Определение № 331 от 23.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 741/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. А. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 20165 от 26.10.2020г. по в.гр.д.№ 97 по описа за 2020г. на ОС Кърджали, с което е отменено решение № 127 от 8.04.2020г. по гр.д.№ 1395/2019г. на РС Кърджали и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни исковете му против „Горубсо-Кърджали“АД гр.Кърджали с правно основание чл.200 КТ, за присъждане на имуществени вреди в размер на 12 372.47лв, разлика между размера на получаваната от него пенсия за инвалидност за периода 1.04.2016г.- 30.09.2019г. и трудовото възнаграждение, което би получавал за този период, ако не беше пенсиониран, поради инвалидизиране и по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на на 1 618.97лв.,законната лихва за периода 1.04.2016г.-30.09.2019г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е отхвърлил иска със следните мотиви: „Горубсо-Кърджали“АД е изпратил до Д. С. покана № 176 от 15.04.2016г., която той е получил на 20.04., като го е уведомил, че разполага с длъжности, отговарящи на възможностите му за упражняване на трудова дейност и на процента му работоспособност и го кани да се яви в дружеството за заемането й. Съгласно заключението на приетата по делото експертиза ищецът може да упражнява трудова дейност, неизискваща двуочно зрение и пред вид отправената към него конкретна покана за работа, той е имал възможност да реализира доход, което не се е осъществило поради причина която се дължи на собственото му поведение. Въззивният състав е извършил изчисления, съобразно наличните под делото доказателства и е достигнал до извод, че за исковия период, за ищеца не е налице вреда, защото размерът на дохода от пенсията му за инвалидност и нетния трудов доход, който е могъл да реализира, но не е реализирал поради причина, стояща извън обективните /ако се приеме, че трудовото му възнаграждение би било в размер поне на минималната работна заплата за страната/, е по-голям от размера на пропуснатия поради трудовата злополука доход за заеманата от него длъжност „миньор“. При тези мотиви, касаторът, в представеното към касационната жалба изложение се позовава на специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следния поставен въпрос: Кои факти и обстоятелства следва да подложи на анализ съда, в хипотеза в която, при предявен иск по чл.200 КТ са въведени от бившия работодател възражения, че е предложена работа на работника, която той не е приел, които факти и обстоятелства да са относими към размера на реално претърпените вреди, който счита, че е разрешен в противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 4053/2013г.на ІV г.о. и гр.д.№ 69/2009г., двете на ІV г.о. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Горубсо-Кърджали“АД,представлявано от изпълнителния директор Г., с който се изразява становището му за недопустимост поради липса на посоченото специално основание. Развива и доводи за нейната неоснователност. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на посоченото от касатора специално основание, във връзка с поставения от него въпрос. Съгласно установената практика, включително и цитираната от касатара /вж. решение по гр.д.№ 69/2009г.на ІV г.о./ - имуществената щета, която е в пряка причинна връзка с увреждането, е само разликата между пропуснатото по-високо и получаваното по-ниско възнаграждение. Ако работодателят е предложил на работник или служител да заеме друга длъжност в същото предприятие и тя е била съобразена с намалената му трудоспособност и конкретни увреждания, тогава ще има реално намаляване в имуществената му сфера от пропуснат трудов доход само за разликата от по-ниското възнаграждение. Когато работодателят е поканил работника, за да му предложи работа, която е за длъжност, отговаряща на възможностите му за упражняване на трудова дейност и на процента му работоспособност /за която е ясно, че не е възможно да му заплаща възнаграждение под размера на минималната работна заплата за страната/ и след като при направи изчисления, е безспорно че ако работникът беше се отзовал на поканата и приел да работи, получаваното от него възнаграждение не би било по-ниско, както е в случая, то тогава не е налице пропуск от получаване на доход от трудово възнаграждение, който да го уврежда имуществено. Липсата на конкретизация на направеното от работодателя предложение /с посочване на конкретната длъжност и съответното й възнаграждение/ не може да оправдае липсата на проявена активност от страна на работника, който е предпочел да не се отзове на отправената му покана. С оглед принципите на справедливост и правна симетрия, в практиката се приема, че лицето с трайно намалена работоспособност също следва да прояви грижа за своите работи, включително и като търси работа, подходяща за него според предписанията на здравните органи, а ако не намери – да се регистрира в Бюрото по труда. При отправена покана от работодателя да заеме длъжност, отговаряща на възможностите му за упражняване на трудова дейност и на процента му работоспособност, работникът следва да се яви, за да провери дали работата е подходяща за него. Когато предпочете да не се яви и да не приеме отправеното му предложение, той може да очаква от работодателя заплащане на обезщетение за причинените му имуществен вреди по чл.200 КТ само за разликата /ако има такава, какъвто настоящия случай не е/ между заплатата, която би получавал за старата длъжност и сбора от пенсията и трудовото възнаграждение за работата, която е отказал да заеме /вж.решение по гр.д.№ 4053/2013г.на ІV г.о./ Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд