Определение № 195 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 7997 от 29.11.2012г. по гр.д. №6584/2012г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 11.09.2009г. по гр.д. №14158/2002г. на Софийски районен съд, 49 състав в обжалваната част и вместо това е отхвърлен предявения от С. С. Й., заместена в процеса от А. Г. Г. и Б. Г. Г., Р. С. С., заместен от Т. Р. С. и С. Р. С. срещу С. Г. С. иск по чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ищците са собственици на * ид.ч. от имот пл. № *, кв.*, м.”С. град”, стар пл.№*, м.”Д.”, [населено място]. Посочено е, че решението е влязло в сила в частта за отхвърляне на иска за останалата * ид.ч.от имота. Жалбоподателите А. Г. Г. и Б. Г. Г. намират решението за неправилно. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК изтъкват, че съдът се е произнесъл в противоречие с Т. № 6/2006г. по наличието на предпоставките за реституиране на имота. Освен това, съдът е разгледал непредявено от ответника възражение досежно факт, който не е бил спорен по делото; не е допуснал събиране на относими доказателства и не е изпълнил указанията на ВКС в отменителното решение, което противоречи на задължителната практика на ВКС. Ответникът С. Г. С. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е положителен установителен иск за установяване правото на собственост върху недвижим имот. И двете страни по спора основават правото си на собственост на реституция. Ищците са наследници на С. С. и Т. С., които са притежавали имот от * кв.м., съставляващ имот пл.№ * в местн. “Д. III”, който е отчужден през 1965г. по реда на З. за нуждите на Студентски град. Правото на собственост на ищците е възстановено със съдебно решение по адм.д. №607/1993г., като са възстановени * ид.ч. от имота, понеже за собственикът на останалата * ид.ч. не е поискал възстановяване. Понастоящем имотът е с пл.№ * и има площ *кв.м. Ответникът е наследник на С. Й. К., който е притежавал съгласно нотариален акт от 1958г. празно неурегулирано място от * кв.м. при съседи: Й. С., П. Й., К. Б., Г. Щ. и път. Със съдебно решение от 1982г. по реда на чл. 32, т.2 З. е признато по отношение на общината, че неправилно по плана на местн. “Д.-Червена звезда” не е нанесен имота на Г. С. Й. и др. и със заповед от 1983г. е наредено попълване на кадастралния план с нов имот *а по плана на м. “Студентски град-1ч.”, отразен на приложена скица. Имотът е бил отчужден за нуждите на Студентски град и със заповед от 27.08.1992г. по искане на Г. С. Й. е отменено отчуждаването на имот пл.№ *а от кв.* по плана на Студентски град. Видно от приложените скици двата възстановени имота се застъпват частично. Вещите лица сочат, че имотът, нанесен в плана в резултат на производството по чл. 32 З., не съвпада с притежавания от наследодателя на ответника имот. Производството пред въззивната инстанция е такова по чл.294 ГПК - след отмяна на предходно въззивно решение. В отменителното решение на ВКС - решение № 460/11 от 02.05.2012г. по гр.д.№ 275/2011г. на 1 г.о. е прието, че спорът следва да се реши в полза на лицата, чието възстановяване е първо по ред, при условие, че то е извършено законосъобразно - при наличието на всички материалноправни предпоставки за това. Дадени са указания за изясняване на обстоятелствата, относими към възстановяването на собствеността в полза на ищците предвид данните, че в имота се е извършвало строителство още към 1992г. При новото разглеждане е поискано допускане на експертиза за установяване кога и въз основа на какви книжа е извършено строителството в имота, което съдът е отказал. В решението си се е позовал на приетата при първото разглеждане на делото тройна техническа експертиза, според която значителна част от площта на имота на ищците попада под жилищен блок. Съдът е посочил, че строителството е започнало преди влизане в сила на реституционния закон и не е доказано да не е в изпълнение на мероприятието, за което е отчужден имота. Поради това е намерил, че за имот пл.№ * не са били налице предпоставките за отмяна на отчуждаването и е отхвърлил предявения иск. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: К. поддържат произнасяне на съда в противоречие с Т. № 6/2006г. досежно упражнявания от съда косвен съдебен контрол върху административните актове за реституция, респективно заместващите ги съдебни решения. Не са извели обаче конкретен правен въпрос, разрешен от съда в разрез с тълкувателния акт. Наведените доводи са за процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на възражение относно предпоставките за реституция, каквото не е било релевирано. На второ място касаторите поставят процесуални въпроси: 1/ допустимо ли е съдебният акт да бъде постановен въз основа на индиции и без да бъдат допуснати преки доказателства за относими към спора факти, посочени в отменителното решение на ВКС; 2/ може ли безспорен между страните факт, релевантен за предмета на спора, да бъде определен от съда като нуждаещ се от доказване. Позовават се на Решение № 217 от 03.07.2012г. по гр.д. № 579/2011г. на ВКС, ІVг.о., според което указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона задължават въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да процедира по посочения в тях начин или да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, което е приела касационната инстанция. Предвид отказът на съда да събере доказателства за изясняване на обстоятелствата, посочени в отменителното решение, е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Второто приложено към изложението решение - Решение № 235 от 31.05.2012г. по гр.д. № 1196/2011г. на І г.о. е неотносимо към спора, тъй като разглежда въпроса дължи ли държавата обезщетение по чл. 72 ЗС за подобрения в имот, който е даден като обезщетение за отчужден по реда на благоустройствените закони имот и който след реституцията е върнат на държавата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.