Определение № 166 от 22.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4482/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Н. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1053 от 12.06.2018 г. по гр.д.№ 805/ 2018 г. (поправено по реда на чл.247 ГПК с решение по същото дело № 1537 от 17.09.2018 г.), в частта му, в която след като е отменено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 14236/ 2016 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против „Водоснабдяване и канализация – Варна” ЕООД, [населено място], осъдителен иск, квалифициран по чл.49 ЗЗД, за заплащане на сумата 4 915,68 лв - обезщетение за имуществени вреди, нанесени на 07.09.2016 г. вследствие авария на водопреносна мрежа върху собствен на Л. Н. Д. лек автомобил Н. М. рег.№ *. на Руската федерация и е преразпределена отговорността за разноските по делото. Решението е постановено при участието в производството на трето лице – помагач на ответното дружество – „Асет иншурънс” АД, [населено място]. С въззивното решение е потвърдено решението на Варненски районен съд по гр.д.№ 14236/ 2016 г. в частта, в която „Водоснабдяване и канализация – Варна” ЕООД, [населено място] е осъдено да заплати на Л. Н. Д. на основание чл.49 ЗЗД сумата 4 915,68 лв - обезщетение за имуществени вреди, нанесени на 07.09.2016 г. вследствие авария на водопреносна мрежа върху собствен на Л. Н. Д. лек автомобил Н. М. рег.№ *. на Руската федерация. Ответникът „Водоснабдяване и канализация – Варна” ЕООД, [населено място] и третото лице – помагач „Асет иншурънс” АД, [населено място] не са обжалвали въззивното решение, а жалбата на Л. Д. е насочена само срещу тази част от него, с която искът е отхвърлен частично. Поради това въззивният съдебен акт е влязъл в сила в частта, в която искът е уважен до размер 4 915,68 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение поради това, че въззивният съд намерил за релевантно по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД поведението не на пострадалия, а на трето лице, което е допринесло за настъпването на вредите. Счита, че релевантен факт, който би обусловил приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, е единствено приносът на увредения (какъвто по делото не е приет за установен), а не и действията на трети лица. Освен това като основание за допускане на касационното обжалване поставя правните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) приложима ли е разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД в хипотеза, при която освен делинквента принос за настъпване на вредите има не увреденият, а трето лице; солидарно ли отговарят пред увредения делинквента и трето лице – съизвършител и може ли да бъде отхвърлен иска срещу някой от тях за обезщетяване на цялата вреда, поради това, че принос за настъпването има и другият. Ответната страна „Водоснабдяване и канализация – Варна” ЕООД, [населено място] и третото лице – помагач „Асет иншурънс” АД, [населено място], не вземат становище по касационната жалба. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да уважи отчасти предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди, въззивният съд приел за установено, че ищцата по делото е придобила собствеността върху лек автомобил Н. М. рег.№ *. на Руската федерация, произведен 2008 г. На 07.09.2016 г. в [населено място], ул.”Д-р П. С.” в 0,33 ч възникнала авария в амортизиран водопровод, което предизвикало излив на голямо количество вода, преустановен в 1,15 ч. В този часови период свидетелят М. И. (син на ищцата), управлявал собственият й автомобил Н. М. по [улица]посока [улица]. Подлезът на булеварда бил наводнен от водата, излята от спукания водопровод и при навлизане в него автомобилът аварирал и угаснал. Свидетелят го напуснал и сигнализирал за произшествието, като на място пристигнали служители на реда и отцепили движението. Междувременно водната маса придвижила автомобила до най-ниската част на подлеза и той бил залят с вода и кални наноси. В резултат множество детайли и механизми на автомобила били повредени в такава степен, че възстановяването им е икономически неизгодно, доколкото разходите за това биха надхвърлили пазарната му стойност. Тази стойност към датата на произшествието била 11 172 лв, която след приспадане на сумата 1 340,64 лв стойност на запазени части, възлиза на 9 831,36 лв, съставляваща вреда за ищцата. При тези фактически установявания съдът приел от правна страна, че ответникът е отговорен да обезщети причинената имуществена вреда, тъй като се явява възложител на работа, която не е извършена надлежно от служителите му. За ответника съществувало нормативно задължение да поддържа в изправност водоснабдителната система, за изпълнението на което служителите му не са проявили достатъчна активност. В резултат е настъпила авария, в причинна връзка от която е повредена собствена на ищцата вещ. Съдът отхвърлил доводите на ответника и третото лице-помагач, че такава връзка не съществува, като посочил, че тя се установява от свидетелските показания и заключенията на техническите експертизи. Отхвърлил и възраженията, че отговорност за вредите носи Община Варна поради неизпълнение на задължението й да поддържа чисти отводнителните канализационни шахти в областта на произшествието, като посочил, че това обстоятелство не прекъсва причинната връзка с поведението на служителите на ответника, а само дава право на ищцата да претендира вредите и от друго задължено лице. Съдът обаче уважил възражението за намаляване на дължимото обезщетение наполовина поради съпричиняване на вредите, като посочил, че принос за настъпването им имало лицето, управлявало собственият на ищцата лек автомобил. То навлязло в подлеза при вече образувана водна покривка върху пътното платно, самонадеяно разчитайки, че ще преодолее това препятствие. Това му поведение допринесло за настъпване на вредите, поради което размерът на дължимото на ищцата обезщетение следвало да бъде редуциран до ½ от доказаните по делото вреди. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от жалбоподателката правни въпроси обуславят обжалваното решение, тъй като съдът е приел за релевантно по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите поведение, което не е на пострадалия, а е на трето лице. Противоположно разрешение е дадено в решение № 17/ 06.03.2015 г. по гр.д.№ 3174/ 2014 г., ІV г.о., ВКС, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения съдът