Определение № 4278 от 28.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2023 г.
ВКСIV гражданско отделение28.12.2023 г.докладчик Анелия Цанова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 384/18.11.2022 г. на ОС- Русе, постановено по в.гр.д. № 386/2022 г. ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН: [ЕГН], да заплати на С. Г. И. направените в касационното производство разноски в размер на 800 лв.- заплатен адв. хонорар. ОСЪЖДА Г. М. Щ., ЕГН: [ЕГН], М. М. Х., ЕГН: [ЕГН] и И. А. М. Щ., ЕГН: [ЕГН], да заплатят на С. Г. И. направените в касационното производство разноски в размер на по 465 лв.- заплатен адв. хонорар, всеки от тях. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подаден и от К. Г. М. и от Г. М. Щ., М. М. Х. и И. А. М. Щ. касационни жалби. С касационната жалба на К. Г. М. се прави искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Русе решение № 384/18.11.2022 г. по в.гр.д. № 386/2022 г., с което е отменено решение № 624/14.05.2022 г на РС- Русе по гр.д. № 5548/2021 г. и вместо него е постановено друго, с което е осъден да заплати на С. Г. И. сумата от 4 950 лв., ведно със законната лихва и направените разноски. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „За кого е в тежест опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена?“. Навежда и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на решението. С писмения си отговор насрещната страна С. Г. И. изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С касационната си жалба Г. М. Щ., М. М. Х. и И. А. М. Щ. се прави искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Русе решение № 384/18.11.2022 г. по в.гр.д. № 386/2022 г., както и искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „За кого е в тежест опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена?“. Позовава се и на приложението на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност на решението. С писмения си отговор насрещната страна С. Г. И. изразява становище за недопускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими- подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване /с оглед заявената претенция от 9900 лв./ при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението си, ОС- Русе е приел, че съгл. чл.38 от ЗЗД, представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Счел е, че в представеното по делото пълномощно, упълномощителката А. Н. е декларирала, че е получила продажната цена на имота, което обстоятелство не е опровергано от събраните по делото доказателства – договорът е сключен от пълномощник за продавача, който пълномощник е договарял сам със себе си, но по силата на валидно учредена представителна власт, която относно договарянето сам със себе си е обективирана в изрично нотариално заверено пълномощно /чл. 38, ал. 1 ЗЗД /, в което продавачът е декларирал получаване на продажната цена. Налице е признание на неизгоден за продавача факт, че е получил парите. Решаващият съд е посочил и че за упълномощаването за валидно разпореждане с имуществото на упълномощителя не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, стойност, лице, в полза на което да се извърши разпореждането- ТР № 5/2014г. на ВКС, ОСГТК/, като няма пречка упълномощителят да не определи условията на договора – в случая не е посочена продажна цена, поради което и представителят сам може да определи същите. Наред с това е посочил и че плащането на цената по договора за покупко-продажба е установено и от нотариалния акт, в частта имаща характер на разписка, в който случай в тежест на ответниците е да опровергаят удостовереното относно плащането на цената, но от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че е опровергана верността на удостовереното в пълномощното и в нотариалния акт. Ето защо е приел, че извода на първоинстанционния съд извод, че продавачката не е получила продажната цена, е необоснован. От декларацията на продавача на имота в представеното по делото пълномощно, удостовереното в нотариалния акт относно плащането на цената, изявленията, обективирани в нотариалния акт, е заключил, че продажната цена е платена от купувача и заявената на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД –връщане на даденото по нищожен договор, е основателна. Полученото въз основа на пълна и изначална невъзможност да породи желаното от страните правно действие е при начална липса на основание, поради което разменените престации подлежат на връщане. Заключил е, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата от 9900 лв., представляваща продажна цена по договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ищцата и наследодателката на ответниците, прогласен за недействителен с влязло в сила съдебно решение, като съобразно правата им на собственост върху имота, като ответника К. М. следва да заплати сумата от 4950лв., а всеки от останалите трима ответници- по 1650лв. По основанията за допускане на касационно обжалване: Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по формулирания от касатора въпрос на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно дадените с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК задължителни разяснения, този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Искът по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД е уважен, като с обжалваното решение съдът е намерил две основания за това- 1/. Удостовереното в нотариалния акт плащане /опровергаването на което не е в тежест на ответниците, както е приел съда/, но и 2/. Направеното в пълномощното от упълномощителката Н. признание на неизгодния за нея факт- плащане на продажната цена /чиято стойност, с оглед съдържанието на пълномощното, няма пречка да бъде определена от упълномощеното лице/, с което и признание ищцата е доказала плащането на продажната цена. Даденото от съда разрешение изцяло с трайната практика на ВКС, съгласно която при фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание, ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът, а ответника- да установи, че е налице основание за получаване на това плащане, респ. задържане на полученото. В случая, решаващият съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че ищцовата страна е установила по безспорен начин плащането, позовавайки се на направеното в пълномощното от упълномощителката Н. признание на неизгодния за нея факт на плащане на продажнана цена. При това положение, за да се отхвърли иска, в тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата на някакво правно основание, каквито доказателства ответниците не са ангажирали по спора, напротив предявили са иск по чл.40 ЗЗД, който е уважен поради драстично разминаване между продажната цена и цената на имота по данъчна оценка, което е в противоречие с добрите нрави по см. на чл. 26, ал.1 ЗЗД. Ето защо и настоящият съдебен състав, счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Касационното обжалване не следва да бъде допускано и на основанието по чл.280, ал.1, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. Съгл. разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК, независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване по ал.1 ГПК въззивното решение, респ. определение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Въведеното основание „очевидна неправилност“ е самостоятелно и различно от основанията, посочени в ал. 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. Очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2 ГПК е налице при установимо от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акт. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая атакуваното решение не може да бъде преценено нито като явно необосновано, нито като постановено при приложение на закона в неговия противоположен смисъл, като изложените от касаторите доводи за очевидна неправилност са изцяло относими към хипотезата на чл. 281 ГПК и представляват касационни основания за отмяна на атакуваното определение. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 384/18.11.2022 г. на ОС- Русе, постановено по в.гр.д. № 386/2022 г. По съдебните разноски: С оглед изхода на спора, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на С. Г. И. направените и в настоящото касационно производство разноски за адв. възнаграждение: К. М. в размер на 800 лв., а Г. М. Щ. М. М. Х. и И. А. М. Щ., в размер на по 465 лв. всеки от тях. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,