Определение № 1342 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3910/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адв. В.- особен представител на Й. Г. Б., с която се иска допълване на постановеното определение в частта за разноските с осъждане на ищеца да й заплати възнаграждение за особен представител за осъществено процесуално представителство в касационното производство по делото в предвидения в закона размер. Твърди, че нито въззивната, нито касационната инстанция е постановила определение, с което ищецът да е задължен за внесе депозит за дължимото й възнаграждение за особен представител, респ. – такъв не е внасян, поради което е невъзможно да й бъде издаден разходен ордер за дължимото възнаграждение. С писмения си отговор „ОББ“ АД изразява становище за неоснователност на молбата. ВКС, ГК, състав на ІV гр. отделение, намира за установено следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество, е основателна. В производството по чл. 288 ГПК адв. А. В. е участвала като особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника по иска Й. Б., като е изготвила касационна жалба с основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК на особения представител се дължи възнаграждение за всяка от инстанциите, независимо от постигнатия правен резултат, което възнаграждение винаги е за сметка на ищеца и се внася предварително – преди приключване на делото в съответната инстанция (ТР № 6/2013 г.на ОСГТК на ВКС, т. 6). Заплатените от ищеца възнаграждения за назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител за всяка от инстанциите представляват разноски по водене на делото, за извършването на които ищецът би могъл да поиска да бъде възмезден от ответника по правилата на чл. 78 ГПК, според изхода на делото. Съдът е длъжен служебно, и без направено искане от особения представител, да определи възнаграждението му за съответната инстанция и да определи срок на ищеца за внасянето му, като пропускът на съда да стори това може да бъде отстранен по реда на чл. 248 ГПК. В случая производството по чл. 288 ГПК е приключило с окончателно по своя характер определение № 574/31.03.2023 г. по гр. д. № 3910/2022 г. на ВКС, ІV гр.отд., без предварително служебно да е определен размера на възнаграждението на особения представител на касатора- ответник по иска Й. Б., с указания на ищеца за заплащането му. Съгласно чл. 9, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 ГПК от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция ДВ., бр. 68/2020 г./, минималното възнаграждение на особения представител на касатора за изготвяне на касационна жалба с основанията по чл. 280 ГПК възлиза на 600 лв., която сума ищецът „ОББ“ АД /преди „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъде осъден да заплати на адв. А. В.. С оглед изхода на спора и иницииране на касационното производство по жалба на ответника по иска, Й. Г. Б. следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „ОББ“ АД сумата 600 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение