Определение № 60131 от 11.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1879/2020 г.

Производството по делото е във фазата на чл.290 ГПК, след допуснато с определение № 247 от 11.05.2021 г. касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение № 988 от 05.05.2020 г. в частта, с която е потвърдено решение № 7826 от 12.12.2018 г. по гр. д. № 29/2016 г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) на Д. С. М. и на С. Й. М. обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 12.05.2015 г. смърт на Д. Й. в размер на разликите над сумите 50 000 лв. до сумите 60 000 лв., ведно със законната лихва от 12.05.2016 г. до окончателното плащане. На 03.06.2021 г. по делото е постъпила молба от ответниците по касация С. Й. М. и Д. С. М. - чрез адв. Н. К. от АК Стара З., с която е поискано производството по делото да бъде спряно до произнасяне на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по образуваното тълкувателно дело № 1/2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира искането за основателно по следните съображения: В изпълнение на разпореждане от 18.02.2021 г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса „Когато в исковата молба пострадалият от деликт претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване, или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване, е в рамките на претендираната сума“. На 13.05.2021 г. е проведено заседание на ОСГТК на ВКС по тълкувателното дело, на което е гласувана следната нова редакция на включения в предмета на делото въпрос: „При прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума или размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума“. Касационното обжалване на въззивното решение по в. гр. д. № 2160/2019 г. на Апелативен съд - София е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК и пределите на допустимата проверка на правилността на първоинстанционното решение, предвид ограничението на чл.269, изр.2 ГПК. Посоченият въпрос е преценен като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК с оглед определянето от въззивния съд на обезщетения за неимуществени вреди в по-голям размер от присъдените с влязлата в сила част на първоинстанционното решение обезщетения, без да е подадена въззивна жалба от ищците срещу отхвърлителната част на решението. Предвид така очертаната хипотеза отговорът на въпроса, по повод на който е допуснато касационно обжалване, ще зависи от произнасянето на ОСГТК на ВКС по включения в предмета на тълкувателно дело № 1/2021 г. правен въпрос, което налага производството по настоящото дело да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2021 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,