Определение № 252 от 01.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6113/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Б. В. срещу решение № 1106 от 28.03.2015г по гр.д. №3279/2014г на Софийски апелативен съд, с което е след отмяна на решение от 20.05.2013г по гр.д №11463/2011г на СГС в обжалваната част, е отхвърлен иск по чл. 31 ал.2 ЗЗД за унищожаемост на едностранна сделка ,пълномощно на наследодателката на ищеца З. М. В. с нотариална заверка от 01.08.2007г Към жалбата е приложено изложение, сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК Формулирани са въпросите: Възможно ли е от съдържанието на процесното пълномощно да се направи извод относно съдържанието на действителното волеизявление на лицето ,от което да може да се заключи ,че то не е могло да разбира поведението или да ръководи постъпките си ? Кои са външните признаци в текста на самото пълномощно ,от които да може да се направи горният извод ?Възможно ли е единствено от материализирания текст на процесното пълномощно да се извлекат елементите на волеизявлението на страната за сключване на сделка за разпореждане с процесния имот. Следва ли да се прави разграничение между текста на самото пълномощно и действителната воля на упълномощителя при сключване на сделката ? По тези въпроси се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решение №698/2011г по гр.д №1410 ІІІ г.о на ВКС, тъй като не са съобразени всички относими обстоятелства от значение за формиране на волята и осъществяване на сделката. Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква по тълкуването и прилагането на втората хипотеза на чл. 31 ал.2 ЗЗД, която според защитата е неясна и не намира практически отражение в практиката на ВКС: как се установява ,че доказателството за недееспособността произтича от същия договор, кои са признаците, които биха дали основание за разглеждане на иска след смъртта на лицето, ако не е било поискано поставянето му под запрещение. Необходимо ли е съдът да съобрази всички съотносими обстоятелства от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Преди всичко, в изложението касаторът е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда, правните му изводи при конкретната фактическа обстановка и предвид доказателствата по делото. В случая, доколкото искът за унищожаемост е предявен след смъртта на упълномощителката от неин наследник и до смъртта не е било поискано поставянето на лицето под запрещение, при условието на чл.31 ал. 2, предл. второ ЗЗД въззивният съд е преценил дали доказателството за недееспособността произлиза от оспорваната упълномощителна сделка ,т.е от представеното нотариално заверено пълномощно Същото е със съдържание, внукът на упълномощителката Б. П. В. да я представлява пред конкретно посочен нотариус, като продаде сам на себе си, договаряйки на основание чл. 38 ЗЗД, собствения й недвижим имот, подробно описан в пълномощното, за сумата 49 400 лева за която сума упълномощителката заявява, че е получила предварително и напълно от упълномощеното от нея лице. По основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК са формулирани няколко свързани въпроса,но отговорът им няма да обуслови други изводи на съда и друг изход на делото. Да се направи извод относно съдържанието на волеизявлението на лицето от процесното пълномощно е не само е възможно, но с оглед предмета на спора и необходимо, за да се приложи правната норма. Въззивният съд е отговорил на тази необходимост в решението си, като е преценил дали оспорваното пълномощно е „доказателство за недееспособността”, т.е от самото волеизявление на лицето да може да се заключи, че то не е могло да разбира поведението си или да ръководи действията си ,поради което сделката да е извършена в състоянието по чл. 31 ЗЗД. Решаващо съдът е приел, че от съдържанието на конкретното пълномощно такъв извод не може да бъде направен, нито пък е обоснован от ищеца. Втората част на въпроса - да може да се заключи, че лицето не е могло да разбира поведението или да ръководи действията си, е въпрос на който съдът отговаря по същество с решението си, не отговаря на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК за правен въпрос. Тук възможността предпоставя алтернативи, но не за две възможни правни разрешения, а за два противоположни извода на съда, като само единият от тях е правилен. В случая волеизявлението на лицето безспорно има съдържанието по чл. 36 и чл. 38 ал.1 ЗЗД и безспорно е във формата, изисквана от 37 ЗЗД, затова и пълномщното, което го материализира, е преценявано при предпоставките на чл.31 ал.2 предл. второ ЗЗД. Няма връзка с изискуемото правно съдържание, а и не е ясен въпросът в частта кои са външните признаци в текста на самото пълномощно ,за да може да се заключи ,че лицето не е могло да разбира поведението или да ръководи действията си. Абстрактно примерно изброяване какви биха могли да бъдат тези признаци е безпредметно, има конкретно пълномощно, с конкретно съдържание и решението на съда се отнася за него. Въпросът възможно ли е единствено от материалния текст на процесното пълномощно да се извлекат елементите на волеизявлението, също така има безпротиворечиво положителен отговор .Не само е възможно, но и необходимо, щом се касае за предписана от закона писмена форма при тази едностранна сделка. В останалата част въпросите не засягат произнесеното въззивно решение по конкретния иск, тъй като касаят волеизявлението за разпореждане на представляваната страна при сделка, сключена чрез пълномощник. По нито един от поставените по- горе въпроси не е налице противоречие с посоченото решение №698/ 2011г по гр.д №1410 ІІІ г.о а ВКС, дало насоки по основанието за унищожаемост в чл. 31 ЗЗД при отчитане значението на всички ангажирани по делото доказателства за състоянието на лицето в съвкупност (писмени документи ,свидетелски показания, експертизи, ,обяснения на страните) Това разрешение е дадено за случай, в който унищожаемостта също е предявена след смъртта на лицето но смъртта е настъпила в хода на вече образувано производство за поставянето му под запрещение (чл.31 ял.1 предл. първо ЗЗД ) Поради това цитираното решение е неприложимо по настоящето дело,изходът му е обусловен от преценка по другото алтернативно условие. Не е налице подържаното основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Като правен въпрос от значение за точното прилагане на закона се поставя този за тълкуването и прилагането на втората хипотеза на чл. 31 ал.2 ЗЗД, която според защитата е неясна и не намира практически отражение в практиката на ВКС: как се установява ,че доказателството за недееспособността произлича от същия договор, кои са признаците, необходимо ли е съдът да съобрази всички съотносими обстоятелства от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка. Основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Двете условия на чл. 31 ал.2 ЗЗД се определят като алтернативни, в която насока законът е ясен. По всяко от тях има еднозначно тълкуване в практиката, което не създава затруднения в правоприлагането. Ясно е ,че нормата на чл. 31 ал.2, предл. второ ЗЗД има предвид договора (или едностранната сделка) като доказателство за състоянието,а не като доказателство за „недееспособността” във формално-юридически смисъл, последната се доказва единствено с акт на съда за поставяне на лицето под запрещение. Изяснено е също така, че условието не е по допустимостта на иска, както се възприема от касатора. Не като процесуална предпоставка го възприема и въззивният съд в обжалваното решение .Условието на чл. 31 ал.2 предл. второ ЗЗД подлежи на изследване и преценка по същество (реш. № 556/2006г по гр.д № 47282005 ІІ г.о, опр. № 57/2008 по ч гр.д №1678/2008г ВКС, опр. № 136/2010 по гр.д №94/2010 ІІІ г.о).Подходът на законодателя да утежни доказването при разкриване и установяване на фактически и правни положения, засягащи правната стабилност, намира израз било чрез въвеждането на доказателствени ограничения по отношение на някои доказателствени средства (164 ГПК) при особени правила за някои случаи(чл.165 ал.2 ГПК), този подход е съпоставим и с уредбата в чл.31 ал.2 предл. второ ЗЗД ,доколкото правилото е формулирано като доказателствено. За облигационните права и задължения договорът е правопораждащ юридически факт ,но тук законът указва значението му на доказателствен факт по отношение на други юридически факти, неточно наречени „недееспособност”. Въпреки общото с процесуалните норми, по съдържание правилото регламентира условие, касаещо предпоставките за упражняване на потестативното право, от значение за конститутивната компетентност. От това произтича задължението за съда да го съобрази като специално, което не означава накърняване на общи процесуални правила за анализ и оценка на доказателствата по делото в съвкупност, по отношение на други спорни факти от значение за унищожаемостта - състоянието по чл. 31 ал.1 ЗЗД при дееспособно лице. За да може договорът да се прецени от съда съгласно чл.31, ал.2, предл.второ ЗЗД, първо съдържанието му следва да се установи ,за което важат общите правила. При предявен иск за унищожаемост от наследник, когато не е било поискано поставяне под запрещение, няма специално ограничение от към доказателствени средства съгласно процесуалния закон в тази връзка, но за условието на закона по чл. 31 ал.2 предл. 2 от ЗЗД ,което следва да се прецени на следващо място, е от значение формата на договора и как са обективирани волеизявленията. При някои сделки писмената форма служи само за доказване, при други тя е задължителна за валидността, както е и в случая по делото. При тези насоки ,отговорът на въпроса в изложението няма да доведе до друг решаващ извод по делото, предвид ясно и адекватно изразената, а по този начин и засвидетелствана в процесното пълномощно воля на покойната упълномощителка, в предписаната от закона форма. Воден от горното ,ВКС ІІІ г.о