Определение № 60116 от 08.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2414/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 100259/12.01.2021 г. на „Бокородо“ ООД, чрез процесуалния представител адвокат С. М., и по частна касационна жалба с вх. № 101396/17.02.2021 г. на „Фема 59“ ЕООД, чрез процесуалните представители адвокат К. И. и адвокат П. К., срещу определение № 100998/29.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 501/2020 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК към частните касационни жалби са приложени изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, като се поддържат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3. Твърди се противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1/ В случай, че делбеният съд е постановил съдебно решение с диспозитив, по силата на който съсобственият имот e изнесен на публична продан при точно определена цена и при наличието на подадена въззивна жалба, с която една от страните е обжалвала тази оценка, следва ли да се приеме, че решението по чл. 348 ГПК е обжалвано изцяло; 2/ Относно момента на влизане в сила на съдебното решение по чл. 348 ГПК при подадена срещу него въззивна жалба само в частта му за приетата оценка на делбения имот; 3/ Съставлява ли определената оценка на имота част от съдебното решение, постановено във фазата по извършване на делбата; 4/ Следва ли въззивният съд да отчете новонастъпили факти и обстоятелства, представляващи самостоятелно основание за прекратяване на производството, след подаването на въззивна жалба, но преди връщането й на нейния подател и прекратяване на образуваното по нея въззивно производство. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК; решение № 844/27.06.2007 г., постановено по гр. д. № 739/2006 г. на ВКС, IV ГО и определение № 43/28.01.013 г. по гр. д. № 885/2012 г. на ВКС, II г.о. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С обжалваното определение са оставени без уважение частните жалби на „Бокородо“ ООД и „Фема 59“ ЕООД срещу определение № 260000/10.08.2020 г. по гр. д. № 158/2019 г. Окръжен съд - Бургас, в частта, с която са отхвърлени молбите им за допълване на определение № 1770/25.09.2019 г. по същото дело с произнасяне за обезсилване на решение № 144/08.08.2018 г. по гр. д. № 1161/2016 г. на Районен съд – Несебър в частта, в която имотите, предмет на съдебна делба, са изнесени на публична продан и съделителите са осъдени да заплатят държавна такса за проведената делба. От данните по делото е видно, че производството е за делба във фазата на извършването и. С решение на РС-Несебър делбените имоти са изнесени на публична продан, определени са дължимите държавни такси и са разгледани претенции по сметки. С определение № 1770/25.09.2019г. е прекратено образуваното по въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд производство по гр.д.№ 158/2019г. на ОС-Бургас на основание чл.231,ал.1, предл.1 ГПК и първоинстанционното решение е обезсилено в частта по претенциите по сметки. Искането за обезсилване на решението на Районен съд – Несебър в частта, определяща способа за извършването на делбата, както и в тази, възлагаща в тежест на съделителите разноските по извършената делба, е прието за неоснователно с доводи, че в тези части първоинстанционното решение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила на 08.09.2018 г. За неоснователно е прието възражението, че обжалвайки размера на отразената в диспозитива на решението оценка на общите имоти, „Фема 59“ ЕООД е обжалвало определения способ за прекратяване на съсобствеността, тъй като оценката не подлежи на самостоятелно обжалване и подадената срещу нея жалба е недопустима. Прекратяването на съсобствеността чрез сделка, с която са прехвърлени идеалните части на „Фема 59“ ЕООД на другия съсобственик, не може да послужи като основание за допълване на определението за прекратяване на въззивното производство и обезсилване на първоинстанционното решение, тъй като сделката е сключена на 27.05.2019 г., тоест след влизане в сила на решението по извършване на делбата (08.09.2018 г.). С обжалваното определение № 100998/29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 501/2020 г. на Апелативен съд – Бургас е прието, че определение №260000/2020г. на въззивния съд е правилно в частта, с която е отказано да бъде допълнено определение №1770/2019г. по в.гр.д.№158/2019г. за прекратяване на въззивното производство. След изменението на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, в сила от 07.07.2015 г. (ДВ, бр. 50/15 г.), функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени във въззивно производство, е разпределена между ВКС и апелативните съдилища, в зависимост от това дали постановилият ги съд е окръжен или апелативен - апелативните съдилища са функционално компетентни по частни жалби срещу определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени за пръв път от окръжен съд като въззивна инстанция, а ВКС - по частни жалби срещу определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени за пръв път от апелативен съд. Съдът констатира, че е образувано тълк.дело №2/2018г. на ОСГТК на ВКС по въпроса „подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“. Доколкото в цитираното тълкувателно решение ще се даде отговор дали определенията, постановени от апелативен съд по реда на чл.274,ал.1 ГПК, подлежат на обжалване пред ВКС и по какъв ред, то производството по настоящото частно гражданско дело следва да бъде спряно до приключване на тълкувателното дело. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.