Определение № 3181 от 11.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1098/2025 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител С. Б. А. - Вълчсва, ръководител на отдел „Правен“, срещу решение № 1155 от 27.02.2025 г. по в. гр. дело № 4930/2024 г. на Софийски градски съд, въззивен II-Д състав, с което е потвърдено решение № 1292 от 23.01.2024 г. по гр. дело № 41926/2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 178 състав в обжалваната част и „Национален дворец на културата - Конгресен център София“ ЕАД е осъдено да заплати на Сдружение „Музикаутор“, [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата 150 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

С първоинстанционното решение в обжалваната част ответникът е осъден да заплати ищеца следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 94, ал. 1, връзка с чл. 94а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП сумата 20 541,78 лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение по договор за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви № В- 431/03.07.2015 г. за организирания от ответника и проведен на 18.07.2019 г. в [населено място], Зала 1 на НДК концерт на Майкъл Болтън; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 5 158,27 лв., представляваща лихва за забава върху главницата 20 541,78 лв. за периода 11.02.2020 г. - 02.08.2022 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 260,74 лв. – направени съдебни разноски в първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради произнасяне от въззивния съд по материалноправни въпроси, които са от значение за за точното прилагапе на закона по чл. 26, ал. 2, т. 4 ППЗПП и чл. 93 ЗДДС, както и за развитието на правото, тъй като по тях няма формирана съдебна практика:

1. Нищожно ли е двустранно подписано извьнсъдебно споразумение, с което публичноправно дружество по смисъла на Закона за публичните предприятия се задължава да плати сума като изрично декларира, че признава посочената в споразумението сума като дължима, без да има положително решение на Сьвета на директорите на дружеството, изрично заложено в Устава му и при липса на одобрение на принципала, каквото е изискването на чл. 26, ал. 2, т. 4 ППЗПП?

2. Проформа фактурата годно основание за плащане ли е, когато се касае за публично дружество по смисъла на Закона за публичните предприятия и при извършване на плащания се налага упражняване на система за двоен подпис, при условия, че в съответствие с него разплащанията се извършват на основание първични счетоводни документи, дефинирани в чл. 93 ЗДДС, където проформа фактурата не попада?

Ответникът Сдружение „Музикаутор“, [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт А. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че поставените въпроси не са подкрепени от релевантни аргументи, от които да се направи извод, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че наведените доводи във връзка с допустимостта на касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение и в този смисъл не са основания за допускане на касационно обжалване предвид критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът излага и съображения за правилност на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че към датата на концерта на Майкъл Болтън, проведен в зала 1 на НДК на 18.07.2019 г., страните са обвързани от сключения между тях договор за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви № В-431/03.07.2015 г., по силата на който ищецът в качеството си на организация за колективно управление на авторски права отстъпва на НДК срещу възнаграждение неизключителното право да използва публично по време на концерти или други публични прояви всякакви разгласени преди това музикални произведения и правата за публично изпълнение, които са му отстъпени от неговите членове или членовете на чуждестранни организации, с които Сдружение „Музикаутор“ има сключени договори за взаимно представителство и са му поверени за управление. Приел е, че във връзка с проведения концерт ответникът /настоящ касатор/ дължи възнаграждение в размера, посочен в проформа - фактура № 816 /27.01.2020 г.

Съдебният състав е възприел мотивите относно установената фактическа обстановка и правни доводи в първоинстанционното решение, препратил е към тях съобразно правомощията си по чл. 272 ГПК и по този начин ги е направил свои собствени. Въззивната инстанция се е позовала и на представеното във въззивното производство двустранно подписано извънсъдебно споразумение от 21.03.2024 г., сключено между Сдружение „Музикаутор“ и НДК, с което ответникът по иска /въззивник и настоящ касатор/ се е задължил да плати сума в общ размер 27 305,87 лв., включваща главницата по договора, законна лихва и разноски, присъдени с решение № 1292 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 41926/2022 г. на СРС, 178 състав, като изрично е декларирал, че признава посочената в споразумението сума като дължима. Въззивният съд е изложил съображения относно характера на посоченото споразумение – възприел го е като признание на неизгоден за страната факт, който следва да се съобрази по реда на чл. 175 ГПК с оглед останалите данни по делото; поради характера му на частен свидетелстващ документ, който не е оспорен от неговия автор и съгласно нормата на чл. 180 ГПК, е направил извод, че изявленията в него са направени от лицето, посочено за техен автор, а имено от ответника по иска; посочил е, че предвид удостоверените със споразумението неизгодни за издателя обстоятелства, същото се ползва с доказателствена сила срещу него.

Въз основа на установеното облигационно правоотношение между страните и при преценка на всички останали обстоятелства по делото въззивният съд е заключил, че НДК дължи заплащане на посоченото възнаграждение и лихва за забава на Сдружение „Музикаутор“.

Съдебният състав е приел, че изпълнението на задължението на ищеца по чл. 5, ал. 4 от процесния договор е ирелевантно за задължението на ползвателя /ответника по иска/ за заплащане на договореното авторско възнаграждение по договора, т. е. неизпълнението му не може да доведе до отпадане на задължението на ползвателя да заплати възнаграждението. Посочил е, че регулативното действие на договорни клаузи с посоченото по-горе съдържание не касае възникването и изискуемостта на вземането за възнаграждение за извършена работа, а е от значение за изпадането в забава от страна на длъжника, като се е позовал на практика на ВКС.

Относно фактурата е изложил следните съображения: фактурата представлява първичен счетоводен документ, с който доставчикът документира доставка на стока или услуга към получателя й, като задължението на всяко данъчно задължено лице – доставчик да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга /или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 ЗДДС/ произтича от разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДДС, като неизпълнението на това задължение е скрепено с административно-наказателна отговорност; издаването на фактурата обективира изпълнението на данъчното задължение, а изпращането й на получателя - волеизявлението на издателя, че очаква плащане. Въззивният съд е приел, че задължението на ползвателя за плащане на възнаграждението е станало изискуемо с организирането на концерта, на който са изпълнени произведенията, предмет на авторските и сродните права, а издаването на фактурата от ищеца, подписването и отразяването й в счетоводните книги е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението на ползвателя, тъй като той вече е настъпил.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 въпроси не отговарят на основния селективен критерий, предвиден в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите не са обусловили правната воля на въззивния съд, доколкото не съответстват на решаващата дейност на въззивния съд и въвеждат фактически и правни положения, невъзприети от съдебния състав.

Във въззивното решение не са изложени съображения дали извънсъдебното споразумение е действително или нищожно поради липсата на положително решение на Сьвета на директорите на дружеството и поради липсата на одобрение на принципала, каквото е изискването на чл. 26, ал. 2, т. 4 ППЗПП. Съдебният състав е обосновал извода си за основателност на предявените искове не само въз основа на споразумението, а и на останалите доказателства и установените с тях факти и обстоятелства, като изрично е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл. 272 ГПК.

Вторият въпрос също не е релевантен, тъй като въззивната инстанция не е обсъждала проформа фактурата, а е изложила съображения относно фактурата като първичен счетоводен документ. Препращайки към мотивите на първоинстанционния съдебен акт по чл. 272 ГПК, практически въззивният съд е възприел установените от първоинстанционния съд факти и изложени правни доводи относно настъпването на изискуемостта, падежа и поставянето в забава на ответника предвид предоставената от НДК информация /сетлист/ по чл. 1 от договора посредством електронно съобщение, организирания и проведен концерт, както и изпратеното от ищеца до ответника електронно съобщение с уведомление за размера на дължимото възнаграждение по чл. 5, ал. 4 от договора, получено на 27.01.2020 г.

Предвид липсата на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 150 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение