Определение № 2174 от 16.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2062/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД против решение № 191/18.06.2025 г. по в.т.д. № 183/2025 г. на Апелативен съд П. в частта, с която е отменено решение № 11/08.01.2025 г. по т.д. № 149/2024 г. на Окръжен съд Пловдив и е признато, че „Инвест 7777“ ООД не дължи на касатора сума в размер над 16 517, 55 лв. до 49 552, 67 лв. по фактура № [ЕГН]/26.02.2024 г. за периода 16.10.2023 г. до 16.02.2024 г., произтичаща от установено непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за клиентски № [ЕГН].

Подадена е и касационна жалба от „Инвест 7777“ ООД срещу решение № 191/18.06.2025 г. по в.т.д. № 183/2025 г. на Апелативен съд П. в частта, с която е потвърдено решение № 11/08.01.2025 г. по т.д. № 149/2024 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на иска за установяване недължимост на сума в размер 16 517, 55 лв. по фактура № [ЕГН]/26.02.2024 г. за периода 16.10.2023 г. до 16.02.2024 г. - установено непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за клиентски № [ЕГН].

В касационната жалба касаторът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД сочи наличието на хипотезите по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа теза, че съдът е формирал изводи, които не отговарят на обективната истина, правните изводи противоречат на закона, а доказателствата по делото са тълкувани превратно. Съдът се е произнесъл по несвоевременно заявено едва във въззивното производство възражение от насрещната страна. Нито в исковата молба, нито в допълнителната такава ищецът е заявил, че е налице хипотеза на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ – промяна в схемата на свързване. Точно обратното, направил е възражение, че върху измервателната схема не е извършвано никакво неправомерно въздействие, т. е., че не е налице промяна в схемата на свързване на обекта по смисъла на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. В същото време от доказателствата по делото се установява, че строителният обект на ищеца е директно свързан към електрическата мрежа без отчитане на ел. енергия от електромер с кабел 4, 35 кв. мм., което според касатора директно насочва към приложение на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Навежда се оплакване, че съдът е пропуснал да обсъди Протокол за монтаж на средствата за измерване от 05.02.2018 г. и Разрешение за строеж № 140/14.07.2022 г., а констатациите, че изрично касаторът е признал строителния обект да е бил присъединен към разпределителната мрежа още през 2018 г., са неправилни. Заявява се становище, че това е и обективно невъзможно, тъй като строителният обект на ищеца съществува след издаване на разрешителното за строеж от 2022 г. Нещо повече, в допълнителната искова молба ищецът сам е признал, че след започване на новото строителство през 2022 г. е било необходимо съществуването на партида за новото строителство, открита по реда на Наредба № 6, а очевидно това не е сторено. Следователно въпросният кабел заобикаля схемата за свързване, а не е част от нея, поради което не е налице промяна на схемата, а представлява неправомерна връзка, т. е. неправомерно присъединяване по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ПИКЕЕ. Наредбата допуска временно електроснабдяване на строителните обекти, което обаче трябва да е направено по реда на сочената наредба. Това в случая според касатора е сторено, тъй като след издаването на Разрешение за строеж от 2022 г. за процесния строителен обект ищецът не е провел процедура по присъединяване на този обект като временно захранване. В жалбата се сочи, че неправомерното присъединяване се потвърждава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение и относно спазване на методиката, съдържаща се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, като е начислено допълнително количество ел. енергия на клиента в обем 131 175 kWh, правилно остойностено на 49 552, 67 лв. Претендира се достъп до касационно обжалване и отмяна на решението в атакуваната негова част, като предявеният от „Инвест 7777“ ООД иск бъде изцяло отхвърлен поради неговата неоснователност и недоказаност. Поддържа се искане за присъждане на разноски за трите съдебни инстанции и в евентуалност се противопоставя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В изложението касаторът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Допустимо ли е съдът да се произнесе по несвоевременно въведено в процеса възражение?“

2. „Направеното от ищеца признание на определени факти и обстоятелства от предмета на спора обвързва ли съда при формиране на извода за основателност на иска?“

3. „Трябва ли съдът независимо дали възприема или не експертно заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“

4. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи мотиви за тях?“

По първия въпрос се твърди отклонение от практика на ВКС, обективирана в решение № 3/2012 г. по гр. д. № 189/2011 г., I г.о., решение № 18/2022 г. по гр. д. № 4024/2021 г. на I г.о., решение № 53/2014 г. по гр. д. № 4041/2013 г. на I г.о., ВКС. По втори въпрос № 475/2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. III г.о., решение № 98/2011 г. по гр. д. № 952/2010 IV г.о. и др. Третият въпрос решение № 248/2015 г. по гр. д .№ 1271/2015 г. на III г.о., решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на I г.о., ВКС. По четвъртия решение № 212/2012 г. по т. .д .№ 1106/2010 г.на II т.о., решение № 202/2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на I т.о. и решение № 76/2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на II т.о.

Наред с това се заявява и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК поради неговата недопустимост и очевидна неправилност.

Ответникът по касация „Инвест 7777“ ООД моли да не бъде допускано касационно обжалване поради липса на основания за това. Алтернативно моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски.

Касаторът „Инвест 7777“ ООД също се позовава на трите хипотези, очертани от разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че не е спазена процедурата по уведомяване, регламентирана от чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, както и предпоставките на глава IX ПИКЕЕ, преди проверката не е търсен абонатът. Поддържа оплакване за нарушение на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ във вр. с чл. 56 ПИКЕЕ, тъй като на касатора не са връчени документите, касаещи подобна процедура, а именно справка за преизчислените количества електрическа енергия, който документ задължително следва да се връчи съгласно чл. 56 ПИКЕЕ. Поддържа становище, че подобни формални нарушения на процедурата водят до недължимост на цялата сума. Сочи пропуск на съда да отчете липсата на двете изисквания – за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на ел. енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо изменение съдържанието на общите условия и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. При липса на ангажирани от ответника доказателства за изпълнение на тези две предпоставки, е следвало да се приеме, че предвидената от закона процедура не е завършена, а правото на ответника да коригира сметките на клиента не се е породило. В заключение касаторът декларативно заявява, че обжалваното решение противоречи не само на националните норми, но и на Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила на пазара на електрическа енергия в рамките на ЕС. Претендира отмяна на решението на въззивния съд в обжалваната от него част и изцяло уважаване на предявения от дружеството иск.

Заявява искане за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя следния въпрос:

1. „При частична недоказаност на фактите и правното основание при положение, че доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК е била върху ответника /титуляр на вземането/ следва ли да се приема за доказана другата част от вземането му след като той не е претендирал вземането си на това основание?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Двете касационни жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговарят на изискванията за редовност, поради което се явяват процесуално допустими.

Производството е образувано по претенция на „Инвест 7777“ ООД за установяване по отношение на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, че не дължи сума в размер на 49 552, 67 лв. по фактура № [ЕГН]/26.02.2024 г. за периода 16.10.2023 г. до 16.02.2024 г., произтичаща от установено непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за клиентски № [ЕГН]. При подадена от ищеца въззивна жалба срещу отхвърлителното решение на първоинстанционния съд съставът на Апелативен съд П. е приел за безспорно, че с констативен протокол от 16.02.2024 г. от служители на ответното дружество е било установено, че обектът е захранен с директен кабел от кабелен разпределителен шкаф /КРШ/ и затова консумираната енергия не е била измервана от електромера. При липса на спор е посочил, че носител на вземането е именно ответното дружество, което се явява процесуалноправно и материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск. Констатирал е, че в процесната фактура е записано следното основание за начисляване на сумата от 49 552, 67 лв.: „дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за електромер №[ЕИК] за период 16.10.2023 г. – 16.02.2024 г.“. Извел е, че спорът между страните се заключава до отговор на въпроса дали това нарушение е резултат от неправомерно присъединяване по смисъла на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, или от промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на количествата електрическа енергия по смисъла на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, респективно как следва да бъде изчислена дължимата сума. След анализ на доказателствата - констативен протокол от 16.02.2024 г., показания на разпитани по делото двама свидетели, заключение на съдебно-техническата експертиза, въззивният състав е стигнал до извод, че до 16.10.2023 г. електромерът е отчитал потребената ел.енергия и обектът е бил захранван от същия кабел, в периода от 16.10.2023 г. до 16.02.2024 г. електромерът не е отчитал изразходваната ел.енергия, а на 16.02.2024 г. е било установено, че кабелът не е свързан към електромера, а след свързването му на 16.02.2024 г. електромерът отново е започнал да отчита консумираната ел.енергия от обекта. В заключение е приел, че се касае за извършена промяна в схемата на свързване на обекта към момента, когато електромерът е спрял да отчита консумирана ел.енергия - 16.10.2023 г., поради което приложение намира чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Изяснил е, че според т.13, §1 на ДР на ПИКЕЕ „неправомерно присъединяване“ е присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ. Отчел е липсата на оспорване на заявено от ответното дружество, че обектът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа през 2018 г., като от 16.04.2022 г. клиент на дружеството за този обект е именно ищецът- в отговора на исковата молба ответното дружество е посочило, че ИТН 4332538 е била открита с цел временно електрозахранване по време на строителство на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Наредба № 6/24.02.29014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм./, както и че присъединяването към разпределителната мрежа на ИТН 4332538 е било направено с цел временно електроснабдяване по време на строителството. В мотивите на решението съдът е изяснил, че служителите на ответника са процедирали съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ, съгласно която, когато при проверката се установи намеса, представляваща промяна в схемата на свързване, невлияеща на изправността на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване без да демонтира средството за търговско измерване. Акцентирал е, че във фактурата от 26.02.2024 г. ответното дружество е посочило, че търсената сума е дължима именно вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия с посочения електромер в периода 16.10.2023 г. - 16.02.2024 г., а не поради неправомерно присъединяване. Изградил е теза, че при предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е установяване наличието на претендираното от него вземане по основание и по размер, поради което в рамките на очертания по делото спор съдът следва да преценява дали сумата е дължима от ищеца без да е необходимо последният изрично да твърди и доказва, че е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, а не на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.

Съдът е счел за ирелевантни възраженията на ищеца относно липсата на вина за неотчитане на ел. енергията. Констатирал е, че при съставяне на протокола е участвал като представител на ищеца Ю. М. М.-технически ръководител, който го е подписа и е отразил възражение, че ел. таблото е било заключено с брави тип „енерго“, поради което дружеството не е имало достъп до него. При тези данни съдът е преценил, че не е било необходимо ответникът да изпраща на ищеца протокола съгласно чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ, която установява единствено ред за уведомяване на клиента, когато негов представител не е присъствал при проверката, какъвто съдът е преценил, че не е в казуса, а и поначало тази процедура по уведомяването не се отразява на законосъобразността на констатациите, направени при проверката. В допълнение е отчел, че случая констативният протокол и останалите документи, представени от ответника с отговора на исковата молба, са били връчени на ищеца в хода на първоинстанционното производство. В съответствие с тази теза съдът е посочил, че е без правно значение и дали Общите условия на електроразпределителното дружество ответник съдържат съгласно чл. 104а,ал.2,т.5 от ЗЕ ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т.6 ЗЕ.

Изхождайки от принципа, че ПИКЕЕ дава позитивна уредба на процедурата за коригиране на сметка при неотчетено потребено количество електроенергия като изхожда от обективни критерии на констатирано неотчитане и въвежда корекционни правила, които не почиват на принципа на издирване на реално потребеното, но неотчетено количество, съставът на апелативния съд е отрекъл основателността на възраженията, заявени от ищеца, че реално не е доказано какво конкретно неотчетено количество енергия е потребил. Приел е, че преди проверката не е било необходимо да е търсен абонатът при забелязаната. Като неоснователно е окачествил и оплакването на ищеца въззивник, че не е доказана нито една предпоставка на Раздел IX на ПИКЕЕ.

Не са налице основания за достъп до касация и по двете касационни жалби.

И при служебно извършената от състава проверка, не се констатират пороци на въззивното решение, които да водят до неговата недопустимост – правото на иск е надлежно заявено и упражнено при спазване правилата за подведомственост и родова подсъдност, съдът се е произнесъл съобразно искането, с което е бил сезиран, не са били налице условия за спиране на производството и т. н.

И двете страни не са обосновали наличието на порока очевидна неправилност, чието проявление многократно е разяснявано в практиката на ВКС. Касаторът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД е мотивирал твърденията си с нарушение на закона и правилата на формалната логика, доколкото съдът е признал в мотивите си, че ищцовото дружество е присъединило строителния си обект с директен неправомерен кабел, а от друга – че приложение намира чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. В крайна сметка тези изявления сочат не на порока очевидна неправилност, а на неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК, което не може да обоснове пътя на директния касационен контрол. Касаторът “Инвест 7777“ ООД единствено декларативно е посочил основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК при липса на обосновка. Касационната инстанция няма задължение да извежда конкретните проявления на този порок, защото това би било в разрез с диспозитивното начало, закрепено в чл. 6, ал. 2 ГПК, а приравняването му на обикновена неправилност по смисъла на чл. 281 ГПК е в противоречие със закона.

Първите два въпроса, поставени от касатора „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, не притежават съществената характеристика да са обуславящи разрешението на спора, тъй като са правно некоректно поставени. В случая не става дума за обвързано от възраженията на страните произнасяне на въззивния съд относно правилото за изчисляване на неточно измерено количество ел. енергия, а за правоприлагане от страна на съда с оглед установените по делото факти. Следва да бъде изяснено, че непротиворечиво се приема в практиката по приложение на ГПК/2007 г., който разграничава и урежда по различен начин признанието на факти и признанието на иска. В чл. 175 ГПК е уредено признанието на факт, включително неизгоден за страната като доказателствено средство, което се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото – така решение № 141/14.07.2016 г. по гр.д. № 7446/2014 г. на ВКС, IV г.о. и др., т. е. съдът не следва да се счита автоматично обвързан от извършеното от някоя от страните признание на един или друг факт, от значение за спора, а дължи анализ на всички доказателства и установените от тях обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимна връзка. В тази насока е поставен последният четвърти въпрос, който също не удовлетворява общата селективна предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС. Въпросът е поставен във връзка с оплакването, че съдът не е обсъдил експертното заключение на вещото лице, изслушано в рамките на първоинстанционното производство, което е дало заключение, че в случая приложение следва да намери чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Оплакването не отговаря на действителното положение, тъй като на стр. 21 от решението, представляваща лист 53 от делото въззивният съд е посочил: „Видно от заключението на вещото лице Л. К. от 02.09.2024 г. изчислението от ответното дружество на претендираната съгласно фактурата сума е правилно извършено, но при условията на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ с приложение на методиката по чл. 56, ал. 1 и ал. 3 ПИКЕЕ….“ Следователно апелативният съд нито е отрекъл задължението си за обсъди експертното заключение, нито е извършил пропуск да стори това. Следва да се има предвид, че единствено в задължение на съда е да приложи закона, съответно вън от експертизата на вещото лице се явява изявлението му, че в случая приложение намира правилото на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.

По третия въпрос съществува трайно установена практика на ВКС, която приема, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него (изрично – чл. 202 ГПК), а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата /в този смисъл са решение № 50123/12.12.2023 г. по гр.д. № 3502/2021 г., IІ гр. отд., решение № 50081/28.06.2023 г. по гр.д. № 2119/2022 г., IІІ гр. отд., решение № 310/31.12.2019 г. по гр.д. № 1166/2019 г., ІV гр. отд., решение № 142/20.06.2017 г. по гр.д. № 3673/2016 г. IV гр. отд., решение № 248/16.11.2015 г. по гр.д. № 1271/2015 г. ІІІ гр. отд., както и цитираните в излжението две решения на ВКС/. Настоящият съдебен състав изцяло споделя това разрешение, възприето в константната практика на ВКС, но не намира, че въззивната инстанция се е отклонила от сочената практика. Експертното заключение е обсъдено и съдът се е позовал на неговата годност, достигайки до заключителния извод за конкретната дължимост на корекцията и нейния размер.

В допълнение и за изчерпателност на изложението настоящият състав счита за необходимо да посочи, че релевантният въпрос в случая се отнася до изясняване на приложимата за установените по делото факти методика – дали тази по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ или чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, на който е отговорил състав на ВКС, IV г.о. с решение № 118/2026 г. по гр. д. № 1349/2025 г., позовавайки се на формирана вече практика по въпроса, а именно решение № 50084/14.06.2023 г. по гр.д. № 1307/2022 г., ІV гр. отд., решение № 50074/16.05.2023 г. по гр.д. № 1099/2022 г., ІІІ гр. отд., решение № 198/28.03.2024 г. по гр.д. № 1061/2023 г. на ІІІ гр. отд. при наличие на допълнително присъединен директен кабел към електроразпределителната мрежа, който не преминава през, а е свързан преди СТИ, поради което изразходваната ел. енергия по този кабел, който директно захранва част от процесния обект, не се отчита от електромера. Прието е и, че неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа по чл. 51 ПИКЕЕ може да се извърши както от лице, което е в договорни отношения с електроразпределителното дружество, така и от лице, което не е обвързано от такъв договор. При установена нерегламентирана намеса в СТИ, вследствие на която към електрическата схема допълнително е присъединено електронно устройство, довело до изменение на електрическата схема от естеството да наруши дейността на електромера за отчитане на потребяваната електрическа енергия, е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ – така решение № 10/12.01.2026 г. по гр.д. № 4098/2024 г. на ВКС, III г.о. Доколкото подобен въпрос не е поставен от касатора, а настоящата инстанция няма задължението служебно да го извлича от касационната жалба и изложението са основания за касационно обжалване, въззивното решение не може да бъде селектирано за извършване на инстанционен контрол по касационната жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД.

Поставеният от насрещната страна касатор въпрос е лишен от съществената характеристика правен, доколкото е непрецизно зададен и няма връзка с обстоятелствата по делото и мотивите на въззивната инстанция. Претенцията на дружеството не е отхвърлена поради частична недоказаност, а поради обстоятелството, че при извършения инстанционен контрол съставът на Апелативен съд П. не е възприел приложимостта на нормата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, а на чл. 50, ал. 2 ПИККЕ, а оттам и различния обем на корекцията, която дружеството дължи на електроразпределителното предприятие. При липса на общата селективна предпоставка безпредметна се явява необходимостта от проверка наличието на допълнителните критерии за достъп до касация.

При липса на релевираните и от двамата касатори основания за достъп до касационен контрол, такъв следва да бъде отказан.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС,