Определение № 38 от 04.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1259/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 6402/21.05.2020г. по входящия регистър на Софийски апелативен съд, подадена от ответника „Интертайм“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Й. Х. срещу определение № 841 от 02.04.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на определение № 38 от 03.01.2020г. по т. дело № 2780/2019г. на Софийски градски съд, ТО, 9 състав е допуснато обезпечение на предявения от „Балмакс“ ЕООД против „Интертайм“ ООД иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на дружеството чрез налагане на възбрана върху подробно описан в нотариален акт за покупко-продажба с вх. рег. № 24612/26.05.2014г. на Служба по вписванията – София недвижим имот - апартамент № 5, находящ се в [населено място], [улица], район Триадица, Столична община, както и чрез запор върху банковите сметки на „Интертайм“ ООД в посочените банки в РБългария до сумата в размер 696 373 лв. – главница и 28 297,94 лв. – законна лихва върху главницата до 19.06.2019г.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорирано в частната касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и определението е очевидно неправилно:

1. Във фазата по допускане на обезпечителната защита сезираният с искането съд дължи ли преценка дали обезпечителната нужда с двете й измерения – качествено и количествено, съответства на предложената от ищеца по конститутивен иск по чл. 517, ал. 3 ГПК обезпечителна мярка?

2. С оглед целта на обезпечителното производство – да осигури възможност за реализиране правата на молителя, без да засяга правната сфера на ответника повече от необходимото, какви са приложимите от съда качествени и количествени критерии за адекватност на обезпечителните мерки при обезпечение на конститутивен иск по чл. 517, ал. 3 ГПК?

3. Доколкото разпоредбата на чл. 442а ГПК не е приложима в обезпечителното производство, длъжен ли е съдът, допуснал обезпечението, да спазва принципа за съразмерност между наложените обезпечителни мерки и обема /размера на задължението/? Неоснователен или неправилен е съдебният акт, с който се допуска свръхобезпеченост на иска?

4. Длъжен ли е съдът при допускане на обезпечение по чл. 391, ал. 1 ГПК на конститутивен иск по чл. 517, ал. 3 ГПК да извърши преценка, предвид доказателствата по конкретното дело, за евентуална невъзможност ответникът да бъде репариран за вреди?

5. В производство по чл. 391 ГПК длъжен ли е съдът да обезпечи евентуалните вреди, които биха настъпили от неоснователно ограничаване правната сфера на ответника, като допусне обезпечението при условията на внесена от ищеца гаранция съгласно чл. 180 – 181 ЗЗД по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 или чл. 391, ал. 2 във връзка с чл. 391, ал. 3 ГПК, предвид вида на иска и обема на претендираното от ищеца право?

6. Освен възможността за обжалване на определението по допускане на обезпечението, не е ли именно гаранцията по чл. 391, ал. 1, т. 2 и чл. 391, ал. 2 във връзка с чл. 391, ал. 3 ГПК, която брани неоснователно засегнатата правна сфера на ответника?

По посочените правни въпроси частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради решаването им от въззивната инстанция в противоречие с посочена практика на ВКС.

7. Допустимо ли е конститутивен иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК и чл. 517, ал. 4 ГПК да се обезпечава чрез налагане на запор или възбрана върху имущество на търговското дружество, явяващо се ответник? – по този въпрос частният жалбоподател поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е налице противоречива съдебна практика, която следва да бъде уеднаквена.

Частният жалбоподател поддържа, че първите три въпроса са решени в противоречие със съдебната практика, обективирана в следните актове: относно задължението на съда да прецени доколко исканата обезпечителна мярка е подходяща и адекватна на обезпечителната нужда – противоречие с ТР 6/2013г. на ОСТГК на BКC, ТР 1/2002г. на ОСГК на BKС, определение № 2211/01.07.2018г. по ч. гр. д. № 3458/2018г. на САС, определение № 2300/08.07.2019г. по ч. гр. д. № 3289/2019г. на САС, определение № 1316/15.04.2016г. по ч. гр. д. № 1776/2016г. на САС, определение № 2301/18.09.2014г. по ч. т. д. № 3247/2014г., определение № 366/01.03.2013г. по ч. гр. д. № 365/2010г. на САС, определение № 1582/11.11.2009г. по ч. гр. д. № 2829/2009г. на САС, определение № 155/17.02.2014г. по ч. гр. д. № 802/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 460/30.07.2009г. по ч. гр. д. № 408/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о.; противоречие с практиката, съгласно която запорирането на банковите сметки на ТД - ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК и възбраната на недвижим имот са неподходящи мерки за обезпечителната нужда на ищеца, правата на който са обезпечени чрез наложен в изпълнителното производство запор върху дружествения дял на съдружника – длъжник /определение № 366/01.03.2013г. по гр. дело № 365/2010г. на САС, ГК, 1 състав и определение № 2211/01.07.2018г. по ч. гр. д. № 3458/2018г. на САС относно запора на банкови сметки; определение № 2301/18.09.2014г. по ч. т. д. № 3247/2014г., определение № 2211/01.07.2018г. по ч. гр. д. № 3458/2018г. на САС, определение № 2300/08.07.2019г. по ч. гр. д. № 3289/2019г. на САС и определение № 1316/15.04.2016г. по ч. гр. д. № 1776/2016г. на САС относно възбраната на недвижим имот/.

По отношение на посочените в т. 4 – т. 6 вкл. правни въпроси частният жалбоподател поддържа, че са решени в противоречие с определение № 223/18.12.2017г. по ч. гр. д. № 4478/2017г. на ВКС, ГК, II гр. о., определение № 892/16.12.2011г. по ч. т. д. № 812/2011г. на ВКС, ТК, I т. о.; определение № 47/19.01.2012г. по ч. т. д. № 871/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 516/30.07.2013г. по ч. гр. д. № 3999/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 318/27.07.2009г. по ч. гр. д. № 255/2009г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 229/22.03.2012г. по ч. гр. д. № 5/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 293/22.03.2012г. по ч. гр. д. № 5/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 468/11.07.2012г. по ч. т. д. № 183/2012г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 56/06.02.2009г. по ч. гр. д. № 13/2009г. на ВКС, I г. о.; определение № 249/14.05.2016г. по д. № 707/2016г. на ВКС, определение № 431/24.09.2015г. по ч. гр. д. № 4669/2015г. на ВКС; определение № 61/26.01.2009г. по ч. т. д. № 15/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 180/02.04.2009г. по ч. гр. д. № 111/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Частният жалбоподател излага и доводи за очевидна неправилност на определението на Софийски апелативен съд – неправилно е определен размерът на обезпеченото вземане на „Балмакс“ ЕООД към „Интертайм“ ООД на обща стойност 724 670 лв. – лихва и главница; очевидно неправилно в обстоятелствената част искането на ищеца за запор на банкови сметки във всички банки на ответника е уважено частично до сумата 400 000 лв., а в диспозитива е допуснато до сумата 696 373 лв. – главница и 28 297,94 лв. – законна лихва.

Ответникът „Балмакс“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. Б. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа и становище за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт по съображения, изложени в представения писмен отговор.

С определение № 12001 от 23.10.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав е допуснато отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 841 от 02.04.2020г. по същото ч. т. дело № 893/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав по отношение на сумата, до която се допуска запор върху банковите сметки на „Интертайм“ ООД във всички търговски банки, като вместо текста „до сумата в размер 696 373 лв. – главница и 28 297,94 лв. – законна лихва върху главницата до 19.06.2019г.“ се чете „до сумата в размер на 400 000 лв.“. Срещу посоченото определение е подадена „жалба“ с вх. № 77836/11.12.2020г. по входящия регистър на Софийски апелативен съд от ищеца „Балмакс“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. Б.. Подадената „жалба“ има характер на частна касационна жалба, предвид разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК.

Частният жалбоподател – ищец прави оплакване за неправилност на определението, тъй като според него не е налице допусната очевидна фактическа грешка в определение № 841 от 02.04.2020г. Твърди, че искането за обезпечение на предявения иск е за сумата в размер 696 373 лв. – главница и 28 297,94 лв. – законна лихва върху главницата до 19.06.2019г., и че в него не е посочено отделно с коя обезпечителна мярка коя сума да бъде обезпечена. Счита, че обезпечителната нужда е обоснована за цялата сума и посочените обезпечителни мерки са подходящи и адекватни, а ако е допусната грешка в размера на сумата относно обезпечителната мярка запор върху банкови сметки, то същата е в мотивите на определението. Моли определението да бъде отменено и да бъде поправена допуснатата грешка в мотивите.

Ответникът „Интертайм“ ООД, гр. София чрез процесуален представител адв. Д. Й. Х. оспорва частната касационна жалба на ищеца и поддържа становище, че допуснатата очевидна фактическа грешка в определение № 841 от 02.04.2020г. се отнася до диспозитива, поради което моли частната касационна жалба да бъде оставена без уважение.

С определение № 12072 от 04.12.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав въззивният съд е обезсилил издадената на „Балмакс“ ЕООД на 02.04.2020г. обезпечителна заповед въз основа на определение № 841/02.04.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. и е издал обезпечителна заповед въз основа на поправеното с определение № 12001/23.10.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. определение № 841/02.04.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. Ищецът „Балмакс“ ЕООД обжалва определение № 12072 от 04.12.2020г. с частна жалба вх. № 77875/14.12.2020г. по входящия регистър на Софийски апелативен съд. Поддържа становище, че посоченият съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като с определение № 12001/23.10.2020г. е отстранена очевидна фактическа грешка само по отношение на една от допуснатите обезпечителни мерки – относно размера на сумата, до която е допуснат запор върху банковите сметки на „Интертайм“ ООД. Моли обжалваното определение да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът „Интертайм“ ООД, [населено място] не изразява становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частните касационни жалби са подадени от легитимирани страни в преклузивния едноседмичен срок и са насочени срещу подлежащи на касационно обжалване въззивни съдебни актове.

По частна касационна жалба с вх. № 6402/21.05.2020г. по входящия регистър на Софийски апелативен съд, подадена от ответника „Интертайм“ ООД, [населено място] срещу определение № 841 от 02.04.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав:

За да допусне обезпечение на предявения от „Балмакс“ ЕООД против „Интертайм“ ООД иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на дружеството, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 390, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение:

1/ допустимост и вероятна основателност на иска с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК – „Балмакс“ ЕООД е взискател по изп. дело № 469/2019г. на ЧСИ с рег. № 890, по което длъжник е К. Н. У.; с постановление от 06.12.2019г. частният съдебен изпълнител е овластил взискателя по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК да предяви иск за прекратяване на „Интертайм“ ООД, предвид насочване на изпълнението срещу дял на ограничено отговорния съдружник К. Н. У., за сумите в размер 696 373 лв. – главница, 28 297,94 лв. – законна лихва върху главницата до 19.06.2019г., 8 644 лв. – неолихвяема сума и 21 490,10 лв. – такса по т. 26 от Тарифата на КЧСИ;

2/ обезпечителна нужда, тъй като се цели да се осуетят действия на ответника, водещи до намаляване на имуществото и от там на стойността на ликвидационния дял на К. Н. У.;

3/ допустими от закона и подходящи за целите на конкретното обезпечително производство обезпечителни мерки – възбрана на посочения недвижим имот и запор на банковите сметки на ответното дружество в посочени банки до определен размер.

По отношение на размера на обезпеченото вземане съдебният състав е изложил съображения, че обезпечението чрез възбрана върху недвижимия имот следва да се допусне до размера на главницата 696 373 лв. и законната лихва върху главницата до 19.06.2019г 28 297,94 лв., но не и върху неолихвяемата сума 8 644 лв. и таксата по т. 26 от Тарифата на КЧСИ. Относно другата обезпечителна мярка – запор върху описаните банкови сметки, въззивната инстанция в мотивите на обжалваното определение е приела, че молбата следва да бъде уважена частично, а именно до сумата от 400 000 лв.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на формулираните от частния жалбоподател релевантни правни въпроси.

Формулираните от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси /без вторият въпрос по т. 3/ са релевантни, тъй като са обусловили правните изводи на въззивната инстанция.

Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по последния процесуалноправен въпрос „допустимо ли е конститутивен иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК и чл. 517, ал. 4 ГПК да се обезпечава чрез налагане на запор или възбрана върху имущество на търговското дружество, явяващо се ответник“ по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като по него е формирана практика на ВКС, с която съдебният състав се е съобразил. Съгласно определение № 22/13.01.2010г. по ч. гр. д. № 603/2009г. на ВКС, ГК, I г. о. обезпечителната нужда може да възникне по повод на всеки иск, без оглед на вида на защитата, търсена с иска. В определение № 894/10.12.2014г. по ч. т. д. № 3419/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено по повод частна жалба срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение молба за допускане на обезпечение на предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на съответното ответно дружество чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на ответното дружество, е прието, че търсената с конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК защита не се изчерпва с прекратяването на дружеството - ответник, тъй като целта на ищеца е в последващото производство по ликвидация на прекратено дружество с ограничена отговорност да се удовлетвори от равностойността на дяловете на съдружника - длъжник в изпълнителното производство; при съществуващата възможност в хода на производството по чл. 517 ГПК ответното дружество да се разпореди със свои активи безвъзмездно или без да получи равностойна насрещна престация, се създава опасност от намаляване на стойността на имуществото, полагащо се на едноличния собственик на капитала, респективно съдружник в ООД - длъжник в изпълнителното производство, след погасяване на задълженията към кредиторите, а оттам и възможността на ищеца да се удовлетвори от този дял; обезпечителната мярка - възбрана върху недвижими имоти, собственост на ответното дружество, е подходяща и съответстваща на обезпечителната нужда на ищеца по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК. Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение споделя посочената съдебна практика. Ищецът по конститутивния иск за прекратяване на ответното дружество на основание чл. 517, ал. 4 ГПК има правен интерес от запазване на имуществото на търговското дружество от разпоредителни действия спрямо него, предвид насочване на изпълнението върху дружествения дял на длъжника, тъй като при евентуално намаляване на имуществото преди прекратяване на ответното дружество би се намалила паричната равностойност на ликвидационния дял на длъжника – съдружник в ответното дружество. Обезпечителните мерки налагане на запор и възбрана върху имущество на търговското дружество – ответник по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, са подходящи, тъй като без тях би се осуетила защитата на взискателя чрез предявения конститутивен иск, имаща за цел принудителна ликвидация на търговското дружество, единствено при която би могло да бъде реализирано вземането на ищеца и изпълнението на същото да бъде насочено срещу притежаваните/притежавания от длъжника дялове/дял в ответното дружество. Поради това, че не са налице изменения в законодателството и обществените отношения, не се налага промяна на създадената практика на ВКС, която е съобразена от въззивната инстанция.

По отношение на първите три процесуалноправни въпроса настоящият съдебен състав счита, че не е осъществена твърдяната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросите не са решени в противоречие с константната практика на ВКС. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в множество определения, обезпечителната мярка следва да бъде адекватна на субективното материално право, което ще защитава, подходяща по естеството си на обезпечителната нужда. Тя не може да засяга неоправдано правната сфера на ответника по обезпечавания иск, на още по-голямо основание правната сфера на трети лица и следва да е от такъв характер, че при положителен за ищеца/молителя изход на спора и постановяване на решението да не се налага отмяната й, без да съвпада напълно с правните последици на решението – определение № 318/27.07.2009г. по ч. гр. д. № 255/2009г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 516/30.07.2013г. по ч. гр. д. № 3999/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 165/03.04.2017г. по ч. т. д. № 479/2017г. на ВКС, ТК, I т. о. В постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 188/04.03.2014г. по ч. т. д. № 4705/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 223/16.04.2014г. по ч. гр. д. № 2209/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. се дава разрешение, че при налагане на обезпечителни мерки съдът не следва да преценява съответствие и да търси съразмерност между цената на иска и стойността на обекта на обезпечителната мярка като условие за допускане на обезпечението. Под „подходящи“ обезпечителни мерки по смисъла на чл. 397, ал. 1 ГПК законът има предвид подходяща по вид обезпечителна мярка с оглед вида на предявения иск и вида на търсената от ищеца защита, т. е. обезпечителна мярка, реализиране на евентуално принудително изпълнение върху обекта на която би било от естество да удовлетвори притезанието на кредитора. Само в случай на предложени от кредитора няколко обекта на обезпечителни мерки и необоснована нужда от налагането им върху всички, съдът дължи преценка и избор на имущество, обезпечителната мярка върху което би била най-малко обременяваща за длъжника. В конкретния случай при постановяване на обжалваното определение въззивният съд не се е отклонил от посочената практика на ВКС, като е преценил интереса от обезпечаване на предявения иск чрез налагане на избраните от ищеца обезпечителни мерки, наличието на обоснована нужда от налагането на възбрана върху описания недвижим имот и запор върху банковите сметки на ответника в посочените търговски банки и адекватността на обезпечителните мерки на обезпечителната нужда /по отношение на запора върху банкови сметки до по-нисък размер от посочения от ищеца/.

Въпросът „неоснователен или неправилен е съдебният акт, с който се допуска свръхобезпеченост на иска“ не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като от една страна, въпросът представлява касационно основание по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а от друга страна, съдебният състав не е приел, че искът е свръхобезпечен.

Формулираните от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси от т. 4 до т. 6 вкл. се отнасят до допускане на обезпечението при определяне на гаранция по чл. 391, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК. Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществен предвиденият в посочената разпоредба допълнителен селективен критерий. Съгласно константната практика на ВКС, за да бъде допуснато обезпечение на иска, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ искът да бъде допустим и вероятно основателен; 2/ да е налице интерес от обезпечение, т. е. обезпечителна нужда; 3/ посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща; 4/ в хипотезата, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, следва да бъде представена гаранция в определен от съда размер. Когато ищецът не разполага с доказателства за вероятната основателност на иска, съдът може съгласно чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК да прецени, че обезпечение следва да се допусне при гаранция, каквато съдът може да определи и в случая по ал. 1, т. 1. Преценката относно предпоставките на чл. 391, ал. 1 ГПК е конкретна и обусловена от специфичните за всяко дело обстоятелства и с оглед на конкретните факти и доказателства по делото съдът преценява дали е налице обезпечителна нужда за ищеца по смисъла на чл. 391, ал. 1 ГПК, дали представените писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на иска или ищецът трябва да представи гаранция в определен размер съгласно чл. 391, ал. 1, т. 2 или ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираните от частния жалбоподател определения не установяват наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същите са постановени при специфични за всяко отделно дело факти и доказателства, които са обусловили изводите за наличие на нужда от търсеното обезпечение, за вероятна основателност на обезпечаваните искове и необходимост от внасяне на гаранция. В конкретния случай въззивният съд се е съобразил с предмета на иска и представените доказателства и въз основа на тях е направил извод за наличие на предпоставките за допускане на обезпечение на предявения иск, без да определи парична гаранция.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение, настоящият съдебен състав приема, че постановеното от Софийски апелативен съд определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен в нарушение на закона до степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, както и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно определение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

По подадената от ищеца „Балмакс“ ЕООД, [населено място] частна касационна жалба вх. № 77836/11.12.2020г. по входящия регистър на Софийски апелативен съд срещу определение № 12001 от 23.10.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав:

За да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 841 от 02.04.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. на Софийски апелативен съд, въззивният съд е приел, че между мотивите и диспозитива на посоченото определение е допусната очевидна фактическа грешка по отношение на сумата, до която се допуска запор върху банковите сметки на „Интертайм“ ООД във всички търговски банки – в мотивите е прието, че запорът върху банковите сметки се допуска до сумата в размер на 400 000 лв., а в диспозитива е отразено, че запорът върху банковите сметки се допуска до сумата в размер 696 373 лв. – главница и 28 297,94 лв. – законна лихва върху главницата до 19.06.2019г.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът/частният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът/частният жалбоподател не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора/частния жалбоподател и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на материалния закон или на съдопроизводствените правила. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.

В настоящия случай частният жалбоподател – ищец не е формулирал релевантните правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваните определения. Не е налице и очевидна неправилност на обжалваните въззивни съдебни актове по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като при постановяване на определение № 12001 от 23.10.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. въззивният съд е извършил преценка между изразената от него воля в мотивите на определение № 841 от 02.04.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. и отразяването й в диспозитива на посоченото определение, поради което законосъобразно е допуснал поправка на очевидната фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт при изписване на сумата, до която е допуснат запор върху банковите сметки на „Интертайм“ ООД.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на определение № 841 от 02.04.2020г. и определение № 12001 от 23.10.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.

По подадената от ищеца „Балмакс“ ЕООД, [населено място] частна жалба вх. № 77875/14.12.2020г. по входящия регистър на Софийски апелативен съд срещу определение № 12072 от 04.12.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав:

За да обезсили издадената на „Балмакс“ ЕООД на 02.04.2020г. обезпечителна заповед въз основа на определение № 841/02.04.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. и да издаде обезпечителна заповед въз основа на поправеното с определение № 12001/23.10.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. определение № 841/02.04.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г., въззивният съд се е съобразил, че отстранената очевидна фактическа грешка е свързана с размера на сумата, до която е допуснат запор върху банковите сметки на „Интертайм“ ООД.

Обжалваното определение е законосъобразно и обосновано. Въз основа на определение № 841/02.04.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. въззивният съд е издал на 02.04.2020г. две обезпечителни заповеди: едната - по отношение на допуснатото обезпечение чрез налагане на възбрана върху описания недвижим имот; другата – по отношение на втората обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на „Интертайм“ ООД в посочените търговски банки до сумата в размер 696 373 лв. – главница, и 28 297,94 лв. – законна лихва върху главницата до 19.06.2019г. С обжалваното определение е обезсилена само обезпечителната заповед, относима към запора върху банковите сметки на „Интертайм“ ООД, но не и обезпечителната заповед за налагането на възбрана върху недвижимия имот. Обезпечителната заповед удостоверява правото на ищеца за обезпечаване и задължава и овластява съответния орган да наложи допуснатата от съда обезпечителна мярка. Съгласно чл. 395, ал. 3 ГПК съдът издава обезпечителната заповед въз основа на определението, с което молбата за допускане на обезпечение се уважава. Поради това обезпечителната заповед трябва да съответства на обезпечителното основание, т. е. на определението, с което е допусната съответната обезпечителна мярка. В хипотезата на отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението, с което е допуснато обезпечение, съдът следва да съобрази дали издадената обезпечителна заповед съответства на диспозитива на поправеното определение. В конкретния случай в съответствие с чл. 395, ал. 3 ГПК въззивният съд е взел предвид отстранената очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 841/02.04.2020г. и законосъобразно е обезсилил само издадената на 02.04.2020г. обезпечителна заповед относно запора върху банковите сметки и е издал нова обезпечителна заповед въз основа на поправеното с определение № 12001/23.10.2020г. определение № 841/02.04.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. на Софийски апелативен съд.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определение № 12072 от 04.12.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение