Решение № 5929 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1519/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Стефи Експрес" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат К. Атанасова, срещу Решение № 1621/15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1045/2025 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалба против задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от Кодекса на труда /КТ/, обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2534625 от 03.09.2025 г., издадени от Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област. В жалбата са изложени оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложените твърдения са в насока, че е неправилна преценката на съда, че предписанията отговарят на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и 5 от АПК, както и че е дадена доказателствена сила единствено на разпечатката на „Еконт Експрес“ АД, въпреки че същата не представлява официален документ. Касаторът набляга на обстоятелството, че при противоречиви вътрешни частни документи нито органът, нито съдът разполагат с правомощието да „изберат“ едните доказателства пред другите, поради което е налице неизпълнение от страна на ответника на задължението му по чл.35 от АПК за изясняване на фактите по случая.. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда"- Софийска област, представляван от старши юрисконсулт Ганчева, намира касационната жалба за неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд София- област е оспорената принудителна административна мярка (ПАМ), наложена на „Стефи Експрес" ЕООД, издадена от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – София област и представляваща задължителни предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка, изх. № ПР 2534625 от 03.09.2025 г., на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ. От фактическа страна по делото е установено, че в качеството си на работодател, „Стефи Експрес“ ЕООД, за значителни периоди при част от работниците не е отразило, че същите се намират в неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ, респ. че са отработили конкретно посочени начални дни на постъпване на работа, като паралелно с това във ведомостите липсвало начисляване и/или изплащане на трудово възнаграждение за тези дни и периоди. Лицата са работили на длъжност „куриер“. За изясняване на действително отработените от всеки един служител дни за периода от м.февруари 2020 г. до момента на извършване на проверката, от „Еконт Експрес“АД, (чийто търговски представител е дружеството, извършвайки дейност като лицензиран куриер на определени обекти, собственост на „Еконт Експрес“АД) е била изискана справка от електронната система за обработване на пратки. Контролните органи на Д“ИТ“ – София област са приели, че именно изготвената и получена електронна справка от „Еконт Експрес“ АД отразява действително положения труд от персонала, работещ в офисите на „Еконт Експрес“ АД, а не представените графици за работа и заповеди за ползване на платен и неплатен годишен отпуск на служителите от страна на работодателя им – „Стефи Експрес“ ЕООД. При извършената проверка са установени следните нарушения:/ на чл. 128, т.1 КТ- работодателят не е начислил в съответната ведомост за заплати отработените от служителите работни дни и 2/ на чл. 128, т.2 КТ- работодателят не е изплатил на посочените работници уговореното трудово възнаграждение за съответния месец според отработените дни. За всяка от констатациите са дадени 43 предписания на дружеството - жалбоподател, част от които за начисляване на възнаграждения на поименно посочени служители за конкретни периоди, а друга част за изплащане на трудови възнаграждения, отново на поименно посочени служители, за периоди през 2022 г. и 2023 г. Съдът е потвърдил предписанията на Дирекция „Инспекция по труда“, като обосновал мотивите си с разпоредбите на чл.128, т.1 и 2 от КТ и с доказаността на изводите на контролните органи, предвид неоспорените данни за реална трудова активност на същите лица в офисите на „Еконт Експрес“ АД. Решението е правилно. По силата на разпоредбата на чл. 128 КТ, законодателят установява задълженията на работодателя за начисление и плащане в установения срок на трудово възнаграждение на работника или служителя. Неначисляването според отработените дни и неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, установено в разпоредбата на чл. 128, т.1 и т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. Нормата на чл. 270, ал. 3 КТ въвежда в задължение на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. От страна на органа не са ангажирани нито пред контролните органи, нито в съдебното производство доказателства за извършено начисляване и плащане на дължимите трудови възнаграждения на служителите, съобразно установените като отработени дни. Правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за начисляване и изплащане на процесните трудови възнаграждения е реализирано при установеното наличие на материалноправните предпоставки по чл. 404, ал. 1 ,т.1 и т. 12 от КТ. Решението на първоинстанционния съд е правилно и изложените в мотивите аргументи и изводи се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неоснователни са възраженията на касатора, че дадените предписания са незаконосъобразни, тъй като с тях се решават въпроси от компетентността на общия съд. Съгласно чл.404, ал.3 от КТ, когато задължителното предписание по ал. 1, т. 1 и/или т. 12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът, може да бъде решен само от съда. В конкретния случай не са представени доказателства, че процесните трудови възнаграждения са предмет на съдебно производство. Последното води на извод, че към момента на тяхното издаване административният орган е разполагал с властнически правомощия да стори това. Действително развилите се обществени отношения относно които са дадени предписанията от Д „ИТ“ биха могли да бъдат предмет на разглеждане от съда, същите касаят трудовоправен спор, от което следва и предоставената възможност на контролните органи, при констатирано нарушение на трудовото законодателство, да представят своето становище по този въпрос. Нормата на чл.404, ал.3 от КТ е диспозитивна и представлява само една правна възможност, която обаче не изключва правомощието на контролните органи на Д „ИТ“ по своя инициатива или по предложение на синдикална организация да приложат принудителна административна мярка по чл.404, ал.1, т.1 от КТ. В тази връзка е и разпоредбата на чл.404, ал.4 от КТ, според която, когато в случаите по ал. 3, по един и същ въпрос, е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда. Именно от тази норма следва да се направи извода, че липсва законова пречка един и същи въпрос да бъда предмет на дадено задължително предписание или на съдебно решение. (В този смисъл са Решение № 4096 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7443/2024 г., VI отд., Решение № 11915 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2414/2023 г., VI отд., Решение № 12572 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2063/2023 г. и др.). При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи, макар и лаконични. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. По изложените съображения, отхвърляйки жалбата на „Стефи Експрес” ЕООД, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. С оглед изхода на спора и при своевременно направено искане за това, на ответника по касация се дължат сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро, съгл. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, които съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се заплатят на юридическото лице, в структурата на което е административният орган - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,