Определение № 60413 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4487/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. М. В., [населено място], подадена чрез адвокат П., срещу определение № 735 от 13.10.2021 г. по в.ч. гр. дело № 591/2021 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1978 от 17.08.2021г. по гр. д. № 20214520104325/2021г. на Русенски районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като иск за съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. В случая се иска установяване на факт – перемиране на изпълнително дело, като това не е предвидено по закон. Според съда твърденият факт на настъпило прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона може да бъде заявен като обстоятелство при обжалване действията на съдебния изпълнител или в рамките на производство по осъдителен иск за ангажиране отговорността на ЧСИ за вреди, по иск по чл.441 ГПК. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправния въпрос: установяване на факта на перемиране на едно изпълнително дело, допустимо ли е да бъде предмет на самостоятелно гражданско производство? Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на Трето г. о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченият по-горе въпрос е обусловил изхода на делото, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд и според която всеки факт, релевантен за гражданско правоотношение, може да бъде установен по повод на делото относно това правоотношение, но не и в самостоятелно производство по реда на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, при условие, че това не е предвидено изрично в закон. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето г. о.