Определение № 613 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2379/2022 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. Д. Б. – К. против определение № 2158/18.08.2022г. по ч.гр.д.№ 1255/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 109/03.02.2022 г. по гр.д. № 511/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград. С потвърденото определение е оставено без разглеждане искането на жалбоподателката – ответник в производството, да бъде допълнено постановеното въззивно решение по гр.д.№ 511/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград, с произнасяне по отправеното от същата съдебно възражение за прихващане. Жалбоподателката оспорва правилността на атакуваното определение, като намира, че изложените от съда съображения са абсурдни, доколкото изрично признава задължението на въззивна инстанция да се произнесе по своевременнно въведеното в процеса възражение за прихващане / останало неразгледано от първоинстанционния съд, поради отхвърлянето на иска на друго основание /, а от друга се позовава на невъзможността й да го стори, доколкото е недопустимо да измени вече постановеното си решение / отменило първоинстанционното отхвърлително и уважило предявения от „ Банка ДСК „ ЕАД иск, с правно основание чл.422 ГПК /, в случай, че възражението за прихващане би се оказало основателно. Така мотивите на въззивното определение страната намира вътрешно противоречиви, а и надхвърлящи правораздавателното компетентност на съда, доколкото очевидно намира, че за отмяна на атакуваното въззивно определение е било достатъчно констатиране от апелативния съд на задължението на Окръжен съд - Благоевград да се произнесе по възражението за прихващане. Приложено е изложение на основания за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 284 ал. 3 ГПК. Ответната страна – „ Банка ДСК „ЕАД – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, предвид следното: С определение № 109/03.02.2022 г. по гр.д. № 511/2021 г. Окръжен съд – Благоевград, в качеството си на въззивна инстанция по спора, е постановил преграждащо за произнасянето си определение, което, съгласно чл. 274 ал. 2 пр. 2 вр. с ал. 1 т. 2 ГПК подлежи на обжалване пред апелативен съд. С произнасянето на Софийски апелативен съд, с тук атакуваното определение № 2158/18.08.2022г. по ч.гр.д.№ 1255/2022 г., е изчерпан инстанционния контрол, съгласно приетото в ТР № 2/ 23.06.2022 г. по тълк.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС: Определение на апелативен съд, постановено по чл. 274 ал. 2 пр. второ ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд, като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Поради изчерпания инстанционен контрол подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение