор. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата К. Г. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № РД -10 - 016 от 19.04.16г.на директора на ТП”Д. К.”,с която е прекратено трудовото правоотношение с К. Л. Г.,на длъжност”пазач- невъоръжена охрана” на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че процедурата по подбора е опорочена,тъй като в оценката на ищеца,изготвена от прекия му ръководител,липсвал цифров израз.Поради незаконност на подбора съдът е счел,че исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ следва да се уважат. В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС.В случая настоящият съдебен състав счита,че въпросът: доказва ли работодателят законосъобразността на подбора, ако работникът не е оспорил констатациите в протокола за извършен подбор,е разрешен в противоречие със задължителната практика – ТР № 3/2011г.на ОСГК на ВКС;решение № 847 от 2.07.13г.по гр.дело № 2118/13г.на ІV г.о.,решение № 295 от 15.10.13г.по гр.дело № 14/13г.на 4-то г.о.;решение № 207 от 10.10.13г.по гр.дело № 37/13г.на 3-то г.о.,решение № 53 от 16.03.16г.по гр.дело № 5031/15г.на ІV г.о.и др, постановени по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание. Не са налице останалите основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване поради уеднаквената съдебна практика. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.