Определение № 637 от 06.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. И. Т. против определение № 10905/31.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 10103/2022 г. от І-во гр.отд. на СГС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на СГС е потвърдил определение на СРС, с което е върната исковата молба на Б. Т.. Съдът е приел, че с разпореждане на СРС делото е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности по исковата молба – да се посочи как е формирана исковата сума, да се посочат сумите по всеки изпълнителен лист, да се посочат лицата – кредитори по вземанията за издръжка, да се посочи на какво основание се твърди недължимост на сумите. С последващо разпореждане, съдът е дал нови указания на ищеца - да се посочи как е формирана исковата сума, да се посочат сумите по всеки изпълнителен лист, да са обоснове правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по отношение на сумите, за които твърди че е налице плащане. Въпреки дадените указания и нееднократно даваната възможност, ищецът не е отстранил посочените нередовности по исковата молба, поради което съдът е приел, че правилно исковата молба е върната. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи въпрос „за преграждане хода на делото, респективно прекратяването му на основание чл.126, ал.1 ГПК“. Не се съдържа обосновка на правния въпрос и в каква насока съдът е процедирал при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Нормите на процесуалния закон са ясни и не се нуждаят от тълкуване по отношение на това, как следва да процедира съда при констатиране на нередовности по исковата молба, както и какво следва да се извърши като процесуално действие от съда при неотстраняване в срок на констатираните нередовности. Предвид изложеното, соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на поставения правен въпрос не е налице. От посочения като ответник по исковата молба е постъпил отговор на частната касационна жалба с направено искане за присъждане на разноски, но такива не следва да се присъждат. Производството по делото се е развило до степен проверка редовност на исковата молба, като на този етап правоотношението е между съда и ищеца по делото, следователно разноски на ответника по делото не се дължат и същите не следва да се поставят в тежест на ищеца. Водим от горното, състав на ВКС