Определение № 291 от 05.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 264/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Б. Г., град В., подадена от пълномощника и адвокат С, срещу определение №4167 от 07.12.2009г. по ч.гр.дело № 2352/2009г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение №10660 от 14.07.2009 г. по гр. д. №9887/2007 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения установителен иск за собственост. Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос, а именно допустим ли е предявеният отрицателен установителен иск за собственост, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са определения на ВКС. Изложени са и доводи за неправилност на определението. Според жалбоподателката Варненският окръжен съд неправилно е приел, че съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост, като същият е предявен преждевременно. Според въззивния съд това е така, поради несъществуващо към настоящия момент вещно право на собственост на ищцата, тъй като не е издадена заповед на кмета на основание §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. С направеното след предявяването на иска уточнение петитумът на исковата молба е приведен в съответствие с обстоятелствената част като е заявен отрицателен установителен иск за собственост. Ответникът Х. Г. Б., град А., не е заявил становище по жалбата. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Това е така, защото съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3 т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. С обжалваното определение в противоречие с представените от жалбоподателката определения на ВКС е прието, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Частната жалба е основателна. Според обстоятелствената част на исковата молба с решение на ОСЗ ищцата е призната за собственик на процесния имот като наследник на Б. Щ. Я., а ответникът разполага с констативен нотариален акт за собственост за същия имот, издаден въз основа на решение за замяна на ТПС комисия. Изложени са твърдения, че замяната е извършена без да са спазени законовите изисквания, поради което няма вещнопрехвърлителен ефект. Същевременно е заявен петитум за признаване на ищцата за собственик на имота. С молба от 13.07.2009 г. е уточнено, че е предявен отрицателен установителен иск за собственост като по този начин е отстранена нередовността на исковата молба, изразяваща се в противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. След като съобразно твърденията на ищцата има спор за материално право, то и отрицателният установителен иск не е преждевременно предявен и на общо основание е допустим. Това налага отмяна на обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение. Делото трябва да се върне на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.