Определение № 640 от 08.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1570/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. [фирма], с адрес за призоваване и съобщения София, [улица], ет.1, чрез пълномощника си адв. И. Н., е подало касационна жалба срещу решение № 361 от 27.06.2011 година по гр.д. N 381/2011 година на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 81 от 27.01.2011 г. по гр.д. № 5273/2010 г. на Районен съд - Добрич, поправено с допълнително решение № 189 от 09.05.2011 г. по същото дело. С тях са уважени исковете на Е. Атанасов Н. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] за отмяна на незаконно уволнение, извършено на основание чл.328, ал.2 КТ и за възстановяване на заеманата длъжност „началник район" при район Генерал Т. на ответното предприятие - искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. В касационната жалба се сочат всички основания за неправилност на решение - допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл.281, т.З ГПК. Ответникът Е. Атанасов Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Г., оспорва с писмен отговор както наличието на основание за допускане на обжалването, така и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното: В касационната жалба, част от която е изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК, не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на изискванията на посочените от касатора допълнителни основания. В нея се твърди, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по процесуално-правен въпрос, който „се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на практиката". Според касаторът „Окръжният съд неправилно приема, че едва с въззивната жалба ответникът навежда ново възражение, което е несвоевременно направено при преклудирано право за това по смисъла на разпоредбите на чл.133 и чл.147 от ГПК, поради което не подлежи на разглеждане от въззивния съд", т.е. съдържа се оплакване за неправилност на решението поради допуснато нарушение на съществено съдопроизводствено правило - касационно основание за отмяна по чл.281, т.З ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по чл.280 ГПК. Няма позоваване на противоречива практика на съдилищата с оглед въведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, нито такава е представена. Не се обосновава липса на съдебна практика или необходимост от нейното доразвиване в поддържана от касатора насока. Липсата на конкретен правен въпрос и обосновка на допълнителните основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК правят искането за допускане на касационно разглеждане неоснователно - TP № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.