Определение № 4242 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 19750/22.07.2023 г. на П. Ж. П. срещу разпореждане № 2664/01.07.2024 г. по възз. ч. гр. д. № 192/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба на страната срещу определение № 237/30.01.2024 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят иска отмяна на обжалвания съдебен акт и делото да се разгледа от обективен и безпристрастен съд. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С разпореждане № 1298/01.04.2024 г. апелативният съд е оставил без движение постъпилата по делото частна касационна жалба на П. Ж. П. и е указал на жалбоподателя, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, приподписано от адвокат. Указани са и последиците при неизпълнение. Разпореждането е редовно връчено на жалбоподателя на 04.04.2024 г. В дадения срок е постъпила молба с искане за предоставяне на правна помощ. С определение № 1035/ 23.04.2024г., влязло в сила на 09.05.2024 г., искането по чл. 95, ал. 1 ГПК е оставено без уважение, поради което съдът повторно е изпратил разпореждане със същите указания за отстраняване на нередовности, връчено редовно на жалбоподателя на 29.05.2024 г. В указания срок нередовностите на жалбата не са отстранени, поради което съдът е постановил връщането й на страната. Разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено. Подадената частна касационна жалба е нередовна и дадените от съда указания са законосъобразни. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК въззивните определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи делото, подлежат на обжалване пред ВКС, когато са налице условията на чл. 280 ГПК. В този случай към частната касационна жалба е необходимо да бъде приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване (чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК) и то да бъде приподписано от адвокат (чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК). В случая, подадената частна касационна жалба не е придружена с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, приподписано от адвокат. Посочените нередовности не са отстранени в законоустановения едноседмичен срок, поради което правилно апелативният съд е постановил връщането й на основание чл. 275, ал. 2, вр. с чл. 262, ал. 1, т. 2 ГПК. Извън това, с оглед голяма част от действията на жалбоподателя в хода на цялото производство, съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните процесуални представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Този принцип забранява злоупотребата с процесуални права на страната, включително превратното упражняване на правото да се обжалват постановени съдебни актове, когато целта и единствения резултат, който се постига е неоправданото сезиране на съда с верига от нередовни молби и жалби. Съдът е длъжен да даде правосъдие, но когато процесуалните права се упражняват недобросъвестно от страната, се обезсмисля основната функция на гражданския процес като защита-санкция на субективните права и се препятства правосъдието. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение