Определение № 50478 от 11.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1515/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на ищците Т. А. А. и Ф. А. А., чрез процесуален пълномощник, против решение № 440/29.03.2022 г. по в. гр. д. № 3748/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 1-ви състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 900960 от 06.08.2021 г. по гр. д. № 32/2020 г. на Благоевградския окръжен съд, като краен резултат са отхвърлени предявените от касаторите искове против Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ с правно основание чл. 511 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тяхната майка И. С. А., причинена при ПТП на 10.09.2019 г. по вина на водача В. П., за разликите над 130 000 лв. до 200 000 лв. – по иска на Т. А. и за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв. – по иска на Ф. А., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 05.02.2020 г. В касационната жалба се излага, че решението в обжалваните части е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Според касаторите същото е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, в резултат на което определеното от въззивния съд обезщетение е несправедливо занижено - без да са отчетени в достатъчна степен всички конкретни за казуса обстоятелства, имащи значение за неговия размер, както и икономическата конюнктура и застрахователните лимити към момента на увреждането. Моли се решението в отхвърлителните му части да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени в пълен размер, с присъждане на сторените разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВС и практиката на ВКС: За приложението на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на близък родственик; както и следва ли при определяне на това обезщетение съдът да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, чрез процесуален пълномощник, със становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да достигне до обжалвания краен резултат, след преценка относно допустимостта на предявените искове, въззивният съд е приел липса на спор по следните факти, а именно - настъпването на 10.09.2019 г. на ПТП на територията на Република България по вина на водача на лек автомобил БМВ с украинска регистрация В. П., наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с чуждестранен застраховател, както и че в причинна връзка с противоправното му поведение е починала И. А., майка на ищците. По спора за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди съдът е обсъдил събраните по делото свидетелски показания и заключения на СПЕ. Според вещото лице смъртта на майката е оказала шокиращо въздействие върху психиката на ищцата - тя станала напрегната, объркана, плачела, не можела да спи, усещала силно липсата на майка си, не можела да приеме смъртта й. Имала значителни затруднения в ежедневието, тъй като трябвало да се грижи и за брат си, който имал здравословни проблеми и бил непълнолетен, справяла се с подкрепата на близки и приятели. Допълнително я разстроило влошаването на психическото състояние на баща й, след като разбрал за смъртта на майка й, а той бил с психическо заболяване. Заключението на експерта е, че при Т. са налице стресови и депресивни състояния - развитие на остра стресова реакция, последвана от посттравматично стресово разстройство. Първата е с продължителност 3-4 дни, а интензивността на симптомите на посттравматичното стресово разстройство е била най-голяма до около 40 дни след загубата, като към времето на изследването персистират. Ищцата проявява завишена тревожност, нарушен сън, мисли в депресивен стил и натрапващи се такива, астения, затруднение в организирането на ежедневието. С оглед тежестта на загубата и житейската ситуация, в която се намира лицето, се очаква персистиране на симптомите с по-голяма интензивност поне още две години, като впоследствие се очаква известно подобряване. Загубата на майката не може да бъде преодоляна и е довела до трайна психична промяна у лицето. Възможно е при по-силен стрес да се появят по-тежки психични прояви на потиснато настроение, раздразнителност и затруднения в организирането на ежедневието. По отношение на ищеца вещото лице също дава заключение, че смъртта на майка му е оказала шокиращо въздействие върху неговата психика. Той станал много напрегнат, объркан, струвало му се, че е в сън, не ходил няколко дни на училище, завишили се стойностите на кръвната му захар, страхувал се, плачел, не се справял в ежедневието, не можел да спи, не се хранел. Получил е остра стресова реакция със силна тревожност, обърканост, съноподобно състояние, депресивност. Впоследствие се е развило посттравматичното стресово разстройство, проявите на което са налице и по време на изследването. Прогнозата е по-скоро песимистична, лицето споделя, че никога няма да може да преодолее смъртта на майка си, оплаква се от трайно потиснато настроение, липса на достатъчно мотивация да се бори с трудностите в живота, станал е по-затворен и тревожен. Очаква се обаче след 2-3 години състоянието му частично да се подобри и да се редуцират симптомите на ПСР. Възможно е при нови кризисни ситуации състоянието му отново да се влоши. От показанията на разпитания свидетел, близък на семейството, въззивният съд е установил, че жертвата е била самотна майка - разведена, която всеотдайно се грижела за децата си. Ищцата Т. учела и живеела в Благоевград, но в петък, събота и неделя била при майка си, а ищецът не се е отделял от майка си. Пострадалата И. била изключително отговорна, съзнателна и себеотдаваща се майка, тя и децата винаги са били изключително близки. След смъртта й децата били сринати, особено Ф., при когото положението било особено тежко - той се изолирал, спрял да пие лекарствата си за диабет, като според учителите му това било напълно съзнателно. Към този момент според свидетеля липсва възстановяване, особено при ищеца. Сестра му имала детенце и това я крепяло. При така установеното от фактическа страна съставът на въззивния съд е направил следните правни изводи: Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при причиняването на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело. Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г., І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение по т.д. № 738/2017 г.). За справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди е необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за справедливост, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК (така решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о., решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.). Съдът е посочил, че преждевременната загуба на майката е изключително голям шок за всеки и носи неизмерими емоционални болки и страдания, чиито сила и трайност се определят от близостта с починалия родител. Обобщил е, че в случая след развода на родителите им ищците са живеели при своята майка, а дори след като започнала да учи в [населено място] в края на седмицата Т. се е прибирала при нея. Пострадалата всеотдайно се е грижела за своите деца, като е полагала извънредни грижи за Ф., който е бил болен от диабет. След трагичния инцидент и двамата ищци са изпитали шок, не са могли да приемат случилото се. Имали са остра стресова реакция, като впоследствие са развили посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в потиснатост, тревожност, депресивност, затруднения при справянето с ежедневието, особено силно проявено при Ф.. И при двамата обаче се очаква до около 4-5 години след ПТП интензивността на симптомите на стресово разстройство да намалее, след по-дълго време при ищеца, но и при двамата е възможно ново обостряне при последваща стресова ситуация. Като по-тежко е квалифицирато състоянието на Ф. А., който към момента на смъртта на майка му е бил 17-годишен, все още ученик, болен от диабет. За неговите все още крехки физика и психика грижата и подкрепата на майката са били незаменими. Т. А. вече е била на 27 години, човек с изградена психика, поела е своя път в живота, родило й се е дете. Несъмнено и за нея майка й е била незаменима опора и източник на любов и подкрепа, но по-устойчивата й психика и вече самостоятелният живот със собствено семейство й дават възможност по-лесно да се справи с голямата психическа травма. В допълнение към изложеното по-горе съставът на въззивния съд е отчел, че към момента на увреждането пострадалата И. А. е била на 49 години, както и е посочил, че има предвид интензитета и времетраенето на търпените болки и страдания, икономическата обстановка и лимитите на застрахователните обезщетения през 2019 г. и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. При така преценените обстоятелства съдът е намерил, че търпените от ищците неимуществени вреди следва да бъдат възмездени чрез парично обезщетение в размер на 150 000 лв. за Ф. и 130 000 лв. за Т.. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка по поставените от касаторите правни въпроси. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съставът на въззивния съд не е постановил решението си в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС, напротив, решението е обосновано по начина, разяснен в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и практиката по чл. 290 ГПК, като са съобразени всички посочени в нея общи и специфични за конкретния казус критерии и обстоятелства, релевантни за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно доказателствата по делото. Предвид изложеното съдът приема, че не се установява поддържаното от касаторите допълнително селективно основание за достъп до касация, както и че въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК отразяват единствено несъгласие с определеното обезщетение от гледна точка на правилността на формираните изводи на съда, но това не е достатъчно за селектиране на жалбата за разглеждане по същество. Предвид изхода от спора в настоящата инстанция, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят сторените от насрещната страна разноски, доказани в размер на 4 194 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение