Определение № 3379 от 02.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 507/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Д. П. Б., чрез процесуалния му представител адвокат С. Г. и А. Б. Б., представлявана от адв.К. Д., срещу решение №1419 от 13.06.2022г. по в.гр.д.№14926/2021г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.06.2021г. по гр.д. №11000/2020г. на Софийския районен съд, с което е:

• прието за установено по отношение на Д. П. Б. и А. Б. Б., че Р. В., Б. и Ц. С. Б. са собственици при равни квоти, придобити въз основа на наследствено правоприемство от В. Н. Б. на източна реална част с площ от 8кв.м. от УПИ *, кв.*,[жк]по действащ регулационен план, одобрен със Заповед № РД-09-50-264/27.05.1997г., а по действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор *, с площ от 623 кв.м., при граници на реалната част: ПИ с идентификатори *, *и останалата реална част от ПИ с идентификатор *, която реална част неправилно е заснета и нанесена като част от съседния ПИ с идентификатор *по действащата КК, записан на ответниците, вместо в границите на притежавания от тях ПИ с идентификатор *и осъждане на ответниците да им предадат владението на тази реална част;

• ответниците Д. П. Б. и А. Б. Б. са осъдени да преустановят създадените пречки за упражняване от ищците Р. В., Б. и Ц. С. Б. на право на собственост върху ПИ с идентификатор ***по действащата КК, като за своя сметка предприемат действия по отстраняване на преминаващата в спорната част ограда от бетонов цокъл с височина от около 50 см., върху който е монтирана телена мрежа в участък между два бетонови кола с размери 25 см. х 25 см. и височина от 2м.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.

В приложеното към касационната жалба на Д. Б. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Длъжен ли е съдът да направи преценка на заключението на вещото лице и да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като го възприеме, ако същото е обосновано, независимо дали е оспорено или не е, както и да се мотивира за това във всички случаи, независимо от липсата на оспорване.

Въззивното решение е постановено в противоречие с решение №128/08.11.2017г. по гр.д.№60344/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №248/16.11.2015г. по гр.д.№1271/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.

2.Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства и служебно, ако е въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение във връзка с установяване на факти или за необоснованост на фактически констатации, поставени в основата на първоинстанционното решение, от значение за спора, включително да назначи експертиза и определи нейния предмет, независимо дали такава е поискана, а ако е поискана, независимо от предмета на нейната задача.

Въззивното решение е постановено в отклонение на т.3 от ТР№1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №60194/03.12.2021г. по гр.д.№3345/2020г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №186/23.01.2019г. по гр.д.№1149/2018г. на ВКС, І г.о.

Поставени са пет въпроса, които касаят произнасянето от страна на въззивния съд по направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност:

3.1.Кои доказателства и как съдът трябва да прецени, обсъди и интерпретира при формиране извода за основателност или неоснователност на направено в хода на процеса възражение за придобивна давност.

Изводите на въззивния съд са формирани при противоречие с решение №493/05.03.2013г. по гр.д.№236/2012г. на ВКС, І г.о., решение №266/29.06.2011г. по гр.д.№1058/2010г. на ВКС, І г.о. и решение №129/08.11.2017г. по гр.д.№60344/2016г. на ВКС, ІІІ г.о.

3.2.Следва ли съдът да обсъди свидетелски показания за осъществявано давностно владение и явяват ли се те допустими доказателства, чиято преценка следва да бъде направена при формиране съдебните изводи за осъществен или неосъществен състав на придобивния способ давност.

По този въпрос въззивното решение противоречи на решение №266/29.06.2011г. по гр.д.№1058/2010г. на ВКС, І г.о.

3.3.Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите доказателства по делото.

Произнасянето на въззивния съд противоречи на решение №493/05.03.2013г. по гр.д.№236/2012г. на ВКС, І г.о.

3.4.Длъжен ли е съдът да определи предмета на спора и правнорелевантните факти, които подлежат на изясняване и по отношение на тях да обсъди всички събрани в процеса доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Произнасянето от страна на въззивния съд по този въпрос противоречи на решение №493/05.03.2013г. по гр.д.№236/2012г. на ВКС, І г.о.

3.5.Кои са елементите от фактическия състав на придобивната давност.

Решението на въззивния съд е постановено в противоречие с решение №88/27.07.2016г. по гр.д.№661/2016г. на ВКС, ІІ г.о.

4.Следва ли въззивният съд да въприеме изцяло приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, базиращо се на доказателства представени извън процесуалните срокове за това, изводи некореспондиращи на предмета на експертизата, без да се направи съвкупна преценка с останалите доказателства по делото, както и следва ли да изложи мотиви защо кредитира изцяло това заключение.

Противоречие на въззивното решение с решение №129/08.11.2017г. по гр.д.№60344/2016г. на ВКС, ІІІ г.о.

5.От значение ли е законовото/правно основание за приемане на регулационните планове, за преценката на тяхното действие, включително за преценка налице ли е грешка в регулационния план, респ. кадастрален план, засяга ли изменението въпросът за приложение на регулацията или не и кои са предпоставките за приложение на регулационния план.

Въззивното решение противоречи на решение №222/04.05.2010г. по гр.д.№136/2009г. на ВКС, ІІ г.о. и ТР№3/15.07.1993г. на ОСГК на ВС.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касация Р. В., Б. и Ц. С. Б. изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Д.Б..Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В приложеното към касационната жалба на А. Б. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, по въпросите:

1/За да се счита приложен дворищнорегулационен план, приет при действието на ЗТСУ, необходимо ли е да са уредени сметките по регулация, които да са установени със заповедта на техническите органи, които да го одобряват.

2/Когато не са посочени сметки по регулация, които следва да се уредят, трябва ли да се приеме, че съответната вътрешна регулационна граница която е трансформирана в имотна съвпада с вътрешната регулационна граница по предходно приложен дворищнорегулационен план.

3/Има ли значение правилото на §8, ал.2 от ПР на ЗУТ за отмяна действието на дворищнорегулационния план в случай, че не са уредени сметките по регулация по уличнорегулационния план.

4/Има ли правен интерес да предяви искане по чл.537, ал.1 от ГПК трето лице за отмяна на констативен нотариален акт, издаден на основание давностно владение след като с този акт не се засягат неговите материални права.

5/Следва ли съдът при обсъждане на заключението на вещото лице да го съпостави с останалия доказателствен материал или е достатъчно наличието на заключение относно правно значим факт, което не кореспондира с останалите доказателства и което не е посочено на база какви научни методи е изготвено.

6/Ако спорната вещ е собственост на единия съпруг, то следва ли съдът да изложи мотиви защо приема, че и съпругът- несобственик упражнява фактическа власт върху вещта.

Твърди се, че изводите на въззивния съд са формирани в противоречие на следната съдебна практика на тричленни състави на ВКС: решение №103/03.08.2012г. на ВКС по гр.д.№905/2010г. на ВКС, І г.о., решение №27/08.03.2018г. на ВКС по гр.д.№4170/2018г. на ВКС, І г.о.; решение №129/04.01.2018г. на ВКС по гр.д.№528/2017г. на ВКС, ІІ г.о., решение №186/11.06.2010г. на ВКС по гр.д.№795/2009г. на ВКС, І г.о., решение №266/28.11.2012г. на ВКС по гр.д.№61/2012г. на ВКС, ІІ г.о., решение №762/20.07.2011г. на ВКС по гр.д.№1371/2009г. на ВКС, І г.о., решение №1796/03.06.1996г. по гр.д.№2657/95г. на ВКС, ІV г.о. и решение №212/01.02.2012г. на ВКС по т.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІ т.о.

Поставя се следният въпрос, който според касатора следва да бъде допуснат при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по него няма формирана съдебна практика:

Когато вещта е собственост на единия съпруг презумира ли се, че върху нея другият съпруг осъществява държане или този факт следва да установен пълно и главно от ищците, които го твърдят.

Претендира се и очевидна неправилност на решението.

Ответниците по касация оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по тази жалба. Претендират разноски.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, и са подадени от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с искове, предявени от Р. В. Б. и Ц. С. Б. срещу Д. П. Б. и А. Б. Б., с правно основание чл.108 ЗС вр.чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване правото им на собственост при равни квоти, придобити въз основа на наследствено правоприемство от В. Н. Б. на реална част с площ от 8 кв.м. от УПИ *, кв.*,[жк]по действащ регулационен план, а по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор *,, при граници на реалната част: ПИ с идентификатори *, *и останалата реална част от ПИ с идентификатор *, която реална част неправилно е заснета и нанесена като част от съседния ПИ с идентификатор *по действащата КК, записан на ответниците, вместо в границите на притежавания от тях ПИ с идентификатор *и осъждане на ответниците да им предадат владението на тази реална част, както и иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждането на ответниците да преустановят създадените пречки за упражняване от ищците на право на собственост върху ПИ с идентификатор ***по действащата КК, като за своя сметка предприемат действия по отстраняване на преминаващата в спорната част ограда от бетонов цокъл с височина от около 50 см., върху който е монтирана телена мрежа в участък между два бетонови кола с размери 25 см. х 25 см. и височина от 2 м.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че от представения препис на крепостен акт № 1098, дело № 1693 от 17.06.1910г. се установява, че А. Б. придобива собствеността на къща, построена на 54 кв.м. площ, хамбар и дворно място с площ от 2400 кв.м. в землището на [населено място].От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че за този имот е отреден парцел * от кв.*по регулационен план, одобрен със заповед №78/16.06.1910г.След смъртта на А. Б. собствеността на описания имот е придобита от сина му Н. А. Б..

С нотариален акт № 179, том VII, дело № 1176/30.04.1958г. Н. А. Б. продава на сина си В. Н. Б. дворно място от около 650 кв.м. с лице от около 25 кв.м. към ул. „*“, съставляващо по проекто РП на кв.*самостоятелен парцел, а по отменения РП от 1910 г. съставляващ част от имот * от кв.*.

Със Заповед № 5292/27.08.1958 г. е одобрен РП за [населено място], съгласно който за имотът на А. Б. са отредени два парцела - *от кв.*и * от кв.*.Впоследствие северната част от имота е нанесена в кадастралната основа на РП с планоснимачен номер *, а отреждането на парцел *за имот * е променено на парцел * за имот ***.

С договор за дарение от 14.03.1959г., обективиран в нотариален акт №108, том III. дело № 468/1959г., Н. А. Б. прехвърля на сина си П. А. Б. 627/1180 ид.ч. от парцел * от кв. *по плана на С.-Б..

От СТЕ се установява, че със Заповед № 124/25.05.1959 г. е изменен РП от 1958г. и парцел * от кв. *е разделен на два имота - парцел * с площ от 576.50 кв.м. и парцел * е площ от 598.50 кв.м.Съгласно това разделяне северната граница на парцел * е с дължина 17 метра, а северната граница на парцел * е с дължина 7.47м.

С н.а.79, том ХІІ, н.д.№2265/26.12.1959г. В. Б. е признат за собственик по приложен регулационен план на празно място от 23кв.м. от имот с пл.№* от кв.*и на 23.5кв.м. от улицата.

С договор за доброволна делба от 05.10.1960г. съсобствеността върху имота е прекратена.Със същия в дял на Н. А. Б. е поставен парцел * с площ от 598 кв.м., П. Н. Б. получава в изключителна собственост парцел *от кв. *по плана на С. с площ от 576 кв.м.След делбата, при прилагане на изменението на РП са изчислени придаваемите части към парцел *.Планът е приложен, тъй като двата новообразувани от разделянето на парцел * от кв. *имота са били реално обособени и ползвани като два самостоятелни и са били уреждани сметки по регулация с общината и собствениците на съседни имоти.

Видно от протокол по регулационна преписка № 369/1961 г. съгласно дворищния регулационен план на кв.*, утвърден със заповед № 66/16.03.1959 г., № 5292/27.08.1959 г. и 124/24.05.1959 г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството към собствения на П. Н. Б. парцел * се придават от улица 17 кв.м. и от имот пл. № ***, собственост на Н. А. Б. - 9 кв.м. по 12 лева всеки. Към протокола е представена и скица от 04.08.1961 г., на която са отразени придадените площи.

Със саморъчно завещание от 05.10.1960 г. Н. А. Б. оставя на съпругата си Р. М. Б. собствеността върху парцел * от кв. *с площ от 598 кв.м. заедно е построената в него къща.От представена молба за отказ от наследство от 05.07.1985г. се установява вписване на извършен от П. Н. Б. отказ от оставеното от покойната му майка Р. М. Б. наследство.След смъртта на Н. А. Б. на 04.11.1962г. и на Р. М. Б. на 10.05.1985г. общият им син В. Н. Б. придобива въз основа на наследствено правоприемство и извършения от брат му отказ от наследство собствеността на УПИ *** с площ 598 кв.м.За придобитата от него собственост е съставен нотариален акт № 1, том XVI, дело № 3047/1993 г., поправен с нотариален акт № 96, том XVII, дело № 3354/1993г.

От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че след смъртта си на 20.04.2015 г. В. Н. Б. оставя наследници по закон преживяла съпруга Ц. С. Б. и дъщеря Р. В. Б..

От представения по делото нотариален акт № 71, том XV, дело № 2667/1975 г. се установява, че с договор за дарение от 08.03.1975 г. ищцата Р. В. Б. е придобила собствеността и на отстоящия северно на просените имоти парцел ***, дарен от Н. А. Б. на В. Н. Б. през 1958г.

След смъртта си на 23.11.2008 г. П. Н. Б. оставя свой наследник по закон сина си Д. П. Б..

На ответника Д. Б. е издадено разрешение за строеж №318 /24.10.2014г. за изграждане на ограда с височина от 2.20м. и дължина 45.68м. в имота на същия по регулационните граници с УПИ*, УПИ * и към УПИ ***.От СТЕ и представената ситуационна скица се установява, че местоположението на оградата е съобразено с действащия РП от 1997г.

Според заключението по допуснатата по делото СТЕ със Заповед № 291/30.05.1980 г. е одобрен нов РП, в който имотът на ищците е отразен като парцел * от кв.*, а на ответниците като парцел * от кв.*, чиито северни граници са изместени в южна посока.Останалите граници, включително общата помежду им такава, не са идентични с тази по плана от 1958г.Няма данни за прилагане на плана от 1980г.Действащият регулационен план за района е одобрен със Заповед № РД-09-50- 264/27.05.1997 г. и в него имотът на ищците е отразен като парцел * от кв.*, а на ответната страна като парцел * от кв.*.Нанесените в плана северни граници на двата имота не съответстват по дължина на тези по приложения план от 1959г.По действащия РП северната граница на имота на ищците е с дължина от 16м., а на ответната страна – 9.50м. Кадастралната карта за района е одобрена със Заповед №РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК и в нея имотът на ищците нанесен с идентификатор *и площ от 623 кв.м., а на ответната страна- с идентификатор *с площ от 650 кв.м.В границите им са включени придадени по южната граница части и придадена площ по североизточния ъгъл на имота на ответника Б.. Общата помежду им граница е отразена въз основа на действащия РП от 1997г. и така дължината на северната граница на имота на ищците е посочена като 16.50 м., а на ответниците – 8.93м.

При извършения от вещото лице оглед на място е констатирано, че между двата имота има ограда с бетонна основа, върху която са монтирани метално колове и телена мрежа като в северозападния ъгъл на имота на ответната страна и в началото на чупката на оградата между двата имота и по границата на този имот с поземлен имот *са изградени и бетонни колони.По северната граница на имота на ищците с поземлен имот *е изградена подпорна стена, прекъсната между съществуващата на место спорна ограда и съществуващо ябълково дърво.Съществуващата на място ограда между имотите на страните е изградена по границите на УПИ * и УПИ * по РП от 1997 г. и е идентична с нанесената в действащата КК граница между имот с идентификатор *и с идентификатор имот *.

Въззивният съд е приел, че от СТЕ и приетите по делото писмени доказателства се установява, че източната регулационна граница на парцел * по РП от 1959г. не съответства в северната си част с източна регулационна граница на УПИ* по действащия регулационен план от 1997г., която е идентична с източната регулационна граница на поземлен имот *.Няма данни за промяна на местоположението на границата от 1959г. въз основа на договорни или други отношения между страните, като тази граница е била изместена с около 1м. в западна посока с регулационния план от 1980г. и това изместване е повторено в плана от 1997г., както и в кадастралната карта.В резултат на грешното нанасяне границата на източната реална част от УПИ * с площ на реална част от 8 кв.м. неправилно е заснета и нанесена като част от поземлен имот с идентификатор ***по действащата кадастрална карта.

По делото са били разпитани свидетели, като според показанията на свидетеля И. П. Н., при първото му посещение в имота на ищеца преди повече от десет години между него и имота на ответника Б. не е имало ограда. Ограда между имотите се появила преди около пет – шест години.В имота на ищците не можело да се влезе с кола от към [улица], поради денивелацията на терена.Влизането се извършвало през имот с идентификатор *също собственост на ищеца Р. Б..След изграждане на оградата между двата имота последната не можело да преминава до гаража си през имот с идентификатор *, което наложило изграждане на подстъп от към [улица].През последния не можело да се премине с голямо превозно средство.

Свидетелят В. Д. Д. установява, че между имотите на страните до 2015г. не е имало ограда.До гаража в имот ***ищцата е достигала с автомобил, преминавайки през незастроен свой имот в съседство с имота на ответника.Последният влизал в собствеността си по същия начин.Понастоящем между имотите на страните се издигала ограда, а оставеното за преминаване разстояние било недостатъчно за автомобил, което е станало причина ищецът Р. Б. да изгради естакада от към [улица], но достъпът през зимата бил труден поради денивелацията.

Свидетелят Ц. С. К. сочи, че през годините назад целият имот на ответника Д. Б. е бил ограден.Ниска ограда от метални колчета, комбинирани с бодлива тел и и права тел на места с височина от около метър минавала между имотите на страните. Около 2015 г. ответникът Б. изградил нова ограда, която по преценка на свидетеля минава по линията на старата.За преминаване с натоварени със строителни материали автомобили се премахвал единият кол на старата ограда и след това пак се поставял.Ищцата Р. Б. имала свободен достъп с кола от към [улица].

Свидетелят К. П. Ч. установява, че в продължение на тридесет години имотът на ответната страна бил ограден. Между имотите на страните имало ограда с колчета, опасани с права и бодлива тел.През 2015г. Д. Б. изградил ограда, която визуално преминавала на мястото на старата с колчетата.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че по силата на настъпило универсално наследствено правоприемство от покойния В. Н. Б. ищците Ц. С. Б. и Р. В. Б. са придобили собствеността на ПИ с идентификатор *по действащата към момента на откриване на наследството кадастрална карта, представляващ парцел * по плана от 1959г.Тъй като имота е придобит от наследодателя на ищците по силата на наследствено правоприемство и отказ от наследство, то на основание чл.9, ал.1 ЗН, ищците имат равни права в собствеността.Този имот е бил образуван след изменението на РП от 1958г., което е осъществено през 1959г., с което парцел * от кв.*е разделен на две части - парцел * и *.Въззивната инстанция е приела този план за приложен, доколкото при него е налице съвпадение на регулационните линии с имотните граници на двата образувани при разделянето парцела, които са ползвани като самостоятелни и по отношение на придаваеми части от съседни имоти към парцел *, придобит по наследство от ответника Д. Б., са уреждани сметки по регулация.По РП от 1980г. и 1997г. границите на имота на ищците не съответстват на имотните граници по РП от 1958 г. и липсват данни за определяне на обезщетение във връзка с придаваеми части по регулация по последните два по време посочени регулационни плана, в които границата между двата имота е изместена в западна посока с около един метър, което изместване е повторено и в действащите КККР.Образуваната при изместването на границата площ от 8 кв.м. от УПИ *, заключен в контур между точки 1-2-3-1 на скица приложение 2 към СТЕ попада в границите на ПИ с идентификатор *, записан на името на първия ответник. Безспорно е, че тази реална част от 8 кв.м. се владее от ответниците, като през 2015 г. първият от тях е изградил масивна ограда по границата между имотите на страните по действащата КК. Безспорно е, че вторият ответник А. Б. живее в ПИ с идентификатор *като съпруга на първия от тях, както и че ответникът Б. е признат за собственик на 74/650 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***въз основа на наследство и давност по време на брака му с ответника А. Б..

Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на ответника А. Б. относно процесуалната й легитимация да отговаря по ревандикационния иск.Правният интерес от провеждането на ревандикационен иск се извежда от твърденията на страната.При твърдения на ищеца, че е собственик на реална част от имот, която се ползва без основание от ответника, правен интерес от предявяването на иска е налице.Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС на ОСГК искът по чл. 108 ЗС може да бъде предявен и срещу държателя на несобствената вещ, поради което направеното оплакване се явява неоснователно.

Прието е още, че от депозираните по делото писмени доказателства и приетата СТЕ не се установяват данни за изградена ограда между двата имота след извършената през 1960г. доброволна делба до 2015г.Такава ограда не е нанесена в кадастралната основа на РП от 1980г. и от 1997г., не се установява на окомерна скица от 24.07.2001г. към протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж № 225 от същата дата на СО-район „Витоша“, от ортофотоплан летене 2011г., от ситуационна скица от м.10.2015 г. и изследванията на вещото лице.С оглед на изложеното и при съобразяване показанията на свидетелите на ищеца въззивният съд е приел, че не може да направи извод за наличие на ограда между двата имота преди 2015г.

Формиран е извод, че в плана от 1980г. и 1997г. има грешка, която създава привидност за съвпадение на имотната и регулационна граница между имотите на ищците и на ответната страна по дворищнорегулационните планове от 1980г. и 1997г., докато те в действителност не съвпадат, а реално част от имота на ищцовата страна е придадена към парцела на ответната.Не се установява по двата плана да се касае за придаваема част от имота на ищците към съседния му от изток. При наличие на грешка в кадастралния план, която създава привидност за наличие на придаваеми по регулация части разпоредбата на §6, ал.2 и 4 и §8 ПЗР на ЗУТ не намират приложение По делото не се установява, че праводателят на ответника Б. е владял спорните 8 кв.м., поради което не е налице продължаване на владението от страна на неговия наследник ответникът Д. Б..

Не се установява ответниците и наследодателят на първия от тях да са осъществявали владение по регулационната линия по плана от 1980г. и от 1997г. до преди 2015г., поради което направеното от тях възражение за изтекла придобивна давност се явява неоснователно.

Въззивният съд е приел, че по отношение на ответника Д. Б., който е изградил процесната ограда 2014-2015г. се доказва твърдяното неоснователно действие, с което е създал пречки на ищците да ползват спорната реална част, поради което негаторният иск следва да бъде уважен само спрямо този ответник и той да бъде осъден да премахне изградената ограда с бетонова основа, върху която са монтирани метално колове и телена мрежа в частта по контур межди точки 3-1-2 на скица приложение ІІ към експертизата.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите два въпроса, които са свързани с действията на съда по преценка на събраните по делото доказателствени средства, както и правомощието му да допуска и събира служебно доказателства по делото.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 1/2000 г., съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма.

Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му/ В този смисъл са решение № 108 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 324 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 378/2009 г., I г. о., ГК и Решение № 248 от 16.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1271/2015 г., III г.о./.

В случая въззивният съд е кредитирал изцяло заключението по допуснатата по делото СТЕ като е приел, че същото е обосновано и кореспондира изцяло с приложените по делото писмени доказателства. Изложени са мотиви защо се приема, че по отношение на процесните имоти са приложени само регулационните планове от 1958г./изменен през 1959г./ и от 1997г., а не и плана от 1980г.Изводите за липсата на съвпадане на границите на имота на ищците по плана от 1997г. с регулационните линии по плана от 1958г. е направен на база графичната част към заключението и липсата на данни, че по последващият план е предвидено придаване по регулация на части от имота на ищците към този на ответника.Въпреки това по РП от 1997г. границата между двата съседни имота е изместена в западна посока с около един метър, което изместване е отразено и в действащата кадастрална карта.

Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, който е отказал да допусне допълнителна техническа експертиза, което искане жалбоподателите са обосновали при условията на чл.266, ал.3 от ГПК.В едната си част поставените въпроси са били правни/къде се намира вярната имотна граница между двата имота/, а в останалата част не е било необходимо да се допуска експертиза, тъй като в хода на първоинстанционното производство са били представени доказателства, които установяват от кои имоти са отнети части, които са били придадени по регулация към имота на ответника.Със сключения договор за доброволна делба през 1960г.съсобствениците Н. Б. и П. Б. са прекратили собствеността на имота по крепостен акт №1098/17.06.1910г./при съобразяване на обстоятелството, че реална част от този имот е била придобита по продажба от В. Б./ като в дял на първия е поставен парцел * с площ от 598 кв.м., а вторият получава в изключителна собственост парцел * от кв. *по плана на С. с площ от 576 кв.м.Представено е копие от протокол по рег.преписка 369/1961г. и скица към нея, от съдържанието на които се установява, че към парцел *, собственост на П. Б., се придават: 17кв.м. от общинска улица; 9кв.м. от парцел *.Последният е имотът, който В. Б. е придобил с договор за продажба, обективиран по н.а.179, н.д.№1176/1956г./стр.80/, което означава, че липсва придаване по регулация на части от парцел * към парцел ***.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси, които касаят направеното от ответниците възражение за придобивна давност, тъй като не е налице противоречие между изводите на въззивния съд и посочените решения на тричленни състави на ВКС.Прието е, че показанията на изслушаните по делото свидетели са допустимо доказателствено средство за установяване възражението за изтекла придобивна давност, направено от двамата ответника, които следва се съпоставят с останалите събрани по делото доказателства.Въз основа на съвкупен анализ е прието, че ответниците са установили фактическа власт върху спорната реална част, считано от 2015г., когато са я приобщили към своя имот, изграждайки масивна бетонна ограда.Няма данни по делото за съществуване на масивната ограда преди този момент.Същата не е нанесена в кадастралната основа на РП от 1980 г. и от 1997г., не се установява на окомерна скица от 24.07.2001г. към протокол за определяне на строителна линия и ниво на строеж № 225 от същата дата на СО-район „Витоша“, от ортофотоплан летене 2011г., от ситуационна скица от м.10.2015 г. и изследванията на вещото лице.

Няма основания за допускане на касационно обжалване по четвъртия въпрос, тъй като не се установява, че някоя от страните е представила доказателства извън предвидената от процесуалния закон срокове.След първото по делото с.з. са представени доказателства само от ответника Д. Б./с молби от 04.02.2021г. и 22.02.2021г./, с оглед предоставената му от съда възможност за това.В останалата си част въпросът се припокрива изцяло с първия въпрос, поради което съдът препраща към изложените по-горе мотиви.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по последния въпрос, тъй като цитираното в изложението решение №222/04.05.2010г. по гр.д.№136/2009г. на ВКС, ІІ г.о. е в случая неотносимо.В него е разгледана хипотезата на изменение на влязъл в сила дворищнорегулационен план със съгласие на всички пряко заинтересувани собственици, което е било осъществено при действието на ЗТСУ-отм. Прието е, че в този случай регулационните линии получават значението и на имотни граници от момента на влизане в сила на заповедта за изменение на дворищнорегулационния план, доколкото изменението на регулационния план е извършено не съобразно кадастралната основа, а по волята на заинтересуваните собственици.В процесния случай се установява, че за притежавания от общия наследодател А. Б. имот са били отредени два парцела – * и * от кв.*, а със заповед №124/25.05.1959г. парцел *от кв.*е бил разделен на два парцела – * и *.Не договора за доброволна делба от 1961г., а изменението на РП от 1959г. са довели до разделяне на парцел *, поради което въззивното решение не е постановено противоречие с това цитираната практика на ВКС.

Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника А. Б..

Първият поставен въпрос е неотносим към настоящия случай, тъй като по делото се установи, че страните нямат неуредени сметки по регулация.От представените по делото писмени доказателства и заключението по СТЕ е видно, че действащите за територията РП не са предвидили придаване по регулация на части от парцел * към *.

Въззивното решение е постановено изцяло с посоченото в изложението решение № 27 от 8.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4170/2018 г., I г. о. и решение №129/04.01.2018г. на ВКС по гр.д.№528/2017г., ІІ г.о.

Според т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк.д.№8/2014г.,ОСГК, съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.

Въззивното решение е съобразено изцяло с тази практика.Въз основа на събраните по делото доказателства е прието, че РП от 1958г. е приложен по отношение на притежаваните от Н. Б., В. Б. и П. Б. имоти.Източната регулационна граница на парцел * по РП от 195 не съответства в северната си част с източна регулационна граница на УПИ* по действащия регулационен план от 1997г., която е идентична с източната регулационна граница на поземлен имот *.Същата е изместена с около 1м. в западна посока с регулационния план от 1997г., впоследствие отразено и в кадастралната карта.В резултат на грешното нанасяне границата на източната реална част от УПИ * с площ на реална част от 8 кв.м. неправилно е заснета и нанесена като част от поземлен имот с идентификатор ***по действащата кадастрална карта.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия поставен в изложението въпрос, тъй като въззивното решение не е постановено в отклонение на практиката на ВКС.

С дворищнорегулационните планове, приети при действието на ЗТСУ-отм ., е допустимо части от един имот да се придават към съседен парцел. В тези случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите части. Когато регулационният план е създаден при грешна кадастрална основа, когато в него има явна фактическа грешка или е утвърден при съществено закононарушение, прилагането му е налице, когато придаваемите части се заемат по установения в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години. В останалите случаи планът се счита за приложен при изпълнение на законните условия за заемане на придаваемите части от новия собственик - когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част; при доброволното и предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение. В тези две хипотези на чл. 33 от ЗТСУ настъпва съвпадение на имотните граници с регулационните линии и се говори за прилагане на дворищнорегулационния план/ ТР № 3/15.07.1993 г. на ОСГК на ВС/.

С § 6, ал. 2 и 4 ПЗР на ЗУТ е определен 6 месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане на придаваемите имоти или части от имоти отпада - § 8, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Изброените разпоредби се прилагат тогава, когато със заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план има образуван по регулация съсобствен парцел или придаваеми части от един имот към съседен парцел. Изключение от това правило може да има в случаите, при които е налице грешка в кадастралния план, която създава привидност за наличие на придаваеми по регулация части. В този случай § 6, ал. 2 и 4 и § 8 ПЗР на ЗУТ не намират приложение/В същия смисъл са решение № 186 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 1164/09 г. на I г. о. и Решение № 167 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2014 г., I г. о., /.

Четвъртият въпрос е неотносим, тъй като издадения в полза на ответника Д.Б. к.н.а. №85, н.д.№64/2016г. на нотариус Кр.К. не е бил отменено изцяло, а само относно 8/650ид.ч. Изводите на обжалваното въззивно решение са съобразени изцяло с практиката на ВС и ВКС, според която ако искът бъде уважен охранителният акт ще бъде отменен или изменен в зависимост от вида иск и решението по него/решение №133-85 – ІІ г.о. на ВС, ТР№168-86-ОСГК, решение №403-93 – ІVг.о. на ВС и решение №1/16.05.2011г. по гр.д.№479/2010г., ІІ г.о. на ВКС/.

Петият въпрос е идентичен с въпрос 1-ви по жалбата на касатора Д.Б., поради което съдът препраща към изложените по-горе мотиви за правомощията на съда за преценка на заключението на вещото лице.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по последния въпрос, тъй като същия се явява неотносим.Въззивният съд не е формирал извода, че когато ответници по иска по чл.108 от ЗС са двамата съпрузи, а само единия от тях претендира, че е собственик на спорната вещ то се презумира, че и другият упражнява владение върху имота.Съобразен е отговора на исковата молба на ответницата А.Б., в който е направено възражение, че тя и съпруга са упражнявали съвместно владение върху спорната част от 8кв.м., поради което и същата е била придобита в условията на СИО/стр.119/.Изложеното обосновава по безспорен начин нейната пасивна легитимация по предявения иск.

С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите дължат на ответниците по касация възстановяване на направените от тях разноски в касационното производство, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение