Определение № 50876 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2892/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от К. Й. П., М. Т. П. и „Калиман“ ЕООД, действащи чрез адв. К., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Русе решение № 49/17.02.2022г. по гр.д. № 702/2021г., с което потвърдено решение № 260489 от 29.06.2021 г. на РС- Русе по гр.д. № 5681/20220г., с което са отхвърлени предявените от тях срещу „ОББ“ АД и „Рали 2003“ ЕООД иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с присъждане на разноски. В касационната жалба се прави искане за отмяната на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат основанието по чл. чл.280, ал.2 пр.3- очевидна неправилност, основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С писмения си отговор ответникът „ОББ“ АД изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Ответникът „Рали 2003“ ООД не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди първоинстанциноно решение, ОС- Русе, ГК, е приел, че с молбата за подновяване на ипотеката не се вписва нова ипотека, а само се отбелязва нейното подновяване. Подновяването не може да излезе извън обхвата на осъщественото преди 10 години вписване, но би могло, по изрично заявен отказ на ипотекарния кредитор, да обхване само част от обектите, върху които е била учредена ипотеката. Такъв бил и настоящия случай, с оглед изричното посочване, че наложените ипотечни права върху процесните поземлените имоти обхващат същите не изцяло, а само до 97,42%, което също било в подкрепа на извода, че подробно описание на недвижимите имоти, когато е налице настъпила промяна в ипотекиран недвижим имот вследствие на построяване на несъществували към момента на учредяването на ипотека сгради, не е необходимо. Изложил е, че разпоредбата на чл.166, ал.2 ЗЗД е неприложима относно подновяването на вече учредена ипотека, тъй като подновяването на ипотека представлява последващо действие, имащо за цел да установи обстоятелството, че ипотекарният кредитор не е загубил интерес към обезпечението, което все още му е необходимо за удовлетворяване на вземането си. Възприемане на обраното виждане би приравнило тази процедура в учредяването на нова ипотека, което не съответства на целта на закона. Този извод следвал и от езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 18, ал. 3, изр. 2 ПВп., съгласно която за подновяването се прави съответното отбелязване в ипотечния акт, а не се създава отделно нов документ, който да е равнозначен на новоучредена и вписана ипотека, т..е. молбата за подновяване на ипотека няма самостоятелно битие. Неоснователни били и доводите на жалбоподателите, че при подновяването на ипотеката ипотекираните имоти следвало да бъдат в собственост на ипотекарния длъжник, а при прехвърлянето им подновяването не би могло да се извърши, тъй като не можело да бъде учредена ипотека върху чужд имот. Това би обезсмислило целия институт на ипотеката като вещна тежест, която следва имота независимо от прехвърлянията, като не отчитало и че подновяването е едностранен акт на заинтересованото лице, а не договор, по който наново следва да бъде постигнато съгласие чрез съвпадение на волите. Приел е, че изрично следва да бъде заявен само евентуалния отказ на ипотекарният кредитор от част от правата му, предвид необходимостта от отразяване промяната във вече вписано обстоятелство. Настъпилата правна промяна в ипотечното право не се отразявала принципно при подновяване на ипотеката – същото се подновява такова, каквото е било към момента на учредяване, като в конкретният случай в породилия го нотариален акт изрично било посочено, че обхваща приращенията и подобренията. Изложил е, че подновяването на вече учредена ипотека не цели изменение на съдържанието на ипотечното право такова, каквото е било договорено към момента на сключването на договора между страните, поради което не е необходимо изричното изброяване на това по отношение на кои индивидуални обекти то ще се счита подновено и по отношение на кои не, в който смисъл била и съдебната практика съобразно, която когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради, ако при сключване на договора е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите приращения. Пълната индивидуализация на сградата и на отделните обекти в нея към момента на учредяване на ипотеката било практически невъзможно, но доколкото застроеният имот по приращение принадлежи на същия собственик и след застрояването представлява единен обект на право на собственост следвало да се приеме, че изискването на чл. 166, ал.2 ЗЗД е спазено чрез посочване на местоположението, границите и площта на терена, както и на бъдещата сграда в него. Идентификацията на построеното ще е възможна въз основа на одобрения инвестиционен проект за застрояването му и индивидуализиращите белези на терена, като щом при учредяване на ипотеката не е необходимо бъдещите имоти да бъдат посочвани, по аргумента за по-силното основание още по-малко такова изискване следва да е налице и по отношение на молбата за подновяване на ипотеката. Приел е за неоснователен и доводът на жалбоподатели за погасяване на ипотечното право на банката - кредитор, тъй като в случая била налице хипотезата на подновяване на вписаната ипотека, а не ново вписване. Подновяването на вписването касае единствено срока на вече вписаната ипотека, което се извършва само въз основа на молба от кредитора с прилежен към нея договор за учредяване на ипотеката, поради което и без правно значение били и настъпилите впоследствие промени на ипотекирания имот. Подновяването на ипотеката се извършвало независимо от настъпилата промяна в имота, в това число и при промяна на неговото предназначение. По основанията за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и основанието по чл.280, ал.2, пр.3- очевидна неправилност. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по материалноправния въпрос относно обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгл. чл.2 ГПК“, отговорът на който въпрос твърди, че е решен в противоречие с решение № 208/06.12.16г. на ВКС, ІІ т.о., по т.д. № 2806/15г. и решение № 222/16.12.16г. на ВКС, І т.о. по т.д. № 2959/15г. Така формулираният въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС, съгласно която о бективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Видно от изложените в исковата молба обстоятелства и отправеното до съда искане за правна защита, ищците искат да се признае за установено по отношение на ответниците, че не съществува ипотечно право съгласно договор за учредяване на ипотека, сключен с нот. акт № 166, т.VІ, рег. № 11581, дело № 1117/2008г., с вписано подновяване с вх. Рег. № Х./19.11.2018г., акт № 131,т. 7 на СВ- Русе, както и съгласно договор за учредяване нта ипотека, сключен с нот. акт № 66, т. І., рег. № 7840, дело № 632/2009, с вписано подновяване с вх. рег. № 13000/03.10.209г., акт № 74, т.4 на СВ.Русе, по което и именно искане и срещу посочените като ответници лица, съдът се е произнесъл. При това положение не е налице произнасяне от въззивния съд по непредявен иск. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по правните въпроси: 1/ „Когато е учредена договорна ипотека върху незастроен поземлен имот и е постигната договореност между страните ипотеката за обхваща всички приращения и подобрения в имота, ако към момента на подновяване на ипотеката имотът е вече застроен, за да се разпростира ипотеката върху новопостроеното, следва ли в молбата за подновяване да бъдат индивидуализирани новопостроените самостоятелни обекта.“; 2/. „Когато е учредена договорна ипотека върху незастроен поземлен имот и е постигната договореност между страните ипотеката да обхваща всички приращения и подобрения в имота, ако към момента на подновяване на ипотеката имотът е вече застроен, може ли по изрично заявена в молбата за подновяване на ипотеката воля на ипотекарния кредитор, подновяването за бъде вписано само по отношение на част от поземления имот, т.е непосочването в молбата за подновяване на „всички приращения и подобрения в имота“, както и неиндивидуализирането на новопостроените самостоятелни обекти, дава ли основание да се приеме, че се иска и е вписано подновяване само по отношение на част от поземления имот и допустимо ли е това? и 3/. „Допустимо ли е частично подновяване на договорна ипотека по волята на ипотекарния кредитор за по- малък от първоначалния размер, както и за не всички ипотекирани имоти“, отговорите на които въпроси твърди,че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В разглежданият случай по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика на Върховия касационен съд, която да бъде изоставена, не се обосновават и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се твърди и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на нова съдебна практика. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 49/17.02.2022 г. на ОС- Русе, ГК, постановено по в.гр.д. № 702/2021г. С оглед изхода на спора К. П. М. П. и „Калиман“ ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят на „ОББ“ АД на осн. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.23, т.4 от НЗПП разноски за касационното производство в размер на 180лв.- юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,