Определение № 2567 от 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С решение № 465 от 19.12.2022 год. по в. гр. д. № 637/2022 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е потвърдено първоинстанционното решение от 08.06.2022 год. по гр. д. № 788/2020 год. на Районен съд – Пещера, с което е отхвърлен предявеният от ЕТ „Оскар-999-Красимир Благоев“ иск срещу Община Пещера за признаване за установено между тях, че ищецът има спрямо общината валидно изискуемо вземане за обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 100 лв., предявено като частично от общо 50 000 лв., ведно със законната лихва от 10.11.2017 год. до окончателното плащане на сумата. За да постанови този резултат въззивният съд приел, че ищецът, който носи доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Установено е по делото от събраните писмени доказателства – подадените от ищеца заявления и молби до общината, че натоварените от нея служители не са изпълнили служебните си задължения чрез неоправдано бездействие при изпълнение на възложената им работа по обработка на документите, както и тези за връщане на приложеното към тях удостоверение за търпимост. Това бездействие обосновава извод за незаконосъобразно поведение на ответната община в лицето на нейните служители. Въпреки това отговорността й по чл. 49 ЗЗД не може да бъде ангажирана поради липса на останалите две предпоставки от фактическия й състав: липсва причинно-следствена връзка между това бездействие и твърдените вреди, а и такива също не се установяват. По делото не е установено предварителният договор на ищеца с трето лице за продажбата да е развален поради невръщането от общината на удостоверението за търпимост на сградите в единия от собствените на ищеца парцели, както и на неиздаването на актуална скица от кадастралната карта с нанасянето на тези сгради. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд относно неотносимостта на факта дали сградата е законна или не за възможността да бъде предмет на разпоредителна сделка, тъй като незаконната сграда не е изключена от гражданския оборот. Поради това липсата на удостоверението за търпимост не е пречка за валидно изповядане на сделката с третото лице, а поетото от ищеца с анекс към договора задължение да се снабди с документи за законност на сградите е обективно неизпълнимо, тъй като същите не са законно построени. Съдът приел за установено по делото, че общината е изпратила писмо до СГКК с представяне на данни за попълване на кадастралната карта с процесните три сгради, въз основа на заповедта на кмета за това, както и, че липсват доказателства ищецът да е бил възпрепятстван да се снабди с актуална скица по кадастралната карта, която е одобрена чак през 2018 год. Повторното заявление за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт е заверено в деня на постъпването му в общината, което е преди изтичане на срока по анекса към предварителния договор на ищеца с третото лице. Нотариален акт не е издаден от нотариуса, но липсват доказателства това да се дължи на неправомерни действия или бездействия на общински служители. Съдът приел за недоказан и факта за наличие на реално причинени вреди на ищеца, като на първо място приел, че предварителният договор и анекса към него са с недостоверна дата, същото важи и за представените по делото разписки. Изложил е съображения относно датата на издаване на първата от тях, както и сумата по нея, почти изцяло покриваща присъдената сума по изпълнителния лист, а останалите касаят доброволно плащане от страна на ищеца. Анализирал е приетите заключения на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, от които се установява неотразяване на тези разходи в Отчет за приходи и разходи на ЕТ за 2017 год., както и грешното им вписване в счетоводните книги на търговеца, т. е. липсват редовно водени книги, които да служат като доказателство за твърденията на ищеца за наличие на вреди. Недоволен от така постановеното решение, ищецът Едноличен търговец „Оскар-999-Красимир Благоев“,чрез пълномощника му адв. Ел. Т., го обжалва в срока по чл. 283 ГПК по съображения за постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към жалбата се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по формулиран въпрос относно задължението на съда да отложи разглеждането на делото за друга дата при наличието на ясно изразена воля на страните за отлагането му поради водени между тях преговори за доброволно уреждане на спора, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Могат ли строежите без строителни книжа и допустими по действащата уредба, да бъдат предмет на прехвърлителна сделка, респ. на нотариално производство, без надлежно издадено удостоверение за търпимост, по който касаторът се позовава на противоречие с приетото в решение № 60087/28.06.2021 год. по гр. д. № 3984/2020 год., ІІ г. о. На същото основание – противоречие с посочените решения на ВКС- № 167 от 3.07.2018 год. по гр. д. № 4020/2017 год. ІV г. о., № 50 от 21.07.2017 год. по гр. д. № 4880/2014 год. ІV г. о., № 270 от 19.02.2015 год. по гр. д. № 7175/2014 год. ІV г. о. касаторът се позовава и по поставен процесуалноправен въпрос: Може ли, без да е налице оспорване от другата страна, съдът служебно да приеме, че представените по делото частни документи нямат достоверна дата? Следва ли в този случай съдът изрично да укаже на страната, представила документа, да ангажира други доказателства във връзка с установяване на датата му? В посочените решения е прието, че частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените с тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК. В обжалваното решение е прието обратното, без оспорване от другата страна и без указания на съда за ангажиране на други доказателства. Отделно от това се излагат доводи за „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответната Община Пещера, чрез адв. Ал. Ч., оспорва касационната жалба по съображения в писмения отговор, като претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, при проверка за допустимостта на настоящото производство намира, че касационната жалба на ЕТ е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. По обосноваността на изложените основания за допускане на касационно обжалване приема следното: При прочита и от съдържанието на мотивите към обжалваното решение не се констатират такива пороци на съдебния акт, които да обосновават неговата очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Както е разяснено още в ППВС № 9 от 28.XII.1966 год. отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа – съгласно приетото в ППВС № 7 от 29.XII.1958 год. Така установените принципни положения са трайно и последователно възприети и в последващата съдебна практика /напр. решение № 308 от 03.01.2018 год. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 год., IV г. о., решение № 488 от 07.02.2012 год. на ВКС по гр. д. № 899/2010 год., IV г. о. и др./ и липсва основание да се приеме, че същите са нарушени при постановяване на обжалваното въззивно решение. При предявен иск по чл. 49 ЗЗД съдът следва да установи онези факти, които имат значение за деянието, за извършването му от ответника, неговата противоправност или изключването ѝ; за увреждащия резултат, наличие на пряка причинно-следствена връзка между резултат и деликтно поведение; за опровергаване на презумпцията за вина; за освобождаването от отговорност. Съдът дължи мотиви дали деянието, за което се твърди, че е причинило увреждането на ищеца, е противоправно. Противоправно е онова поведение, което не съответства на дължимото според предписанията на правния ред и порядък или на публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата – в този смисъл решение № 207 от 17.03.2021 год. на ВКС по гр. д. № 165/2020 год., IV г. о. В случая въззивният съд приел наличието на неоправдано бездействие на служителите на ответната община при възложената им работа по обработката на подадените заявления и искане за връщане на приложен документ, което не се изключва от липсата на данни за оспорването на това бездействие. Основното съображение за липсата на основание за ангажиране на отговорността на общината е липсата на причинно-следствена връзка между това бездействие и реално претърпените от ищеца вреди, който извод е обоснован въз основа преценката на събраните по делото доказателства. Липсват такива, които да доказват по несъмнен начин, че именно бездействието на служителите на общината да върнат удостоверението за търпимост и да издадат актуална скица с нанесени процесните сгради да е причина за неизпълнението на договора от страна на ищеца и заплащането от него на неустойката на третото лице. Изводът на въззивния съд за неотносимостта на статута на сградата – дали е законна или не, за възможността да е предмет на разпоредителна сделка не е направен в противоречие с цитираното решение по гр. д. № 3984/2020 год. на ІІ г. о. на ВКС. В него е посочено, че изискването за установяване законност на строежа, респ. на търпимостта на незаконен строеж, въведено с параграф 16 ПР на ЗУТ и 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /ДВ бр. 82/2012 год./ и то с оглед на нотариалното производство, респ. удостоверението за търпимост урежда правното положение на незаконните строежи от гледна точка на благоустройствените закони, но е неотносим към вещноправните последици от незаконното строителство. След подробния анализ на нормативната уредба и преглед на съдебната практика е заключено, че законодателят не е изключил незаконните строежи от обектите, върху които могат да съществуват вещни права, нито ги е изключил от гражданския оборот. Целта на изискването на параграфи 16 ПР на ЗУТ, 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ за удостоверяване търпимостта на незаконния строеж в нотариалното производство е уведомяване на приобретателя за риска, че придобива незаконен строеж, който може да бъде премахнат. Изрично е посочено, че липсата на удостоверение за търпимост, както и статутът на нетърпимост на строеж не е пречка за прехвърлянето му по нотариален ред. В същия смисъл са и решение № 280 по гр. д. № 2394/2013 год. на ІV г. о., решение № 233 по гр. д. № 195/2012 год. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 431 по гр. д. № 6069/2007 год. ІV г. о. на ВКС, с която практика произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение не противоречи по поставеният въпрос за възможността строеж без строителни книжа да е предмет на прехвърлителна сделка, без надлежно издадено удостоверение за търпимост. В настоящия случай такова удостоверение е издадено от общината, която го е задържала заедно с останалите подадени до нея документи, като изводът на съда е обоснован от липсата на доказана причинно-следствена връзка между това бездействие, както и за неиздаването на исканата скица, и неизпълнението на поетото с договора от 1.08.2014 год. задължение на ищеца да прехвърли собствеността върху имотите. Напротив, последното е обусловено от липсата на данни по делото за легитимация на ищеца като собственик на сградите към този момент /констативен нотариален акт е издаден 2019 год./, като не се твърди късното издаване на констативния акт да е по причина на противоправно поведение на служителите на общината. При липсата на горната предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД – причинно-следствената връзка между действията /бездействията/ на служителите на общината и неизпълнението на поетото от ищеца задължение да прехвърли собствеността върху имотите, въпросът за установяване на твърдените вреди въз основа на представените доказателства остава неотносим за изхода на спора. Извън това, произнасянето в мотивите на обжалваното решение относно приетите по делото частни документи представлява израз на правомощието на съда да обсъди и прецени събраните доказателства и да зачете тяхната доказателствена сила, съгласно чл. 180 ГПК, респ. чл. 181 ГПК относно достоверната им дата за трети лица. Преценката дали същите обосновават категоричен извод за наличие на договорни отношения към посочения момент е направена от решаващият съд в съвкупност с останалите доказателства по делото, в т. ч. и заключения на съдебно-икономическа експертиза по въпроса за записванията в счетоводните книги на едноличния търговец, като тази преценка на съда не е предпоставена от необходимостта от оспорване на тези писмени доказателства от другата страна. Поставеният в тази връзка процесуалноправен въпрос на касатора представлява по същността си оплакване за неправилност на направения извод на съда относно доказателствената стойност на писмените доказателства за твърдените от него вреди, както и за разпределение на доказателствената тежест, който въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и както се посочи - е и неотносим при установената липса на една от предпоставките – причинно-следствената връзка между деянието и твърдяната вреда, което е достатъчно основание за неоснователността на предявения иск по чл. 49 ЗЗД. Неотносим е и поставеният процесуалноправен въпрос за отлагане на делото при „наличие на ясно изразена воля от страните за отлагане поради водени между тях преговори за доброволно уреждане на спора“. Този въпрос не е обуславящ извода на съда по предявения иск, нито е поставян във въззивното производство. Молба за отлагане от пълномощника на ЕТ е подадена в първоинстанционното производство /гр. д. № 788/2020 год. на Пещерския районен съд/ с твърдения за преговори между страните, която не е уважена по изложените съображения в разпореждането на съдията докладчик. Несъмнено е и, че доброволно уреждане на спора не е постигнато. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, поставеният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касатора в изложението му въпроси нямат такава характеристика, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по релевираните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. С оглед този извод касаторът следва да заплати на ответника в настоящето производство направените в него разноски в размер на сумата 1 200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложените на л. л. 22 – 24 от делото: списък на разноските, договор за правна защита и съдействие и вносен документ. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.