Определение № 1953 от 19.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3696/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. П. В., чрез адв. Н. М., срещу решение № 14/14.02.2023г. по в.т.д.№ 179/22 по описа на АС Велико Търново, с което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е отхвърлен иска по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лева до 150 000 лева, а този за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - за разликата над 3589,11 лева до 5 251, 05 лева. Касаторът обжалва решението в частта, с която искът му за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до 100 000 лева, а този за имуществени – до пълния предявен размер от 5251, 05 лева. Излага съображения за неправилно приложение на материалния закон и за съществени нарушения на процесуалните правила. В контекста на тезата си, че обезщетението за неимуществени вреди е в занижен размер, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1/ Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност? Може ли съда да основе своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани релевантни доказателства и да изложи съображения за тях? 2/ Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, с оглед предметните предели на въззивното производство по чл. 269 ГПК? 3/ Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпили в пряка причинно следствена връзка от ПТП, да се съобрази с указанията по т.11 на ППВС 4/68г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението за справедливост? 4/ Следва ли съдът при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, да се съобрази с разпоредбата на чл. 51, ал.1 ЗЗД за пълно обезщетяване на преките и непосредствени вреди от процесното ПТП, и с т.10 на ППВС 4/75г? 5/ Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователната отговорност по КЗ, които съставляват законово отражение на обществено – икономическите условия в страната към момента на възникване на произшествието ? Насрещната страна по жалбата – ответникът ЗАД „Алианц България“, я оспорва и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е намерил за неоснователни и недоказани оплакванията по въззивната жалба на ищцата за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, изразяващо се в: 1/ неправилна съвкупна преценка на установените по делото релевантни за това обстоятелства ( вида и тежестта на телесни увреждания и трайните последици от тях; бъдещите й затруднения, предвид непълното възстановяване на движението на увредените крайници; невъзможността за самостоятелно обслужване, липсата на пълно възстановяване; загубата на зрението на ляво око, силния страх и преживения остър стрес) и 2/ несъобразяване на размера на обезщетението с възрастта на ищцата и с икономическата обстановка в страната, вкл. застрахователните лимити. Тези правни изводи въззивният съд е направил след препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, при непроменена фактическа обстановка, съгласно която при ПТП на 30.01.2021г. на ищцата са причинени следните телесни увреждания: фрактура на лява раменна кост, фрактура на големия ляв пищял, генерализирана контузия на тялото, увреда на десния максиларен синус, хематом вляво фронтално, фрактура на 3-то ребро, както и психични травми - остър стрес и последващи тревожност и повишена сензитивност; не се установява причинно следствена връзка между катарактата на лявото око и хлътването на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, и процесното ПТП; болничното лечение е било общо 12 дни; възстановителният процес е с продължителност около 8 месеца до началото на 2021 година; понастоящем има данни за остатъчни болки и дефицити в движенията. Или, за да определи справедливия размер на претендираното обезщетение на 50 000 лева, въззивният съд е обсъдил вида и тежестта на травмите; хоспитализацията; продължителността на оздравителния период, търпените през него болки и неудобства за самообслужването; преживения стрес; остатъчните явления, проявени към приключване на устните състезания пред въззивния съд и е определил възрастта на ищцата и съответните към датата на деликта икономически условия в страната, свързани със стандарта на живот ( индикатор за които са и лимитите на застрахователно покритие по застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите) като фактори, които в случая не водят до увеличаване размера на обезщетението. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Първите два въпроса - за задължението на въззивния съд при постановяване на решението по спора да обсъди всички доказателства и доводи на страните - нямат претендираното от касатора значение за изхода на спора. Въпросите са изведени от твърдението на касатора за немотивираност на обжалвания акт, което обаче е неоснователно. Решаващият състав е изложил съображения по заявените във въззивната жалба на ищцата оплаквания, като е анализирал преценените от него за относими към предмета на делото доказателства (включително и чрез препращане към подробните мотиви на първоинстанционния акт). Изводът за липса на причинно – следствена връзка между произшествието и загубата на зрението на лявото око на ищцата е направен в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест ( според които именно ищецът следва да установи по несъмнен начин всички преки последици от увреждането) и при кредитиране относимото доказателство - заключението на СМЕ. Въззивният съд изрично е приел за неоснователна тезата на ищцата, че следващото й се обезщетение следва да надхвърля сумата 50 000 лв., предвид възрастта й и икономическата обстановка в страната, от една страна, а от друга – предвид тежестта на релевантните за приложението на чл.52 ЗЗД обстоятелства. Несъгласието на ищцата с така направените изводи представлява по своето естество оплакване за неправилност, което обаче е относимо към самия касационен контрол, а не към основанията за допускането му. Поставените от ищцата въпроси с номера 3, 4 и 5, обобщени като такъв за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но обоснованата допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, тъй като обжалваният акт е в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, вкл. сочените от касатора, са дадени разяснения, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на травматично увреждане са: характерът на увреждането, видът и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, възрастта на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по-нататъшното му състояние. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението следва да е съобразен с обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на деликта, за които ориентир са и съответните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането. В съответствие с цитираните разрешения, които се споделят от настоящия състав, въззивният съд е отчел възрастта на ищцата, вида и тежестта на телесните й увреждания, проведеното лечение и продължителността на възстановителния период, болките и страданията, остатъчните явления, негативните последици за психиката и начина на живот на пострадалата, както и социално-икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждането. Преценката на въззивния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на приетите за установени по делото обстоятелства и техния съвкупен анализ. Оплакванията на ищеца за неправилна оценка на относителната тежест на тези обстоятелства, довела до занижен размер на обезщетението, са относими към правилността на въззивното решение, поради което са извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. В заключение, касационно обжалване не следва да бъде допускано. На ответника се следват разноските за настоящото производство, които са за адвокатско възнаграждение в размер на 4185 лева, съгласно приложените доказателства за плащането им. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд