Определение № 91 от 05.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 51/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “О” АД - гр. С. срещу Определение № 1* от 17. ХІ.2009 г. по ч.гр.д. № 10 957/ 2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на “ОББ”АД - гр. С. срещу Определение от 15.VІІ.2009 г. по гр.д. № 26 609/ 2008 г. на СРС, 38 с., с което е допуснато обезпечение на предявените от Е. Г. А. и Л. М. А. срещу “ОББ” АД - гр. С. установителни искове, чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 2531/2004 г. на ДСИ, 2-ро отд., 11 уч., при гаранция 500 лв. Жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Иска определението да се отмени и наложената обезпечителна мярка да се отмени. Ответниците по частната жалба Е. Г. А. и Л. М. А. - двамата от гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на искове, намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения: С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион - ното определение, с което е допуснато обезпечение на установителни искове, предявени от Е. Г. А. и Л. М. А. - двамата от гр. С. против “ОББ” АД - гр. С., чрез спиране на посоченото изпълнително делото, при гаранция 500 лв.(Определение от 15.VІІ.2009 г. по гр.д. № 26 609/ 2008 г. на СРС не се намира в делото, но е възпроизведено във въззивното определение). Определението на въззивния съд по обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК - не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер - има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. В случая въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС - определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанционното определение за допуснатото обезпечение и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на иска. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на страните по искането за допускане на касационно обжалване и тези по съществото на частната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение