Определение № 489 от 14.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1637/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Подадена е касационна жалба от „Екотерм проект“ ЕАД, [населено място], срещу решение №260044/26.02.2021г. по в.т.д.№611/2020г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение №74 от 15.07.2020г. по т. д. №207/2019г. на Хасковски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Екотерм проект“ ЕАД, [населено място], срещу „ЗММ - Хасково“ АД, [населено място], иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията, взети на проведеното на 05.11.2019г. общо събрание на акционерите на „ЗММ – Хасково“ АД. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваният акт е необоснован и противоречи на материални и процесуалноправни разпоредби на закона. Поддържа, че съставът на ПАС е заимствал всички доводи и заключения от решение по т.д.№2414/2019г. на ВКС, като не са изследвани множество въпроси, касаещи провеждането на конкретното събрание, както и наличните доказателства, сочещи нарушения на повелителни разпоредби на ТЗ. Също твърди, че двете съдебни инстанции не са отчели разликата между понятията „предприятие“ и „ търговец – длъжник“ в контекста на производството по несъстоятелност, уредено в ТЗ. Прави оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил всички негови доводи. Счита, че преминаването на имуществените права на длъжника в управление на синдика, не води до възможността последният да упражнява и неимуществените права, произтичащи от членствени правоотношения на длъжника. Изразява становище, че синдикът не може да упражнява правомощия като представител на длъжника в качеството му на акционер, които не са свързани с удовлетворяването на кредиторите, тоест попълването на масата на несъстоятелността и осребряването на имуществото на това дружество, защото липсва законоустановен критерий, въз основа на който да формира волята си по тези въпроси. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поставя като обуславящ изхода на спора въпроса „Синдикът в производството по несъстоятелност разполага ли с права, касаещи единствено осребряване на имуществото на длъжника с цел удовлетворяването на кредиторите и тези права на синдика обхващат единствено хипотезата на упражняване и разпореждане с имуществени права, или в случаите, когато длъжникът притежава дялове, акции от капитала на търговски дружества, в негова компетентност е и да упражнява и правата, породени от членствените правоотношения. Въз основа на това назначеният синдик на дружество в несъстоятелност, може ли да упражнява неговите имуществени права, сред които са и тези по чл.123 от ТЗ /право на участие в управлението и правото на участие при вземане на решения от компетентността на ОС/. Същите права, могат ли да бъдат и кога упражнени от синдика и възможно ли е съдружникът /обявен в несъстоятелност/ да бъде лишен от тях.” Касаторът поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с актове на ВКС – определение №108 от18.05.2017г. по т.д. №390/2017г. на ВКС, І т.о. и определение №450 от 29.07.2015г. по ч.т.д. №275/2015г. на ВКС, І т.о. В условията на евентуалност твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по касация „ЗММ – Хасково“ АД, [населено място], не изразява становище Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена еа от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 5.11.2019г. е било проведено общо събрание на акционерите на „ЗММ – Хасково“ АД, [населено място], като мажоритарният и единствен присъстващ на това ОСА акционер „Ерато Холдинг“ АД /в несъстоятелност/ е бил представляван от синдика. Установил е също, че с решение от 12.06.2014г. акционерът „Ерато Холдинг“АД /н./ е обявен в несъстоятелност и са прекратени правомощията на неговите органи. Приел е, че участието в общото събрание на акционерите на „ЗММ – Хасково“ АД и упражняването на членствените права на дружеството в несъстоятелност не е действие от вида, посочен в нормата на чл.635,ал.3 от ТЗ, която определя правомощията на органите на обявения в несъстоятелност длъжник и не може да се тълкува разширително. С оглед на това, че нормата не урежда правомощие за тези органи за упражняване на членствените права на несъстоятелното дружество като акционер в друго дружество, съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя – ищец по иска, че изпълнителният директор на „Ерато Холдинг“АД /н./ лично или чрез упълномощено лице е овластен да упражни членствените права в дружеството „ЗММ – Хасково“ АД по повод на проведеното извънредно общо събрание на акционерите. Съставът на ПАС e изложил мотиви, че съгласно разпоредбата на чл.658, ал.1, т.1 и т.7 от ТЗ синдикът има правомощията да представлява предприятието и да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела. Посочил е, че предприятието на търговец, разбирано като част от неговото имущество, не е самостоятелен правен субект, такъв е търговецът - длъжник. Съответно, представителството от синдика е правно невъзможно да се осъществява от името на предприятието на длъжника, разбирано като част от имуществото на длъжника, а нормата на чл.658, ал.1, т.1 от ТЗ предоставя на синдика правомощието да представлява именно търговеца - длъжник. Въззивният съд е изтъкнал, че като представител на обявения в несъстоятелност длъжник именно синдикът е единствено компетентен да упражнява и неговите членствени права в дружества, в които несъстоятелният длъжник участва. Изложил е мотиви, че упражняването на правото на глас в ОС на друго акционерно дружество е свързано с управлението на имуществото – правата върху акциите, които несъстоятелният търговец притежава в друго акционерно дружество, а съгласно разпоредбата на чл.711, ал.1, т.4 от ТЗ с решението по чл.710 от ТЗ длъжникът е лишен и от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, т.е. тези права преминават към синдика и се упражняват от него, а управлението на правата върху акциите /които са част от масата на несъстоятелността, която във фазата по глава 45 от ТЗ се превръща в имущество, управлявано от синдика/ се осъществява посредством участието в ОСА и чрез упражняване правото на глас. С оглед изложеното е приел, че предоставеното от закона право на управление на масата/имуществото, част от която са акциите, предпоставя и упражняването на правата върху тях в целия им обем, включващ и правото на глас в ОСА. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставеният от касатора въпрос е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че като представител на обявения в несъстоятелност длъжник именно синдикът е единствено компетентен да упражнява и неговите членствени права в дружества, в които несъстоятелният длъжник участва. Поради това е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, но касаторът не е обосновал наличието на въведените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Не е налице поддържаното от касатора противоречие с актове на ВКС, погрешно квалифицирано като основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. С посоченото от касатора определение №108 от18.05.2017г. по т.д. №390/2017г. на ВКС, І т.о. е прието, че касационната жалба срещу решение на САС за уважаване на иск по чл.74, ал.1 от ТЗ, е недопустима тъй като жалбоподателят, влязъл в сила съдебен акт е загубил качеството си на страна /подпомагаща страна/ в процеса. Цитираната от касатора част от текста на определението не съставлява дадено от състава на ВКС разрешение на спорни въпроси, а възпроизвеждане на съдържанието на въззивното решение и то относно правомощията на синдика в производството по несъстоятелност в английската правна система. С определение №450 от 29.07.2015г. по ч.т.д. №275/2015г. на ВКС, І т.о., изобщо не е обсъждана възможността синдикът да упражнява правата на несъстоятелния длъжник. Със същото е прието, че уважаването на някой от конститутивните искове по чл.646, ал.2 и чл.647, ал.1 от ТЗ, по отношение на сделка, с която длъжникът е отчуждил притежавани от него дялове от капитала на друго дружество, не е от естество да предизвика като правна последица връщането на дяловете в патримониума на дружеството в несъстоятелност, легимитиращо го като съдружник. Възможната правна последица от такова едно уважаване би била само създаването, по силата на конститутивното съдебно решение, на непротивопоставимост на атакуваната разпоредителна сделка, по отношение на кредиторите на несъстоятелността, респ. - създаването на правна възможност за кредиторите на несъстоятелността, да се удовлетворят за вземанията си от стойността на правото – предмет на обявената за недействителна спрямо тях, сделка на длъжника. Поради изложеното съдът е приел, че в конкретната хипотеза за синдика като представител на дружеството - длъжник липсва правен интерес да предяви иска по чл.71 от ТЗ, като в изпълнение на това съдебно решение, да впише по партидата на ответника в ТР обстоятелството, че несъстоятелният длъжник е едноличен собственик на капитала му. Не е налице и поддържаното допълнително основание по т.З на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В настоящия случай съдържанието на приложимите разпоредби на ТЗ е изяснено по тълкувателен път и липса необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос не може да бъде определен като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По поставения въпрос е формирана практика на ВКС, намерила израз в определение №117/29.01.2014г. по т. д. №4416/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно което с постановяване на решението по чл.711 от ТЗ и откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на очертаните в разпоредбата на чл.635, ал.3 от ТЗ, регламентираща ограничена възможност на органите на длъжника за извършване на процесуалните действия, които не са изрично предоставени на синдика и които са свързани с производството по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ на синдика са предоставени правомощия да участва в производството по делата на предприятието на длъжника и да завежда от неговото име дела, от което следва, че несъстоятелният длъжник – юридическо лице, се представлява от синдика, а не от своите органи. Разпоредбата на чл.635, ал.3 от ТЗ като изключение от правилото на чл.711, ал.1, т.3 от ТЗ не подлежи на разширително тълкуване, поради което представителната власт на длъжника и неговите органи се запазва само в производството по несъстоятелност и в свързаните с него производства за обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност, както и в производствата по чл.621а, ал.2, чл.649 и чл.694 от ТЗ. Аналогично разрешение е възприето и в определение №112 от 27.04.2018г. по т.д. №2636/2017г. на ВКС, I т.о., съгласно което в хипотеза на открито производство по несъстоятелност за ищеца по иск с правно основание чл.71 от ТЗ, решението по него ще е насочено към консолидиране масата на несъстоятелността, а оттук за нейното по-лесно осребряване. Следователно се касае до дело относно предприятието на несъстоятелния длъжник и в производството последният следва да се представлява от синдика. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №70 от 19.06.2020г. по т. д. №2414/2018г. на ВКС, I т. о., в което е прието, че съгласно чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ синдикът участва в производството по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела. Страна е самият длъжник, а синдикът осъществява съобразно правомощията си по чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ представителството на дружеството в процеса, действайки от негово име и упражнявайки негови материални и процесуални права. На още по-голямо основание в хипотеза на постановено решение по чл.710 от ТЗ искът на несъстоятелния търговец по чл.74 от ТЗ следва да бъде предявен чрез синдика. Тази необходимост пряко следва от разпоредбата на чл.711, т.3 и т.4 от ТЗ. Прекратяването на правомощията на органите на длъжника - юридическо лице, свързани с управление и разпореждане с имущество от масата на несъстоятелността като последица от обявяване в несъстоятелност, означава не само отнемане на материалните правомощия на органите, но и отпадане на процесуалните им правомощия по защита на това имущество и поемането на тези функции от синдика. Това очевидно налага в хипотеза на постановено решение по чл.710 от ТЗ искът на несъстоятелния търговец по чл.74 от ТЗ да бъде предявен чрез синдика, тъй като неговите органи са с прекратени правомощия. В същото решение съставът на ВКС се произнесъл и относно правомощията на синдика да упражнява материалните права на длъжника, като е изтъкнал, че десезираните органи на длъжника - несъстоятелно акционерно дружество не могат да упражняват материални права, свързани с имуществото от масата на несъстоятелността. Участието по смисъла на чл.220, ал.1, изр.второ ТЗ в общото събрание на друго акционерно дружество и упражняването на правата върху акциите - чл.221 от ТЗ не може да бъде осъществено от орган /законен представител/ с прекратени правомощия. Без значение е, че акцията като ценна книга материализира освен имуществени и неимуществени права. Правата и задълженията по акцията са неделими - чл.177 от ТЗ. Членственото правоотношение е комплексно и обхваща и неимуществените управителни права - право на участие в общото събрание и право на глас. Правата върху акциите се упражняват в целия им обем чрез право на участие и право на глас в общото събрание. Тези права на длъжника следва да бъдат упражнени от синдика от името на несъстоятелното търговско дружество, тъй като е невъзможно правата по неделимата акция да бъдат упражнявани едновременно от синдика и от длъжника. Синдикът ще действа от името на длъжника и ще упражнява неговите материални права по управление на имуществото на несъстоятелното дружество. В съответствие с посочената практика, по отношение на която не е обоснована нужда от промяна или осъвременяване, въззивният съд е приел, че синдикът разполага с правомощия да представлява несъстоятелния търговец в общото събрание на дружество, в което той има качеството на акционер. Наличието на практика по значимия за делото правен въпрос, с която въззивното решение е съобразено, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото с посочените актове на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд